“Мисията е изцяло изпълнена. След 40 дневна корабно-полярна мисия на нашия български военен научноизследователски кораб “Св.св. Кирил и Методий” вече се готвим за вдигане на котва и отплаваме от Антарктида”. Това каза ръководителят на 32-та българска антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев след качването на част от експедицията на борда на НИК 421, който отплава от българската база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън от Южните Шетлендски острови на Антарктида, съобщиха от ВВМУ, научи TheSite24.
“Научната лаборатория, за която поколения учени мечтаеха да имаме на Антарктида, след като корабът пренесе 80 тона материал, вече в основни линии е завършена. Също много важно е, че бяха подпомогнати и завърши теренната работа на почти всички от 12-те научни проекта, които се изпълняват по националната програма за полярни изследвания”, отбеляза проф. Пимпирев като поясни, че към първоначалните 11 научни проекта по програмата се е прибавил и още един – на двамата български палеонтолози доцент доктор Дочо Дочев и доцент доктор Любомир Методиев, които се присъединиха към 10 испански учени от базата „Хуан Карлос Първи“ в изградения с помощта на българския кораб полеви научен лагер на труднодостъпния заради бурни югозападни ветрове и слабо проучен полуостров Байес в западната част на остров Ливингстън.
Според проф. Пимпирев експедицията е изключително успешна.
“Аз съм изключително доволен като ръководител на експедицията, че в едни доста тежки условия – при неблагоприятно време, ледова обстановка, успяха даже да се преизпълнят планираните задачи”, каза професорът.


Той отбеляза, че е имало много изненади, които ще отличат тази експедиция от останалите.
“Оказахме помощ в беда на една ветроходна яхта на излизане от пролива Бигъл. Прибрахме намерени в съседния залив на Ливингстън от наша полева група останки на един аржентински самолет, разбил се преди 48 години, като ще бъдат предадени в Мар дел Плата на аржентинските военноморски сили. Получаваме изключителна благодарност от близките на загиналите 14 аржентинци”, каза ръководителят на българската антарктическа експедиция.


Проф. Пимпирев подчерта, че са били подпомогнати много чуждестранни експедиции. “На нашата база в момента работи турски учен. Работиха и португалски учени и един учен от Великобритания. Наши учени работят с турската експедиция. Научноизследователският кораб помогна изключително много на испанската полярна програма с превозването на учени и материали в техните бази “Хуан Карлос Първи” на остров Ливингстън и “Габриел де Кастия“ на остров Дисепшън и откриването на полевия лагер на полуостров Байес”, обясни професорът.
Според него с кораба България се е включила изключително успешно в цялата международна програма за изучаване на Антарктида.
“Ние сме една уважавана полярна нация. Всички ни гледат с уважение и не само с уважение, а и с възхищение, защото много от тези нации щ, когато са откривали континенти, ние не сме съществували като държава. В момента им оказваме помощ и сме абсолютно равни с тях”, каза ръководителят на българските научни антарктически експедиции.
“Доказахме, че можем да бъдем морска нация, можем да бъдем моряци в тези тежки условия с лед, айсберги, бурни вълни и пресичане на пролива на Дрейк. Спокойно можем да се похвалим с една успешно завършена 32 българска антарктическа експедиция и изпълнена мисия”, каза проф. Пимпирев.


В последните дни на експедицията последните отпадъци, натрупвани повече от 30 години от българските антарктически експедиции в базата „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън от Южните Шетландски острови на Антарктида, бяха подготвени за натоварване на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и извозени за утилизиране в България.
Командирът на кораба – капитан II ранг Николай Данаилов, посочи, че в рамките на два дни в края на януари са натоварени около 20 тона метален скрап.
„За втора поредна година, надявам се и за последна, вземаме толкова масивно количество метален скрап от континента. Радвам се, че екипажът се включи активно“, допълни капитан Данаилов.


„Допреди две години, преди да придобием нашия научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, който прави своето второ плаване до Антарктика, бяхме се зарили с боклуци. И мен ме беше срам от проверяващи, когато дойдат, защото често идват да контролират от Консултативното съвещание по Антарктическия договор, като видят варелите, в които складирахме отпадъците. Бяхме събрали 300 варела, които ръждясваха и грозяха да се пробият и да замърсят тази най-чиста околна среда на нашата Земя.


С пристигането на кораба ни „Св. св. Кирил и Методий“ всичките тези 300 варела отиват за скрап в България“, каза ръководителят на българските антарктически експедиции – проф. Христо Пимпирев, при подготовката за товарене на последните отпадъци. По думите му, сега това е една от най-чистите, екологични бази може би на целия Антарктически полуостров, а защо не и на цяла Антарктида.


„До мен е адмирал Медникаров, благодарение на когото в залива имаме този кораб красавец, който спомогна не само за цялото израстване на базата със строежа на новата научноизследователска лаборатория, но и за това да спазим всички екологични норми на този най-чист континент на планетата“, отбеляза професор Пимпирев.


Началникът на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров, подчерта, че ръководството на Морско училище и командването на научноизследователския кораб се отнасят с изключителна сериозност по въпросите на опазването на околната среда. „Това е един фундаментален проблем за морячеството, за морската индустрия и изпълнението на изискванията на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (МАРПОЛ). Затова през миналата година с много голям ентусиазъм приехме идеята на професор Пимпирев да започне екологична операция в рамките на 31-вата експедиция. През миналата година бяха утилизирани около две трети от наличните отпадъци на брега, а тази година, на 31 януари, успешно завърши и втората фаза на екологичната операция. Днес ние ще съберем последните отпадъци, които се генерират от текущата строителна дейност на базата, и наистина мога да потвърдя, че това е един от най-чистите брегове на Антарктида, до които аз съм се докосвал“, каза флотилен адмирал Медникаров.


Професор Пимпирев допълни, че вече има запитвания от няколко бази в района за извозване на отпадъци срещу заплащане и в зависимост от това, дали има свободно време от подпомагането на българските антарктически изследвания, българският кораб може да окаже помощ за изчистване и на други бази. Той обясни, че преди и българската база е можела единствено да използва чужди кораби срещу заплащане.
Посланикът в Аржентина – Стоян Михайлов, отбеляза, че този екологичен резултат е пример за всички.










