15% от населението в света живее с увреждане, а при бедствие едва 25% от тях успяват да се евакуират
Елица Станева-Бритън е част от авторския екип на Климатека, тя е психолог по образование, завършила е бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан”. Научните ѝ интереси са в сферата на екологията и са свързани с ефекта на климатичните промени върху психологията на хората и концепцията за климатична справедливост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подпомагане на връзката на децата със Земята.
Често в обществото се говори за интеграция и равноправие, но въпреки това връзката между видовете инвалидност и изменението на климата остава скрита както в политическата, така и в изследователската сфера. Точно както остават скрити и самите хора с увреждания от погледа на обществото. В световен мащаб 15% от населението живее с увреждане, а в България близо 10% от населението, като се очаква този брой да се увеличи, тъй като разпространението на уврежданията се влияе от редица фактори, включително застаряване, войни и конфликти и изменение на климата и бедствия. Хората с увреждания са много по-уязвими, като част от данните показват, че те са изправени пред 4 пъти по-високи нива на смъртност по време на бедствия, само 11% от тях знаят за плановете за евакуация, а при бедствие едва 25% от тях успяват да се евакуират, предаде Climateka.bg.
„Този закон [за децата с увреждания] беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулират обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях.” Думите на Валери Симеонов още отекват по жълтите павета (или поне по останалите от тях след множеството ремонти и предстоящи такива). Което поставя въпроса: с такава нагласа в политическите кръгове, има ли адекватни политики по отношение на климатичните промени, които да защитават хората с увреждания?
Видовете инвалидност и връзката с климатичните промени
Изменението на климата е едно от най-големите предизвикателства на 21-ви век, но въпреки неговите екологични и социално-икономически последици, взаимодействието между климата и видовете инвалидност често остава на заден план в обществените дебати.
Инвалидността се отнася до всяко състояние, което ограничава способността на човек да извършва определени дейности като ходене на училище, работа или други ежедневни занимания, според Световната здравна организация. Терминът обхваща широк спектър от функционални затруднения и заболявания свързани с комуникацията, когнитивните способности, психологическото състояние и подвижността (било по рождение или придобити след заболяване или злополука). Степента на инвалидност се отразява и в нуждата на засегнатия човек от грижи, което често бива затруднено в зависимост от пол, етническа принадлежност, доходи и географска локация.
Така степента на инвалидност води и до по-високи рискови фактори като бедност и труден достъп до здравни услуги. Тази връзка е очевидна по време на екстремни събития и климатични бедствия, като според данни на научното списание The Lancet
хората с увреждания са изправени пред 4 пъти по-високи нива на смъртност по време на бедствия.
Недопустимо е на фона на това, че 15% от населението по света живее с увреждане (по данни на Световната здравна организация), инфраструктурата и мерките по отношение на климатичните промени рядко да отразяват нуждите на тази част от населението. Например интервюта с хора в Узбекистан, една от държавите най-силно засегнати от екстремни климатични промени, показват, че липсата на пътища и помощни средства правят евакуацията на хора с проблеми невъзможна. Това се наблюдава и в глобален мащаб, като често по време на бедствия, евакуацията на хората с увреждания е най-сложна. Има и случаи, когато хората в неравностойно положение дори остават по домовете си, защото според съществуващите данни само 11% от тях знаят за плановете за евакуация или резултатите са такива, че при бедствие само 1 на 4 от тях успява да се евакуира. В развиващите се райони стигмата около подобни заболявания още повече допринася за това хората с увреждания да бъдат загърбвани, особено по време на бедствия.
Подобна тенденция се наблюдава и в развитите страни. През 2005 г. по време на урагана Катрина, е имало хора, които са били директно отнесени от бурята в Луизиана, САЩ. От общо 986 от тези смъртни случая, 103 от тези жертви са били лица, които са живеели в домове за стари хора и са имали различна степен на инвалидност, т.е. те са били 10,45% от жертвите. За жалост, тези хора често остават “невидими” за вземащите решения лица, например според друго проучване, системите за управление на бедствия често не зачитат нуждите на хората с увреждания и така много хора със сензорни затруднения твърде късно достигат до адекватна информация. Като резултат лицата с увреждания често са по-уязвими пред изменението на климата поради редица фактори, включително ограничена подвижност, сензорни увреждания, комуникационни пречки и зависимост от помощни средства за придвижване.
Тези хора, които пък успяват да се евакуират, се сблъскват със специфични рискове и биват изложени на насилие, експлоатация и злоупотреба в спешните центрове и лагери. Често млади жени, особено тези с увреждания, са изложени на риск от насилие въз основа на пола.
Наред с това, в ситуации на евакуация, хората с увреждания имат по-ограничен достъп до хуманитарна помощ
Данните от ООН са еднозначни: хората с увреждания се чувстват изключени от достъпа до подобна помощ. Те често остават невидими и силно стигматизирани, което затруднява удовлетворяването на основните им нужди, особено по отношение на здравеопазване и средства за съществуване. Някои хора могат да загубят помощни средства като очила или инвалидна количка, което още повече затруднява търсенето на убежище; други пък могат да бъдат лишени от жизненоважни лекарства, което поставя живота им под риск; трети пък биват ненужно институционализирани – Бюрото за преброяване на населението в САЩ сочи, че 59% от евакуираните по време на бедствия хора с увреден слух не се завръщат по домовете си, а остават в приюти, като това е 4 пъти по-висок процент в сравнение с евакуиралите се без слухови нарушения.
Тук трябва да отбележим, че нуждите на хората с увреждания не биват отчитани не само по време на бедствия, а и по време на други климатични изменения. Например повишаването на температурите увеличава здравословните инциденти при лица с определени увреждания, като тези с нарушена терморегулация, сърдечни проблеми или ограничена подвижност. Според експертите, е три пъти по-вероятно да се откаже достъп до здравни грижи на такива хора, като в резултат много хора в неравностойно положение имат средна продължителност на живот с 10-20 години по-малка от тази на хората без такива здравословни проблеми.
Инвалидността като следствие на климатичните промени
Връзката на климатичните промени и инвалидността е многостранна и често самите климатични катаклизми водят до инвалидност. Като пример може да разгледаме връзката на високите температури и влажността, като следствие на променящия се климат и разпространението на комари и други организми, която води до разпространението на различни болести – малария, денга и Зика вирус, към които са особено уязвими и децата.
Маларията е една от сериозните болести, които могат да доведат до увреждания като церебрална малария, която засяга 1 на 10 деца. Вируси като Зика пък продължават да се разпространяват на нови територии и водят до трагични последствия — при случаите в Бразилия, където децата на засегнати бременни жени стават жертви на дефекти като микроцефалия.
Освен неврологични и когнитивни увреждания, климатичните промени и повишаването на температурите са свързани нарастване на трудовия травматизъм и водят до множество инциденти и аварии на работното място – до наранявания, ампутации и други здравословни проблеми, както и до хронична депресия и различни психически затруднения.
И така се затваря кръгът: климатичните промени водят до увреждания у част от населението, която от своя страна бива последващо засегната от климатичните катаклизми поради липсата на мерки по отношение на инвалидността.
Хората с увреждания и климатичните промени в България
Ситуацията в България не е по-различна. У нас близо 10% от населението живее с увреждане, като 22 248 са деца, а 578 517 лица имат степен над увреждане над 50%.
Въпреки че през 2012 г. България ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ), включването на хора с увреждания в обществото е недостатъчно. Това е проблем, който трябва да бъде решен, тъй като броят на хората с физически недъзи се увеличава, не само вследствие на климатичните промени, бедността, застаряване на населението и увеличаване на хроничните заболявания, а и като вследствие на множеството пътни инциденти, по които сме водещи в Европа.
Наред с това стигмата в обществото върху хората в неравностойно положение и неадекватната инфраструктура допълнително затрудняват интеграцията на лицата със здравословни проблеми. Усилията за приспособяване и намаляване на въздействието на изменението на климата рядко вземат предвид гледните точки на индивидите с увреждания, както у нас, така и глобално. Нека отбележим, че според онлайн изследване, проведено от ООН, само 8% от лицата с увреждания смятат, че местните планове за намаляване на риска от бедствия включват специфичните им нужди, а пък 86% споделят, че никога не са участвали в решенията и планирането на общностното ниво за намаляване на риска от бедствия.
Какви решения има и как хората с увреждания могат да бъдат защитени по време на климатични бедствия?
Докато решенията на национално и глобално ниво по отношение на климатичните промени са комплексен проблем, ние като общество трябва да включим всички заинтересовани страни в диалога по темата.
Често не се вземат предвид разнообразните нужди на лицата с увреждания, което води до недостъпни убежища, транспортни системи и комуникационни канали. Обидно е да се дава безплатна карта за транспорт, а човек да няма достъп до такъв. Ето защо като първа крачка е нужна актуализация на инфраструктурата и плановете за реакция при бедствия.
Наред с това мерките по отношение на изменението на климата трябва да насърчават смисленото участие на хората с увреждания в процесите на вземане на решения и информационни инициативи. Създаването на партньорства между правителствата, неправителствения сектор, гражданите, научните институции и частния сектор може да улесни разработването и прилагането на цялостни и устойчиви решения, за да осигури достъп до обективна и актуална информация по отношение на зелените политики.
Освен това не трябва да се забравя, че изчерпването на ресурсите и промените в климата обострят социално-икономическите различия и допълнително маргинализират хората с увреждания, които така се сблъскват с препятствия при търсенето на работа, образование и здравеопазване. Ето защо образованието по проблема и изграждането на уважение към различията на хората стават важни фактори, които трябва да се насърчават на индивидуално ниво, започвайки от ранна възраст у дома.
Така ние всички, като общество, трябва не само да участваме в диалога по темата, но и да си даваме сметка, че не е нормално политиците да говорят за протестиращите майки, които се борят за равноправие, като за “кресливи жени”…
