Оптимист съм, че в следващите пет години ще създадем необходимите условия и програми повечето жилищни блокове в страната да бъдат санирани. Настоящата програма не е финална фаза за националната политика по обновяване на жилищния фонд. Преди 8 години блоковете, нуждаещи се от саниране бяха около 5000, кандидатствали за средства по Националната програма за енергийна ефективност. От тях 2000 вече са санирани. Още 1000 ще бъдат енергийно обновени със средства от Плана за възстановяване и устойчивост, така че остават 2000 сгради, които ще ни бъдат задача в следващия петгодишен период. Това заяви в предаването „Преди всички“ на „Хоризонт“ министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков. Той допълни, че се разработват няколко програми, които ще подкрепят домакинствата, които желаят да въведат мерки за енергийна ефективност за жилищата си. „С минимум един месец ще бъде удължен срокът за кандидатстване по Етап II по Плана за възстановяване и устойчивост, който изтичаше на 16 януари. Там разполагаме с бюджет от 282 млн. лв., но домакинствата ще трябва да осигурят 20% самоучастие.
Освен лични средства, може да се ползват кредити, например, от Фонда на фондовете, ЕСКО оператори и др. Други 409 млн. лв. ще бъдат отпуснати по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. за енергийна ефективност на жилища.
От тях 63 млн. лв. са за десетте най-големи общини- София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и т.н., а 150 млн. лв. ще се насочат към по-малките общински центрове. Още 196 млн. лв. са предвидени целево за областите, които са засегнати от енергийния преход – Стара Загора, Кюстендил и Перник и прилежащите им общини.
„По-голяма част от тези средства ще се отпускат безвъзмездно“, подчерта министър Цеков. Тази и следващата година предстои да заработят Националния декарбонизационен фонд, както социален енергиен фонд, които също ще подкрепят мерки за енергийна ефективност на жилищния фонд, като ще има линия за подкрепа на социално слабите граждани.
„В следващите години, в по-далечна перспектива е логично да се премине от схема на изцяло грантово финансиране към споделено финансиране, защото става дума за частна собственост. Разбира се, елементът на социална солидарност чрез подпомагане от държавата винаги ще присъства, но е необходимо като устойчиво решение да се намери начин, по който да бъдат ангажирани собствениците на тези жилища. Това може да стане чрез безлихвени кредити с гаранция от държавата, чрез ваучери за енергийно бедни граждани. Много са възможните инструменти“, посочи регионалният министър.
Министър Цеков коментира още, че ще направи среща с всички кметове, които имат притеснения от класирането на жилищните блокове, за да разясни цялата ситуация.
„В случая нуждата от саниране превишава възможностите и ресурса, който имаме по ПВУ. При наличен ресурс от 1,129 млрд. лв., се подадоха проекти за над 4 млрд. Нормално е при голяма конкуренция да има недоволни, защото всеки проект се конкурира с друг.
“В машинната оценка са включени всички данни – РЗП, броят на живеещите. Оценката се базира на постигнатата икономическа ефективност на инвестицията. И ако спестяванията са по-ниски, то тогава ефективността на инвестицията е по-малка. Всички данни са въведени автоматично в системата и оценките се произвеждат машинно. Тук няма човешки фактор. Ако има съмнения, то те трябва да се отнасят до данните от енергийните сертификати”, поясни Андрей Цеков.
Регионалният министър допълни, че критерият е обективен и се базира на енергийни спестявания, които са описани в сертификатите от енергийното обследване на сградите. Всеки енергиен сертификат, представен пред МРРБ, е изготвен от енергиен одитор, сертифициран от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. 1217 сертификата са изпратени на агенцията за проверки, защото са показали много високи енергийни спестявания. Ако агенцията даде становище за неверни данни ще се наложат санкции и ще се преразгледа класирането на блоковете, увери министър Цеков. Заинтересованите страни също биха могли да обжалват решенията.
„Над 1,1 млрд. лв. са осигурени от бюджета за строителството на всички започнати магистрали – „Хемус“, „Видин-Ботевград“, „Струма, Русе-Велико Търново“. Осигурени са и средства за индексиране на договорите за строителство заради инфлацията от 2022 г.“, обясни още регионалният министър.
Конкретно за „Хемус“ той подчерта, че има пълна проектна и финансова готовност да се възобнови строителството по всички участъци, с изключение на лот 7 и лот 8.
Очаква се това да стане още в началото на месец март. Министърът призова гражданите и пътно-транспортните фирми за търпение относно изграждането на скоростния път Видин-Ботевград в района на Ребърково. „Участъкът е сложен обект, който създава дискомфорт, както на местното население, така и на всички, които пътуват към Видин. Спецификата не позволява да се строи и да се извършва движение. Срокът за завършване на обекта е до края на годината, а към момента закъснения в графика няма. Има тежки строителни работи, взривове, строят се големи пътни съоръжения. В следващия месец очакваме да е готова пътната част, а на пролет ще се започне изграждането на самите съоръжения, които ще са готови до края на 2024 г.“, обясни министър Цеков.
„Аз лично нямам притеснения, свързани с ротацията на правителството. Важно е да продължи работата по изпълнение на ключовите приоритети на МРРБ – изграждането на магистралната мрежа, финансирането на общините и изпълнението на проектите на ВиК операторите по Програма „Околна среда“. Дали това ще бъда аз, или някои друг, е от много по-малко значение. Важното е да продължи устойчивата политика за изпълнение на проектите, защото те са тласък за икономиката на цялата държава“, коментира пред БНР регионалният министър.
