Анализ: Климатека
Зимното време в България доведе до измръзване на много плодове
Николай Петков е автор в Климатека, завършил е магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. В момента следва магистратура специалност „Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия.
• Вече 2 години е безпрецедентно по-топло от когато и да е било през последните 175 години и атмосферата е над допустимия праг от 1,5 °C.
• Още преди летния сезон в Обединените арабски емирства удари 46,6 °C.
• Валежите в САЩ, които доведоха до пагубни наводнения, са с 9% по-интензивни и с 2 и 5 пъти по-чести поради изменението на климата.
• Освен избухналата война, Индийският субконтинент е покосен и от от рекордна гореща вълна. Регистрирана е максимална температура от 46,4 °C.
• В Европа април е шестият най-топъл досега.
• Ирландия е с рекорд за максимална температура за целия април – 25,9°C.
Април 2025 г. е вторият най-топъл април в световен мащаб, съобщава Европейската служба за изменение на климата Коперник. Средната температура е била 14,96 °C, което е с 0,60 °C над средната стойност за април за периода 1991-2020 г. Месецът е с 0,07 °C по-хладен от предходния рекорден април 2024 г. и с 0,07 °C по-топъл от третия в класацията, през 2016 г.
Април е с 1,51 °C по-топъл спрямо нормата за месеца за прединдустриалния период, 1850-1900 г. (Фиг. 1). Това го прави 21-ият от последните 22 месеца, за който средната глобална температура е с повече от 1,5 °C над прединдустриалното ниво – прагът, който не бива да се прекрачва според Парижкото споразумение за климата.
А през 14 от тези 22 месеца – отклонението на температурата е било значително над 1,5 °C, като варира от 1,58 °C до 1,78 °C. Преди тази рекордна поредица е имало само 5 месеца над този праг (януари-март 2016 г. и януари-февруари 2020 г.). В момента все повече изглежда, че светът трайно ще се задържи над това ниво.
Последните 12 месеца са с 0,7 °C по-топли от обичайното за периода 1991–2020 г. и с 1,58 °C над нивата от прединдустриалната епоха.
Това е на крачка от – само с 0,06°C под рекордното отклонение от нормата от 0,76°C над средното за такива 12-месечни периоди.
През последните 2 години е безпрецедентно по-топло от когато и да е било през последните 175 години.
Морската вода остава близо до топлинния рекорд
Вече над 2 години температурата на повърхността на океана е рекордно висока. Средната температура на водата извън полярните ширини е 20,89 °C, което е с 0,39 °C над обичайното. Това е втората най-висока стойност, регистрирана за април. Рекордът държи април 2024 г., когато температурата е била с 0,15°C по-висока.
Поради това изобщо не е изненадващо, че над обширни области, сред които Северозападния Атлантически океан и Западното Средиземноморие (Фиг. 2), водата е рекордно топла или с температура – много по-висока от обичайната. Безпрецедентно топло е и в западната част на екваториалния Тихи океан.
В същото време температурата на повърхността на водата в централната и източната част на екваториалния Тихи океан е малко над или близко до обичайното за периода. На базата на тази температура се определя наличието на ключовото явление ENSO – Ел Ниньо-Ла Ниня циркулация, която има значително въздействие върху световната температура. Така в момента тази водна температура съответства на неутралната фаза на явлението.
Според водещите метеорологични агенции като NOAA, през следващите месеци водата се очаква да остане в тази фаза. За есента нараства възможността за Ла Ниня, която има охлаждащо действие върху световната температура, а проявление на Ел Ниньо, което има затоплящо действие, е почти изключено.
Къде по света има рекорди и екстремни явления
Средномесечните температури са с най-голямо отклонение от нормите в Далечния изток на Русия, в Централна Азия и Западна Антарктида, като там те достигат до 7 °C (Фиг 3).
Фигура 3. Карта на температурните отклонения от нормата в света за април 2025 г. Източник: Агенция Коперник / C3S.
В Обединените арабски емирства (ОАЕ) този април е най-топлият в историята, като средната максимална температура е била 42,6 °C, което е с 0,04 °C по-висока от предишния рекорд. На 27 април в емирство Фуджейра са измерени 46,6 °C , което е втората най-висока температура, регистрирана някога през април в ОАЕ. Този рекорд буди тревога, предвид че календарното лято дори не е започнало.
Тазгодишната гореща вълна е в ярък контраст с миналия април, когато ОАЕ са обхванати от най-силните дъждове за последните 75 години. Четирима души загиват, а търговският център в Дубай е парализиран за няколко дни. Учени от мрежата World Weather Attribution твърдят, че миналогодишните валежи „много вероятно“ са подсилени от глобалното затопляне.
От началото на април насам целият Индийски субконтинент (Пакистан, Индия и Бангладеш) е обхванат от рекордна гореща вълна. В Пакистан април е вторият най-топъл за последните 65 години. Бармер, град в областта Раджастан, регистрира рекордна максимална температура от 46,4 °C на 8 април, което представлява отклонение с повече от 6 °C над средните максимални температури през април за региона.
Рекорди по това време от годината там са изключително опасни, тъй като в областта най-топлото време от годината е от април до юни, с преобладаващо горещо и сухо време с максимални температури близки и над 40 °C. Жегата предшества летните мусони, които започват в края на юни и носят обилни валежи и по-поносими температури. Ако времето е по-топло от обичайното, максималните и среднодневните температури стават все по-опасни за здравето и се доближават до границата на съвместимост с човешкия живот, която е около 35 °C на така наречения „влажен термометър“, чрез който се определя взаимодействието между температура и влага.
Горещата вълна в Индия и Пакистан в средата на април е изключително рядко явление. Тя е била с 4 °C по-топла поради предизвиканите от човека климатични промени, според атрибутивно проучване, изготвено от мрежата ClimaMeter.
Китай също отбелязва втория най-топъл април от 1961 г. насам. В Съединените щати, Мексико, голяма част от Канада и по-голямата част от Африка температурите са предимно по-високи от средните.
Екстремни валежи доведоха до катастрофални наводнения в САЩ
Между 3 и 6 април регионът на централната част на долината на река Мисисипи преживява катастрофални наводнения, като в някои райони падат повече от 400 мм дъжд, което е своеобразен рекорд за региона. Наводнения причиняват масови щети в няколко щата и Националната метеорологична служба на САЩ ги определя като „потенциално исторически“. Екстремните явления водят до най-малко 24 смъртни случая. Икономическите щети от бурите се оценяват между 80 и 90 милиарда долара, а прекъсването на електрозахранването засяга над 100 000 жители в най-тежко пострадалиящат Арканзас. Наводненията заливат и множество селски райони. В Арканзас щетите от загуби във вече засадени полета са за около 78 млн. щатски долара.
Научната мрежа World Weather Attribution анализира екстремните дъждовете, продължили 4 дни. Резултатите показват, че такъв тип явление е изключително рядко и дори в условията на затоплен климат се очаква да се случва веднъж на всеки 90 до 240 години. Но честотата на такова явление се е увеличила с 2 до 5 пъти поради съвременното затопляне, а сумата на валежа е нараснала с 13% до 26%. Човешкият принос е отговорен за около 40% от нарастването при честотата и 9% – при интензитета им.
От мрежата подчертават, че тази оценка е много вероятно силно консервативна, тъй като не взема предвид факта, че влажният въздух, на който се дължат валежите, идва от района на Мексиканския залив. Там температурата на морската вода е силно повишена – условията за толкова висока температура на водата по времето на бурята са били с 14 пъти по-вероятни поради антропогенното затопляне.
Европа избягва нов рекорд
В Европа беше регистриран шестият най-топъл април в историята ѝ, като средната температура е с 1,01 °C по-висока от средната за месеца.
Средната температура в Европа за последните 12 месеца е с 1,43 °C по-висока от средното. Над континента най-големите положителни аномалии са регистрирани над Западна Русия. В Норвегия април също е значително по-топъл от обичайното, докато в Обединеното кралство е регистриран третият най-топъл април в историята, като максималните дневни температури са особено високи – с 2,8 °C над обичайните. Ирландия поставя рекорд за максимална температура за целия месец от 25,9°C.
Температурите са по-ниски от средните в Турция, източните части на България и Румъния, Кримския полуостров, Северна Феноскандия и Северозападна Русия.
Шести най-топъл месец може да не звучи впечатляващо, особено на фона на рекордите, за които свикнахме да чуваме постоянно, но пък е показателен, че тенденцията на затоплянето продължава и тази година. Тя се илюстрира и много добре на Фиг. 6, където са дадени отклоненията от обичайното на средномесечните температури за различните европейски столици. Вижда се, че с изключение на тези в района на Балканите и Източното Средиземноморие, април е бил по-топъл от обичайното, като в Осло аномалията достига до 3 °C.
У нас април ни изненада със студ и сняг
В България месецът е със средни температури около нормата, но въпреки това не липсва необичайно и опасно за сезона време.
Средните месечни температури са между 8 и 14 °C, с отклонение от месечната норма между -2 °C и 1 °C, според Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Най-високата измерена температура е 29,3 °C на 17 април в с. Първомай, обл. Благоевград, а най-ниската температура е -10,5 °C на 9 април в гр. Чепеларе, обл. Смолян. В София най-високата измерена температура е 24,6 °C на 21 април, а най-ниската е -4,1 °C на 9 април, според НИМХ.
Най-забележителното за месеца е застудяването между 6 и 11 април. Вали сняг и се образува снежна покривка на 6 и 7 април в голяма част от Южна България и в Предбалкана, а на 11 април – в част от Североизточна България. Температурите остават по-ниски от обичайните до 14 април.
Освен до дискомфорт за хората и проблеми с електропреносната мрежа, зимното време води до измръзване на огромен процент от насажденията на плодове. Особено опасна се оказва нощта на 7 срещу 8 април, когато температурите в много райони на страната падат под критичния праг за растенията от –5 °C. Унищожени са 50% от площите с ябълки, като 90% от костилковите култури като кайсии, сливи, череши загиват. Тази година ще останем със силно намалено и поскъпнало родно производство на плодове и ще трябва да разчитаме на внос.
Масови слани в страната има и в края на месеца. Пролетни слани и сняг в равнинната част от страната през април винаги са опасни за земеделието, но не са непременно нещо необичайно. Много топлият март води до ускорено развитие на културите, което обаче ги прави уязвими към такива застудявания.
Тази тенденция на затопляне с увеличена динамика на времето, неизключваща застудявания, е проявление на климатичните промени и ще застрашава културите ни все по-често в бъдеще.
Валежите в страната през месеца са около обичайните, но в някои райони са значително по-ниски, като в Благоевград, или по-високи, като в София, където сумата на валежа е 107,8 мм, което е 2 пъти над обичайното. В рамките само на едно денонощие най-голямото измерено количество валеж е 108,5 мм – дъжд и град – е на 27 в с. Лехчево, обл. Монтана.
Нарастващите аномално време и рекорди по света продължават и нямат признак скоро да спрат. Вече от 2 години насам температурата на атмосферата е преминала безопасния праг от 1,5 °C. А изследвания показват, че част от екстремните явления през последния месец са подсилени от човека. Дори и застудяванията може да са свързани с климатичните промени.
