И тази година археолозите, които работят на обект Праисторически солодобивен център Провадия – Солницата могат да се похвалят с изключително интересни находки, научи TheSite24. Напредна проучването на две масивни сгради от елинистическия период, част от аристократичен комплекс, разположен върху заравнената повърхност на селищната могила и затрупан по-късно от насипа на надгробната могила. Комплексът е функционирал в периода ІІ до средата на І в. пр. Хр. и вероятно е загинал при един от походите на дако-гетския владетел Буребиста.
И двете постройки са силно нарушени от голям линеен изкоп, направен вероятно през Късната античност.
Северната сграда е с правоъгълен план и ориентация изток – запад. Ширината ѝ е ок. 8,30 м. Стените с дебелина около 1,40 м са двулицеви, изградени от дялани камъни във височина до 1 м, а нагоре с кирпичени блокчета (непечени квадратни тухли); запазеи са почти до тавана (вероятно най-добре запазените на територията на България). Входът към вътрешността вероятно е бил на южната почти напълно унищожена стена. Сградата е загинала от силен пожар, за което свидетелстват големия брой овъглени останки от греди и изпечени кирпичи във вътрешността ѝ.
Южната сграда е с Г-образна форма. Северната ѝ част е значително увредена, а източната попада в непроучената площ. Външните стени са с дебелина около 1,30 м, изградени в същата техника – цокъл от камък и надстройка от кирпич. От вътрешната страна са оформени два пиластъра, които са разпределяли вертикалното натоварване от покривната конструкция, изпълнена чрез тежки керамични керемиди. Засвидетелствани са следи от няколко преправки на сградата и свързани с тях подови нива.
Тракийският аристократ, който заедно със семейството си е обитавал луксозния комплекс, явно е бил много богат. Логично е да се допусне, че богатството му се е дължало на производството и търговията с готварска сол. Още преди няколко години южно от втората постройка бяха открити около 200 фрагменти от луксозни гръцки чаши с украса, каквито до тогава бяха установени само в гръцките колонии по черноморския бряг. Комплексът е обслужван и от обреден център, в който преди три години беше открита известната есхара с женски изображения в адорация.
Археолозите споделят и за друго свое откритие:
Сред останките на две съседни опожарени къснохалколитни постройки са открити три керамични женски фигурки. Отнасят се към последните етапи на обитаване на най-стария солодобивен и градски център Провадия-Солницата (около 4400 – 4350 г пр. Хр.). Изработени са по сходен начин и носят много общи иконографски белези, но имат и някои индивидуални черти.
Двете изобразяват изправена женска фигура със слабо издут корем, с изпънати встрани ръце. Ханшът е изразително разширен. Чрез врязани линии са разделени краката и е оформен половият триъгълник, но хиперболизиран. Врязана линия-колан преминава през горната част на ханша.
Третата фигура е изправена, стояща на пръсти, със слабо присвити колене. Ръцете са разперени встрани, в края имат едва забележимо изтеглена част, като тази на лявата ръка сочи нагоре, а на дясната надолу. Фигурата има едва загатнат корем и гърди, ханшът е прибран, краката са разделени с врязана линия, коленете са добре оформени. Половият триъгълник е хиперболизиран.
Интерпретацията на тези керамични фигури най-често ги свързва с обреди за дъжд и плодородие. Особен израз на тази „молитва“ е позицията на ръцете на третата фигурка – едната символично сочеща нагоре, към небето, а другата надолу към земята.
В развалините на втория етаж на изгоряла в пожар къснохалколитна къща (изградена и съществувала около 4400 г. пр. Хр.) бяха открити осем керамични тежести с малка дупка в горния край. Те са били част от вертикален дървен тъкачен стан. Ролята им в този древен уред с вид на П-образна дървена рамка е била много важна – тежестите са изпъвали завързаните към горната му гредичка вертикални (ленени?, вълнени?) нишки, т.е. изпъвали са основата, през която хоризонтално са били преплитани други нишки и така е създавано платното.
Осемте керамични тежести са плоски, високи са около 10 см и са дебели около 4 см. Открити са в голямо керамично зърнохранилище, съдържало жито, част от което се е овъглило и се е запазило между фрагментите му. Съдът е разчупен при пожара в къщата, тежестите и зърното са се разпръснали. Интересен и донякъде загадъчен е факта, че тежестите за стана са съхранявани в голям съд със зърно.
Явно тъкачният стан е използван само през част от годината, може би през зимата – после е разглобяван и през останалото време дървените му части са съхранявани някъде, където не пречат, а тежестите – в зърнохранилище при житото. Последното е много интересно в контекста на ранноземеделската религиозно-митологична система. Станът като уред има в древното мислене женска символика, защото на него се създава нещо ново, създава се платно, което обслужва живота на хората.
Тежестите имат също женска символика, защото имат участие в процеса на създаване. Може би и затова се съхраняват при житното зърно, което пък има мъжка символика, защото е семе – опложда земята и дава нов живот. Явно съчетанието на мъжкото и женското в голям керамичен съд, който също има женска символика, е преднамерено и отразява представи на древните земеделци за плодородие в широк контекст.
