Парк-музей “Владислав Варненчик” във Варна посрещна първите си пролетни гости. Това съобщиха от Парк-музей “Владислав Варненчик” в морския град, научи TheSite24. На гости в музея са били учениците от 6-ти клас на Варненската математическа гимназия. Те са се запознали с историята на походите на крал Владислав III и Янош Хуняди, проследиха развоя на Битката при Варна (1444) и са останали силно впечатлени от представеното разнообразно въоръжение и снаряжение от периода.
“Вие също може да ни посетите и да научите повече за средновековната история по интересен и приятен начин, а и Паркът става все по-примамлив за разходка и игри на фона на събуждащата се природа и цветове.
Не забравяйте, че нашите беседи и образователни програми, които със сигурност ще разпалят интереса ви към събитията, определили миналото ни, ви очакват.
Информация за тях ще откриете на сайта ни varnenchikmuseum.com, както и на телефон 052/ 74 03 02. Посещението си може да планирате в дните от вторник до събота, а работното ни време е от 10:00 до 18:00 часа, като не забравяйте, че касата затваря в 17:30 часа”, допълват от музея.
А ето част и от интересните експонати, които посетителите могат да видят в музея:
В експозицията на Парк-музей „Владислав Варненчик” може да видите как изглежда късният вариант на рицарските ръкавици, изработени от пластини, както и по-ранния образец от метални халки.
Използването на ръкавици има дълга и богата история, писана както по време на война, така и в мирно време. Чрез тях се е определял социалният статут и дори социалните отношения между хората. През Средновековието да свалиш ръкавиците си преди другия е знак за подчинение. За един рицар това означава да се закълне във вярност и готовност да служи на личността, пред която първи се е„обезоръжил“ символично. Хвърлената ръкавица пък означава, че предизвикваш опонента си да разрешите противоречията си със силата на оръжието.
Към края на XI век оръжейниците започват да обръщат по-голямо внимание на защитата на ръцете. Причината е, че воините получават множество удари по тях и за да избегнат порязванията на китките, дланите, пръстите (или дори загубата им) е трябвало да им се осигури съответната защита.
В Ранното средновековие рицарите носят ръкавици от дебела кожа, която позволява гъвкавост на движенията и здрав захват на оръжието, но твърде слаба защита. Това се променя, когато след появата на плетената ризница с дълги ръкави към нея започват да се добавят и удължители за защита на ръцете, изработени също от метални халки. Този вид ръкавици покриват само външната част на ръцете (без дланите) и продължат да се носят над кожените в периода XII –XIII век.
Освен т. нар. торбести ръкавици от метални халки през XIII век във Франция и Италия започват да се носят и ръкавици с пет пръста от по-твърда еленова кожа, подсилени с метални пластини от външната страна. Те се комбинират с кръгли метални пластини на китките и допълнителна защита до първата свивка на палеца. С течение на времето малките метални части се уголемяват и обединяват в цялостна ръкавица. През XV век към нея вече се добавят и повече шарнирни съединения, улесняващи движенията, както и елементи като рондели (само на лявата ръка), които могат да послужат за придържането на оглавника или като допълнителен блокаж срещу щита на противника.
