По време на великденските празници Аладжа манастир ще работи без прекъсване със стандартно работно време, а на 16 април 2023 г. (Великден) обектът ще работи с вход свободен (без заплащане) за всички посетители.
Празнично работно време на Аладжа манастир по време на великденските празници:
14 април 2023 г. (петък) от 10.00 до 17.00 ч.
15 април 2023 г. (събота) от 10.00 до 17.00 ч.
16 април 2023 г. (неделя) от 10.00 до 17.00 ч. (само на този ден с вход свободен)
17 април 2023 г. (понеделник) от 10.00 до 17.00 ч.
Аладжа манастир е един от най-известните български скални манастири и най-големият по нашето Черноморие. Християнското му име не е запазено, има само предположения, че се е наричал „Св. Спас“, а „аладжа“ идва от турски и означава „шарен“, съобщава experience.bg.
.jpg)
Историята на Аладжа манастир се базира най-вече на предания и догадки. Тя започва още през ХІ-ХІІ век, макар да има данни, че мястото е било използвано дълго преди това. Вероятно още през V-VІ век на това място е възникнал религиозен център – един от най-старите християнски центрове на Балканския полуостров. Точно кой и кога оформя естествените скални пещери в килии не се знае, но от същото време датират катакомбите, голяма базилика и малко укрепление, разположени в близост до тях.
.jpg)
Век-два след официалното приемане на християнството в България, монаси-отшелници са потърсили аскетичен живот сред скалите и горите, предоставящи усамотение и се предполага, че именно те са започнали да използват пещерите като монашески килии. По време на Втората българска държава, в периода ХІІ-ХІV век има голям възход на българското християнство и тогава са възстановени и обновени много църкви и манастири, включително и Аладжа манастир. Доказано е, че по това време той е бил изографисан повторно с подкрепата на тогавашните боляри от Добруджанското деспотство. С падането на деспотството на княз Иванко постепенно замира и животът в манастира, който накрая бива изоставен.
.jpg)
Много легенди и загадки витаят около историята на Аладжа манастир. Като се започне с това, че никой не знае и няма никакви данни за християнското му име, което е безвъзвратно загубено. На има и втора версия за сегашното му име, което освен като „пъстър“, може да се изтълкува и по още един начин. Ако се приеме, че “Аладжа“ са всъщност две думи и „Ал“ е определителен член, то „аджа“ може да се преведе от санскритски като „агнец“ (божий).
.jpg)
Освен това от векове се разказват легенди за скрити съкровища – укритите от османците богатства и предмети на други 12 манастира, но нищо такова не е открито до момента. Други разкази описват огромен лабиринт от подземни тунели, от които пещерите на манастира са само малка част. В действителност в криптите има един затрупан от срутени скални маси отвор, който не е проучен и не е доказано дали наистина не води към система от подземия. Разказва се и предание за духа на монах – пазител на обителта. Най-често се споменава мистичната фигура на монаха Рим папа – покровител на манастира, пазител на съкровищата му и на близката гора. Други истории твърдят, че манастирът се намира върху останките на древен гръцки град, основан от Филип Македонски.
.jpg)
Истинската история на Аладжа манастир знаят само монасите, живели в него. Но ако вие искате да почувствате божествената енергия на това мистично място (за която се твърди, че е изключително силна), просто се отбийте за малко от главния път и посетете това мистично място.
.jpg)
