В 17 часа местно време на 19 февруари на палубата на българския научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” в Атлантическия океан край бреговете на Аржентина се състоя тържествена церемония за отдаване на почит към Васил Левски по повод 151 години от обесването му. Корабът е на път от Комодоро Ривадавия в провинция Чубут в аржентинската част на Патагония за друго пристанище на Аржентина – Мар дел Плата на връщане към България от българската база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън в Антарктида.
“Строили сме се да отдадем заслуженото за подвига на великия революционер Васил Левски”, каза пред строя на екипажа началникът на Висшето военноморско училище флотилен адмирал проф. д.в.н Боян Медникаров и даде думата за слово в памет на Апостола на свободата на командира на българския кораб капитан II ранг Николай Данаилов. В церемонията участва и капитан III ранг Лукас Акоста – офицер от аржентинските военноморски сили, който подпомага навигацията във водите край Аржентина и в Южния океан.
Ето и пълния текст на словото на командира на българския научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” капитан II ранг Николай Данаилов:
“Днес отбелязваме 151 години от обесването на Васил Левски.
Далеч от България във водите на Атлантическия океан край бреговете на Аржентина на българския военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” също свеждаме глава пред неговата памет.
На борда на първия български кораб, който достигна вече два пъти до бреговете на Антарктида, си спомняме, че първата обиколка на Левски из българските земи започва на 11 декември 1868 г. след неговото плаване с параход в Черно море до Цариград. С тази обиколка той започва да изгражда революционна мрежа за въстание срещу властта на Османската империя с цел постигане на свободна и независима България, под чийто флаг днес ние плаваме “равни с другите европейски народи”, както казва Апостолът на българската свобода.
Но във всеки момент трябва да помним и останалата част от тази негова мисъл – че това “зависи от нашите собствени задружни сили”. Сами се уверихме четирите пъти, които прекосихме пролива Дрейк, в правотата на Левски, че “против тях не може да противостои и най-силната стихия”. Стига само в работата си да бъдем “разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни”, както казва Апостолът.
Нашите собствени задружни сили на екипаж и учени изпълниха завета на Левски с дела, а не с думи да подредим България сред държавите със собствено присъствие с нашия кораб край бреговете на Белия континент, в чието изучаване влагат сили най-напредналите народи на света. Така – ако перефразираме една от най-известните мисли на Левски – България печели не за себе си, а за световната наука и бъдещето на човечеството, което някога ще има нужда от ресурсите на Антарктида, а изучавайки я още днес учи безценни уроци как да опазим планетата си за по-добро бъдеще.
С помощта, която оказваме на антарктическите бази на други държави ние изпълняваме и друг завет на Левски – “братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност”, като “ръката си подаваме всекиму”.
На този ден си спомняме и това, че името на Васил Левски носи корабът, който за първи път в историята на родното корабоплаване развява българския флаг край бреговете на Южна Америка. На 30 януари 1958 г. под командването на капитан Иван Станчев моторният кораб „Васил Левски” влиза в аржентинското пристанище Буенос Айрес, посрещнат възторжено от стотици българи-емигранти. По същия начин 66 години по-късно нашият кораб “Св. св. Кирил и Методий” беше посрещнат възторжено от потомците на българските емигранти от преди един век в Комодоро Ривадавия, чието дружество носи същото име като кораба. А разветият на борда български флаг стана повод за гордост и самочувствие у тези 2 000 наследници на българи в града.
Трябва да отбележим, че именно потомците на българите в Аржентина пазят най-ревностно паметта на Васил Левски като в столицата Буенос Айрес и Лас Бреняс в провинция Чако са двата негови паметника в цяла Южна Америка.
Същият кораб “Васил Левски” става и първият български кораб, акостирал в пристанище на Бразилия през 1963 г. 61 години по-късно планираме нашият кораб “Св. св. Кирил и Методий” също да спре в Бразилия в пристанището Рио Гранде за официално посещение, с което да бъдат отбелязани 90 години от установяването на дипломатически отношения между България и Бразилия.
Всичко това – от знамето на свободна България над нашия кораб и в българската антарктическа база на остров Ливингстън до равноправните дипломатически отношения на независима България – дължим на делото на Васил Левски.
Нека със свеждане на глави да почетем с минута мълчание светлата му памет!”
Текст: Силвия Ботева
