Анализ: Климатека
Стратегията им вече е да се грижат за опазването на видовото разнообразие и да ангажират хората с екологичните и климатичните проблеми
Павел Василев е автор в Климатека. Той учи магистратура “Биоразнообразие” към Техническия университет в Дрезден. Завършил е бакалавърска степен по екология и опазване на околната среда в Университета по приложни науки Цитау/Гьорлиц, Германия, защитил е дипломна работа на тема “Концепция за отглеждане на застрашени видове птици и бозайници в зоопарка в Цитау”. Научните му интереси са в областите зоология и ботаника на Европа, квантерна палеонтология, защита на видовете и местообитанията, зоопаркове и природонаучни музеи.
Зоологическите градини заемат важно място в пресечната точка на опазването на околната среда, образованието и ангажираността на общността. Това ги прави основни участници в противодействието на изменението на климата, като същевременно насърчават опазването на биоразнообразието. Интерактивните експонати и програми в зоологическите градини помагат на посетителите да разберат сложните връзки между човешките действия, околната среда и изменението на климата. Определени животински видове служат като “посланици” на тази кауза. В световен мащаб вече има немалък брой зоологически градини, които са на такова високо ниво – това са предимно членовете на световната, европейската и/или американската асоциация на зоопарковете и аквариумите. В България софийският зоопарк се стреми да се присъедини към тях, а пример за модерно отглеждане е Паркът за мечки в Белица.
Представата ни за зоопарка често е остаряла – това вече не е място, в което животни се гледат в клетки. Да, първоначално това е била идеята – отглеждане на диви животни в плен, за развлечение на хората. Практиката показва, че в повечето случаи дивите животни са отглеждани при много лоши условия – посетителите са искали да ги видят отблизо, затова са били изложени непрекъснато на показ, а много често са липсвали както достатъчно информация за начина им на живот, така и адекватни грижи за тях.
Животинските менажерии са съществували в много цивилизации – в Древен Египет, Китай, Гърция и Рим. През Просвещението много владетели са отглеждали диви животни и са си ги подарявали помежду си. Първият зоопарк у нас е софийският – създаден през 1888 г. от цар Фердинанд.
От средата на миналия век зоолозите започват да придават ново значение на парковете с животни. Зоологията и екологията драстично напредват и учените осъзнават колко сериозно е отрицателното влияние на човека върху природата. В наши дни стратегията на зоологическите градини вече е да се грижат за опазването на видовото разнообразие, да информират хората за екологичните проблеми, засягащи животните, и са обект на науката.
Голяма част от големите зоопаркове по света са членове и на Световната асоциация на зоопарковете и аквариумите – WAZA, която има 344 члена. България все още не е член на тази асоциация, но задачата не е непостижима. Ползата от такова членство най-добре се вижда в Северна Америка, където има 250 членове. Акредитираните от AZA зоопаркове привличат около 200 милиона посетители годишно, което ги прави мощни платформи за информиране на обществеността за изменението на климата и вдъхновяване на действия чрез интерактивни експонати и програми.
Климатичните и екологичните предизвикателства започват да заемат по-централна роля в зоопарковете по света през последните десетилетия.
Един ангажиран с климата зоопарк представлява център за опазването на природата и отрицателните последици от климатичните промени. Той спасява редки видове, показва ги по щадящ за самите животни начин, предоставя полезна информация на посетителите и работи заедно с други институции. Работата с деца е ключова и се поставя акцент върху образователната функция на зоопарковете. Много центрове по света се развиват в тази посока. Зоопарковете у нас също имат голям потенциал да подобрят работата си като образователни и научни центрове.
Една от важните дейности на ангажираните зоопаркове е отглеждането на животни „посланици“.
Това са видове, които имат пряка връзка с измененията в климата, като или са застрашени от изчезване, или с поведението си могат да му въздействат положително, или тяхното опазване защитава и климата.
Отглеждането на такива животни е приоритет в много от модерните зоопаркове – те често са разделени на зони, съответстващи на дадени континенти или местообитания. Така посетителят най-добре може да се докосне до природата, като се запознае с различните екосистеми и как те са засегнати по различен начин от промените в климата. Хората имат възможността да се запознаят с тези видове и покрай тях и с проблемите, които ги застрашават. Загражденията им се правят по начин, който реалистично пресъздава местообитанията им – важно е да се знае контекстът на всеки вид в съответната му екосистема. Ефектът от тази практика се подсилва, като се слагат и информационни табла, с разбираема информация и илюстрации. Също така се предлагат брошури, книжки, игри, интерактивни табла, както и уебсайтове с допълнителна информация.
Посетителят трябва да бъде информиран, че без активни действия много видове са изправени пред сериозна заплаха. Друг важен аспект е, че когато посещаваме зоопарк, който се ангажира с климатичната кауза, ние самите ставаме част от решението, като купуваме сувенири оттам, като правим дарение или водим децата си, ние допринасяме за опазването на природата и подкрепяте усилията за справяне с климатичната криза.
Няколко добри примера
В европейски контекст, добър пример е Виенският зоопарк, който има животински представители от всички континенти. Освен частта му за полярни животни, добре направени хабитати са тези на орангутаните, козирозите и макаците, животните от саваните и гигантските костенурки.
Освен това Виенският зоопарк организира всяка година дни на опазването на видовете. Там се събират различни организации и представят работата си. Събитието събира много посетители и това е добра практика, която може да бъде прилагана и в българските зоопаркове.
Друг добър пример е зоопаркът в Джърси, Великобритания. Той е създаден от известния зоолог и автор Джералд Даръл, който е един от пионерите, които променят значението и начина на отглеждане на диви животни. Зоологическата градина в Джърси поддържа и Тръста за опазване на дивата природа „Джералд Даръл“, който е предимно активен в Мадагаскар, Галапагос, Мавриций и др. Други добри примери са зоопаркът и сафари паркът в Сан Диего, САЩ, зоопаркът в Сингапур и Зоопарк Австралия.
Аквариумите също спадат към зоопарковете и представят морските и сладководните екосистеми, които също са сериозно застрашени заради нарастващите изменения в климата.
В Европа аквариумът в Берлин е добър пример, както и мрежата на Sea Life, която има паркове в целия свят. В България има аквариуми във Варна и Несебър, има хубава аквариумна част и в софийския зоопарк. Те могат лесно могат да бъдат климатично активни, защото няма нужда от реконструкция и трябва само да се захванат с педагогическата дейност.
Днес добър пример за пресъздаване на екосистемите е зоологическата градина в австрийската столица Виена. Частта, която показва Северния и Южния полюс е направена впечатляващо. Този участък е дом на бели мечки, морски лъвове и няколко вида пингвини. В хабитатите им има големи водни басейни, скали и ниска растителност – точно както в природата. Посетителите могат да наблюдават животните от много ъгли – как плуват под водата през стъкла, но и от високо. Загражденията на животните имат и вътрешна част, която служи и като интерактивна енциклопедия. Построяването на тази част от парка е била много трудна и скъпа задача.
Подобен ефект, с по-малки средства и животни, е постигнат в зоопарка в Дрезден, Германия. Там са построени няколко волиери с птици от Северния полюс, като хабитатът реалистично наподобява тундра. Едно от животните „посланици“ там е полярната сова – „бялата мечка на птиците“. А една от волиерите с много видове водни птици позволява на посетителите да влязат вътре и да се движат между тях.
Защо зоопедагогиката е толкова важна?
Ключова дейност на зоопарковете е образователната работа, известна като зоопедагогика. Съвременните зоологически градини предлагат така наречените “зелени класни стаи”, където деца от различни възрасти се обучават за проблемите, свързани с биоразнообразието и климатичните промени. Зоопарковете предоставят уникална възможност за учене на място, което прави преживяването по-въздействащо и запомнящо се. В много западни държави те са интегрирани до голяма степен в образователната система, като предлагат детски и младежки клубове и развиват свои собствени образователни програми, насочени към повишаване на екологичната осведоменост.
Много зоологически градини си сътрудничат в областта на зоопедагогиката, тъй като всяка от тях е уникална, но всички споделят една и съща мисия – да вдъхновят децата за опазване на природата. Те организират мащабни събития на екологични теми, които привличат голям брой посетители и повишават осведомеността за важни въпроси, свързани с околната среда.
В това отношение Софийският зоопарк развива активна образователна дейност.
Тук се намират Екологичният научно-образователен център и лятното зооучилище, създадени още през 1998 г., както и зооклубът „Ной”, основан през 2000 г. Чрез тези инициативи зоопаркът работи с хора от всички възрасти. Зооклубът, например, е отворен за ученици и предлага ежеседмични лекции на разнообразни теми, свързани с природата, като дава на децата чудесна възможност да се запознаят по-добре с нея.
Третата важна роля на зоологическите градини в борбата с климатичните промени е тяхното сътрудничество с ключови институции, ангажирани с опазването на климата.
Сред тях са научните институти, които изследват поведението и състоянието на животните, както и правителствените организации, отговорни за защитените територии и програмите за връщане на редки видове в естествените им местообитания. В този процес се включват също неправителствени организации, които работят по сходни теми, и ветеринарни клиники, които проучват лекарства и упойки, които също могат да имат полезно действие за опазване на застрашените животни. Тези партньорства са от ключово значение за прилагането на мерки, насочени към спасяването на застрашени видове от негативните ефекти на климатичните промени, като зоологическите градини играят ролята на обединяващо звено между тях.
Например, институтът „Макс Планк“ работи в тясно сътрудничество със зоопарка в Лайпциг за проучване на човекоподобни маймуни, чието опазване пряко допринася и за защитата на тропическите гори. Неправителствената организация Rewilding Europe получава животни от зоопаркове като тези в Забабург (Германия), Братислава (Словакия) и Ниредхаза (Унгария), за да ги върне в природата.
У нас, Rewilding Europe работи от години в Източните Родопи, където наскоро бяха освободени още шест черни лешояда, транспортирани от Испания. Това е част от по-широката инициатива за възстановяване на популацията на черния лешояд в България, която започна през 2022 г. Сега в района на Родопите има вече 16 освободени птици, след като видът бе напълно изчезнал в страната през последните 25 години.
Друг добър пример е зоопаркът във Франкфурт на Майн, Германия, който работи заедно с ветеринари и с франкфуртското зоологическо общество.
Зоологическите градини набират средства и подпомагат различни природозащитни проекти в цял свят.
Те работят и помежду си, като развъждат редки видове в плен. По този начин има резервни популации, в случай че изчезнат в природата. Съществуват различни програми за застрашени животни от промените в климата, в това число за африканския пингвин, хумболтовия пингвин, мускусния овцебик, коалата и други.
Много зоопаркове се стараят да функционират и като устойчиви предприятия
Зоологическите градини не са само места за опазване на животни, но и функционират като предприятия, които консумират енергия, отопление и генерират отпадъци. Затова много от тях се стремят да намалят своя въглероден и екологичен отпечатък, като увеличават използването на възобновяема енергия и рециклирането например. Някои зоопаркове дори получават ISO сертификация и въвеждат системи за управление на енергията и околната среда. Въпреки че дори най-модерните зоологически градини са в процес на развитие, все още има много възможности в посока на оптимизация на процесите си и внедряване на устойчиви практики.
Какво е положението в България?
България е държава със сравнително много зоологически градини. Това означава, че има добра възможност хора от цялата страна да бъдат информирани и ангажирани. За жалост, много от тези паркове не са в оптимално състояние. В тях често се прилагат остарели практики, особено що се отнася до загражденията. Все още се използват някои практики от миналото – тесни бетонни клетки с железни решетки за хищниците и приматите, оградите представляват неестетични мрежи, местообитанията не са добре пресъздадени и информационните табели не дават информация за ефектите от климатичните промени. Всичко това подчертава нуждата от промени и обновяване на зоологическите градини, за да могат те да играят активна роля в опазването на природата и образованието на обществеността.
Разбира се, съществуват и по-лоши примери за зоологически градини, като тези в Тайланд и Индонезия. Въпреки това, всяка българска зоологическа градина предлага положителни аспекти – животните получават достатъчно храна и са в добро здраве, цените са достъпни, а видовете са разнообразни. Някои от загражденията също са добре проектирани. Все пак, има значителен потенциал за развитие, който е важно да бъде реализиран. Инвестирането в подобрения и модернизация ще позволи на българските зоологически градини да играят по-активна роля в опазването на биоразнообразието и образованието на посетителите.
Най-добър пример у нас е зоопаркът в София.
Софийският зоопарк е най-развитият в България и е единственият, който се опитва да стане член на Европейската асоциация на зоопарковете и аквариумите – EAZA, която в момента има над 400 члена. Тази асоциация има за цел да обедини европейските зоопаркове, за да работят и да се модернизират заедно. Софийският зоопарк е временен член, като има за цел да стане постоянен. Като надеждата е, че един ден и останалите големи български зоопаркове ще се присъединят към EAZA.
Зоопаркът в София от няколко години извършва ремонтна дейност на загражденията си. Хабитатите на големите котки и на голяма част от маймуните са направени по съвременния стандарт. Има още работа, която трябва да бъде свършена, но прогресът не е малък.
В столичния зоопарк се приютяват няколко важни вида, които биха могли да служат като „посланици“.
Пример са тропическите видове – азиатски слон, гибон, бенгалски тигър, ягуар, хипопотам джудже и четкоуха свиня. Тези животни произхождат от дъждовните гори на Азия, Южна Америка и Африка. Тези гори са застрашени от често безконтролно изсичане, което води до голямо количество вредни емисии. Опазването на тези видове в природата опазва горите от изсичане, които намаляват ефектите от климатичните промени. За тях се използва терминът „чадърен“ вид. За това трябва да бъдат информирани посетителите, когато наблюдават тези животни в зоопарка.
Софийската зоологическа градина има възможност да обогати своето животинско разнообразие, като набави видове, които са пряко застрашени от отрицателните ефекти на глобалните климатични промени и които биха се вписали в тематиката на зоопарка. В момента в зоопарка вече се отглеждат видове като хипопотам, гривест козирог, бял носорог и антилопа адакс. Сред потенциалните нови обитатели могат да бъдат плешивият ибис, малката панда, берберският макак и европейският съсел, които са застрашени от промените в климата, особено от сушата и изменението на техните местообитания.
Останалите български зоопаркове предимно представят европейски видове.
За да демонстрират тяхната роля като екосистемни инженери, които влияят положително на климата, е целесъобразно да се създадат паркообразни заграждения. В България рядко се прилага практиката за създаване на хабитати, които комбинират няколко вида, които в природата биха съжителствали заедно. Тази концепция може да бъде ефективно реализирана в зоологически градини като тези в Ловеч, Плевен, Варна и Добрич, където пространството е достатъчно и наличните видове позволяват такъв подход.
Пример за успешна реализация на тази идея е зоопаркът в Забабург, Германия, където диви коне, бизони и няколко вида елени живеят заедно. Това създава усещането за сафари в дивата природа, което е вълнуващо и образователно за посетителите. Такъв модел може да помогне за по-доброто представяне на естествените екосистеми и да повиши интереса на обществеността към опазването на биоразнообразието.
Тесните бетонни клетки не са подходящи убежища за мечките, но за съжаление, в България все още се използва тази практика. Лъвовете и тигрите, например, изискват големи заграждения с разнообразна растителност, платформи за катерене, басейни и скривалища, за да могат да се чувстват комфортно. Дори лесни за гледане животни, като лами и алпаки, могат да станат любимци на посетителите, стига да бъдат представени по подходящ начин.
По-малките зоологически градини, като тези в Павликени, Разград и Шумен, не е необходимо да отглеждат екзотични видове, за да играят активна роля в опазването на климата. Вместо това, те могат да се фокусират върху изграждането на модерни заграждения, поставянето на информационни табла и работата с деца, обучавайки ги по важни климатични и екологични теми. Този подход не само ще подобри условията за животните, но и ще повиши осведомеността сред младото поколение за значимостта на опазването на околната среда.
Поглеждайки по-широко на понятието за зоопарк, може да се каже, че най-добрият пример в България е Паркът за мечки в Белица.
С площ от 120 000 кв. м, той приютява спасени кафяви мечки, които преди това са били използвани за танцуване или са живели в зоологически градини с неподходящи условия. Въпреки че паркът се фокусира върху един вид животни, по отношение на инфраструктура и условия за живот, той е най-модерният в страната. Финансирането идва от Фондация „Четири лапи“, фондация „Бриджит Бардо“ и Община Белица, като Фондация „Четири лапи“ поддържа още 10 подобни парка в други държави.
Една от основните роли на зоопарковете е да се грижат за спасени животни, които не могат да бъдат върнати в природата. Кафявата мечка е ключов регулатор в екосистемите и е идеален символ за повишаване на осведомеността относно климатичните промени. Зоологическите градини в България могат да се учат от опита на парка в Белица по отношение на пресъздаване на хабитати за големи хищници и тяхното представяне пред посетителите.
Кооперирането между всички български зоопаркове е много важно. Те най-вероятно се координират относно отглеждането на спасени диви животни, или си даряват животни, ако имат в повече. В съвременните зоопаркове има и други форми на сътрудничество. Често се слагат плакати на други зоологически градини в околността, за да може посетителите да научат за тях и също да ги посетят. Конкуренция между зоопаркове не трябва да има, защото всички те имат една обща кауза – а именно опазването на биоразнообразието за бъдещите поколения.
Ясно е, че българските зоопаркове нямат същото финансиране като големите чужди центрове (макар че вероятно има налични програми за финансиране, за които могат да кандидатстват), но и няма нужда да се опитват да ги имитират. Всеки зоопарк си има своя стил и същият екологичен и климатичен ефект може да бъде пресъздаден и с по-прости средства.
Добре управляваните зоологически градини могат да осигурят значителни ползи за опазването на околната среда, но също така могат да образоват посетителите си и да ги вдъхновят за действия в областта на климата. Като използват възможностите си да свързват хората с животните, зоологическите градини могат да бъдат мощна сила в борбата срещу изменението на климата.
