Ангелина Бакалова представя във Варна романа си “Пътят към другият бряг” на 29 април 2025 г. Срещата с почитателите на словото ще бъде в отдел “Изкуство” на Регионална библиотека “Пенчо Славейков” от 17.30 часа.
Ангелина Бакалова е родена през 1957 година в град Варна, където живее. Завършила е Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, специалност Българска филология. Дълги години работи като учител по български език и литература в основно училище, по-късно като преподавател в езиков център.
Има издадени две самостоятелни книги с поезия – „Череши в джоба” / 1994 г./ и „Далече от Едем” / 2017 г./ – редактор и издател Елка Няголова. Нейни стихове са печатани на страниците на вестниците „Полет”, „Студентски глас”, „Шуменска заря”, „Учителско дело”, списание „Знаци” списание „Антимовски хан”, списание „Пламък“, електронното издание „Литературен свят”, вестник „Словото днес” .
Включена е в антологиите „Прашец от полски макове”, издание на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” , „Реката и Третият ѝ бряг, „Хлеб наш насущний…” , „Любовта – солта на живота“ – издания на Славянска академия. Член е на Славянска литературна и артистична академия. Удостоена с полския паметен медал „ Барбара Юрковска. Градина на поезията“.
ЗА КНИГАТА
„Знам ли колко дълъг ще е пътят ми до другия бряг?“ С този въпрос завършва романът. И се опитва да отговори на много други, които изпълват живота на човека. Тази родово-биографична сага всъщност трудно може да бъде сместена в рамката на конкретен жанр. Защото това е разказ за едно пътуване в пространството и времето – от бащиния дом в Колибите през Истанбул, та до нивите край едно варненско село. Пътуване през съдбовни за България исторически моменти, в които Георги е въвлечен през живота си във всеки един от тях. Разказ автентичен и концентриран, разкриващ пред нас отминали бит, обичаи, човешки взаимоотношения. И същевременно така необходим ни днес с ценностите си и морала си.
Това е и пътуването на човешката душа от земното към безкрайността на Вселената, лутането ѝ сред изконните въпроси на Битието – „кой съм аз, какво е Времето? В сънищата, в спомените, в мечтите ли е то всъщност…?
И не бива да се учудваме, когато Георги още от самото начало се пита:
„Но кой всъщност съм Аз, който гледа тялото си? … И коя точно част от цялото съм Аз?… Не съм ли Аз Душата на тялото? Щом мога да летя сред звездите, не съм ли Аз част от Вселената? Не съм ли Аз дихание, прашинка, миг от Вечността?“
И в края на дните идва обобщението: „Ала вече съм любопитен да разбера какво има там – от другата страна …“
Нека заедно с Георги преминем по пътя на живота му, нека усетим дъха на историята и да проследим една съдба, в която със сигурност ще видим и много от нашата родова памет. За да стигнем до днешния бряг.
Росица Кунева
