Докато държавата регулира почти всяка среда, в която растат децата – от движението по пътищата до продажбата на алкохол и тютюневи изделия, дигиталният свят остава една от малкото територии, в които непълнолетните продължават да се движат почти без реална защита. Именно върху този парадокс акцентира адвокат Мартин Костов в подробен правен анализ, посветен на използването на мобилни телефони в училище и достъпа на децата до социалните мрежи. Според него България вече не може да си позволи да отлага законодателните решения по тема, която засяга пряко психичното здраве, образованието и сигурността на най-младите.
В анализа си адвокат Костов подчертава, че проблемът отдавна е излязъл извън рамките на училищната дисциплина. Телефонът вече не е просто средство за комуникация, а вход към социалните мрежи, камерите, груповите чатове и алгоритмите, които непрекъснато се борят за вниманието на детето. Именно затова според него не може да се разчита единствено на родителите или на отделните училища да се справят сами с предизвикателството.
Особено критична е оценката му за липсата на ефективен контрол върху достъпа на непълнолетните до социалните платформи. По думите му днес възрастовите ограничения съществуват основно на хартия, тъй като регистрацията често се свежда до въвеждането на произволна дата на раждане, без реална проверка и без платформите да носят отговорност. Според адвокат Костов това превръща законовите правила в формалност, която не осигурява никаква реална защита.
Като пример за възможни решения анализът посочва практиките в Австралия, Франция и Швеция. В различните държави подходите са различни, но общата тенденция е една – държавите постепенно прехвърлят отговорността към платформите и ограничават използването на мобилни устройства в училищната среда, за да намалят риска от кибертормоз, разсейване и злоупотреби.
Според автора и българското законодателство се нуждае от сериозна актуализация. Вместо сегашната забрана, която се отнася единствено за часовете, той предлага национални правила, които да обхващат целия учебен ден и всички устройства за комуникация – не само мобилните телефони, но и смарт часовници, таблети и други средства, чрез които могат да се правят записи, снимки или да се осъществява достъп до интернет.
Сред конкретните предложения са още създаването на единен стандарт за всички училища, изграждането на места за съхранение на устройствата, ясно регламентирани изключения при здравословни или образователни нужди, както и въвеждането на надеждни механизми за проверка на възрастта при регистрация в социалните мрежи. По думите на адвокат Костов, ако платформите реализират огромни печалби от вниманието на децата, те трябва да носят и реална отговорност за тяхната защита.
В анализа се обръща внимание и на необходимостта ограниченията да бъдат съпроводени с обучение по дигитална грамотност. Според автора децата трябва да разбират как работят алгоритмите, какво представляват дезинформацията и кибертормозът и защо личното пространство в интернет има същата стойност, както и в реалния живот.
В заключение адвокат Мартин Костов прави сравнение между безопасността на улицата и тази в интернет. Както обществото изгражда светофари, пешеходни пътеки и ограничения на скоростта, за да предпази децата в реалния свят, така според него е време да бъдат създадени и ясни правила за цифровата среда. Защото, както отбелязва в анализа си, проблемът вече не е липсата на знания, а липсата на решение.