На 24 декември празнуваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. В различните краища на страната той е наричан с различни имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Въпреки разнообразните наименования на празника, всички са единодушни, че в полунощ, според православната църква, в една пещера около Витлеем се е родил Иисус Христос.
Тогава в небето пламнала необикновена светлина и се е явил ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири добрата вест. Съществуват и народни вярвания, според които божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Интересен факт е, че въпреки липсата на информация за конкретната дата на рождението на Исус Христос, през VI век църквата решава празникът да бъде на 25 декември, за да се премахне почитането на езическото божество Митра.
На този ден църквата почита паметта на св. Евгения. Своят имен ден празнуват носещите нейното или производно нему име: Евгени, Евгения, Женя, Жаки, Жени, Джени, Джейн, Благородна.
В днешни дни сякаш обръщаме най-много внимание на украсяването на елхата, Дядо Коледа и най-вече на празничното пазаруване и подаръците. В този празник обаче има нещо повече – обичаите, трапезата и спокойната и уютна атмосфера, които те създават.
Символ на Бъдни вечер е Бъдникът. Според традицията млад момък, облечен в най-новите си дрехи, трябвало да отиде в гората и да отсече тригодишно дъбово дърво, което да е дълго, но все пак да може да влезе в къщата. Цялото семейство излизало и посрещало момъка и тогава той питал: „Славите ли Млада Бога?“ Когато получел отговор – „Славим го“, момъкът благославял: „Аз в къщи и Бог с мене!“ и внасял дървото в къщата. В долния край на дървото се издълбавала дупка, запълвала се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушвал с клин и така дървото се поставяло в огнището.
Според обичаите на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва, дори и да заспят домашните винаги трябвало да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символът на живота в дома, както и на раждането на Исус Христос.
Също така се вярва, че той е причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка. По бъдника се извършвали и най-различни предсказания, например – ако от него излизали искри, това означавало изобилие. Пепелта от бъдника не се изхвърляла – тя се слагала в семето при засяване, в храната на животните или с нея се ограждала нивата, за да се пази от бродници.
Според традициите трапезата трябва да е тържествена, тъй като това е последният ден от четиридесетдневните коледни пости. Ястията трябва задължително да са постни и да са нечетен брой – 7 (колкото са дните в седмицата), 9 (колкото трае бременноста) или 11.
Приготвят се празнична пита с късмети, варено жито, варен боб, сарми с ориз или булгур, ошав, баница с тиква и други. И всяко ястие има важна символика. На трапезата се слагат чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино и ракия. Съществува обичай под масата да се разстеле слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които се е родил Исус Христос. В миналото до трапезата се поставяли различни предмети: ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп.
Вечерята на Малка Коледа започва рано, за да узреят житата. Всеки трябва да опита от всички ястия на масата, за да му върви през годината. Трапезата задължително трябва да е кадена. Това се извършва от най-възрастния член на семейството, който минава и прекадява с тамян най-напред масата, след това цялата къща, двора и обора. Така според народните вярвания се прогонват злите и нечисти сили от дома.
Друга традиция гласи, че след като всички са седнали, никой не може да става от мястото си докато не свърши вечерята, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Такова право има само най-старият като дори той трябва да се изправя приведен, за да се превиват житата от зърно. На масата се оставя едно празно място – за мъртвите.
Неотменен символ на трапезата за Бъдни вечер е питата с късмети. Какво се слага в питката зависи от човека – понякога се слага сребърна пара, а понякога дрянови клонки, различни варива и семки, символизиращи плодородието и здравето. Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по-висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота. Тя се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие.
Според традицията питката се замесва рано сутрин с най-хубавото и бяло брашно и понякога с нов клас и с мълчана вода (докато младите моми носели водата с менци от чешмата, те не продумвали и думичка). От това тесто се правят и краваите, които по-късно се дават на коледарите.
На вечерята питата се разпределя от най-стария човек в семейството. Първото парче се определя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а останалите за членовете на семейството. Раздаването става от дясно на ляво – посоката на живота в разбиранията на българина.
Друг обичай е след края на вечерята всеки човек на масата да си избере орех и да го разчупи, ако те останат цели и са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината. В миналото семейството не заспивало до полунощ, защото хората вярвали, че тогава небето се отваряло и ако в този момент си намислиш желание, то със сигурност ще се сбъдне. След вечеря всички стават едновременно от масата и софрата не се раздига, защото се вярва, че починалите ще дойдат да си вземат от храната.
Според някои поверия, както мине Бъдни вечер, такъв ще бъде и животът през следващата година.
През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.
В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват. Извършват се магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.
Снимка: mycandykitchen
