Хора с тежки диагнози, които месеци наред не получават пенсии и полагащите им се безплатни лекарства, са на ръба на отчаянието. Често в безизходицата си те посягат на живота си, за да се спасят от страданията. Това споделиха Нели Атанасова и Теодора Димитрова пред репортер на СайтЪТ.
„Проблемът е в това, че се извършва геноцид срещу инвалидите. Нито една национална телевизия или медия не искат да отразят тези проблеми и сме принудени да се борим сами срещу системата и да излизаме на протести. За какво става въпрос? Има спиране на пенсиите и преосвидетелстване и хора, които стоят с месеци без решение на ТЕЛК, протоколи, които отказват да заверят за животоспасяващи лекарства и тези хора нямат алтернатива да намерят лекарствата от чужбина. Здравните каси връщат хора, като им казват да отидат в края на месеца и в края на месец март. Без да питат тези хора какво ще правят без животоспасяващи лекарства”, споделя Нели.
„Аз съм потърпевша също. Два месеца единият от двата ми инсулина липсваше в мрежата. Познати и приятели помагаха, молих се на ендокриноложката ми в болницата да ми услужи поне с няколко флакона, за да изкарам. Аз съм с рак и диабет. В същото време ми е спряна пенсията. Питате как оцелявам ли? Много тежко! На 10 ноември ме преосвидетелстваха, явих се на време, предния ТЕЛК ми беше до 1 декември, въпреки това ми беше спряна пенсията”, споделя Теодора.
Нели е със сърдечно заболяване, но активно се бори да помага на хора, които са в по-тежко състояние от нейното.
„Аз, слава на Бога, имам семейство, което застава зад мен, когато нямам пенсия. Не съм изпитвала нужда, защото имам подкрепа, но имаме много тежки случаи. Случаи на хора, които посягат на живота си”, разказва Нели.
„И аз бях на ръба да сложа край на живота си. Спасиха ме целия екип, който води тази борба и Павлинка, на които благодаря”, разказва през сълзи Теодора.
Според Нели проблемите са комплексни. Нужни са спешни промени в наредбите за медицинска експертиза, които са минали на първо четене в парламента, но няма обнародване.
„Бавят умишлено топката, защо – не знаем. А и да знаем, не можем да кажем. Имаме сведения и предположения. Всяка държава има закон, според който първо се задоволяват нуждите на държавата с определени жизненоважни медикаменти и след това се изнасят. Само в България няма такъв закон и се изнасят лекарства, а в същото време се оставят тук хора без животоспасяващи медикаменти”, казва Нели.
Теодора допълва, че два месеца е имало ходене по мъките, за да си набави нужния инсулин.
„И без това съм с много висока захар и спра ли да бия инсулина, за мен е убийство. Всеки се спасява поединично”, казва Теодора. Съпругът й е прикован на легло и също няма никакви доходи.
Нели я допълва, че само благодарение на създадената социална група за хора със здравословни проблеми и Павлина Григорова, която организира кампании, успяват да се справят.
„Активисти ходят по къщите да събират лекарства, останали от починали хора, за да се раздават на хора като Теди. Който успеем да спасим, спасяваме, който не успеем – загива.
Групата ни наброява повече от 50 000 човека. Налага се да правим кампании за хора, които няма решения на ТЕЛК по 8-9 месеца.
Като дойде решението, чакаш още няколко месеца да дойде пенсията. Никой не дава обяснение защо! Във Варна сме едни от малкото късметлии, които си получаваме на време решенията, само пенсии се бавят, но има цели области, като Плевен, където е критично положението. Там наскоро млад мъж беше тръгнал да се самозапалва, защото 9 месеца е без решение, майка му, която му е социален асистент, също е без заплата, двамата изпадат от здравната система и осигуровки, няма институция, която по законния начин да помогне.
Жена от групата е пътувала цяла вечер, успяла е да спаси момчето, защото майката не е успяла да се справи.
Преди нова година имам друг случай отново на самоубийство от човек, който е бил на ръба и не е могъл да преодолее кризата да живее без доходи и без лечение. Много сме!” споделят Нели Теодора.
Хората в това окаяно положение очакват незабавно обнародване на промените в наредбата за медицинската експертиза. Внесени са, но се бавят и от това страдат хиляди хора. Според Нели всичко зависи от Министерски съвет.
„Искаме, когато се пишат тези промени, да не се пишат без наши представители. Не трябва да се пишат, за да бъдат угодни на управляващите. Трябва да бъдат угодни на инвалидите. Мотото на нашето сдружение е: „Нищо за нас без нас”! Сега се справяме с помощта на добри хора, без финанси, ден за ден”, допълват Нели.
Питаме – какво искате да кажете на управляващите?
„Просто да помислят за хората с увреждане! Това е пълен геноцид! Това е нетърпимо. С болки сме, унижавани по институции…Нямам друго какво да кажа!”, заяви в заключение Теодора.
Нели призова всички, които могат и са на крака, близките на инвалидите, които също са потърпевши, да ги подкрепят утре на протеста в 10 часа пред Министерски съвет в столицата и в 10 часа пред РЗИ-Варна.
