„Този документ не узаконява сградата. Тя остава незаконна.“
Това заяви пред медията ни бившият главен архитект на район „Приморски“ арх. Валентин Койчев по повод разразилия се скандал около строителството в местността „Баба Алино“ край Варна и издадените през 2023 година удостоверения за търпимост за част от сградите в района.
Името на арх. Койчев бе поставено в центъра на общественото внимание, след като стана ясно, че именно той е подписал част от въпросните документи. Според него обаче в публичното пространство се създава погрешно впечатление за тяхното значение и роля.
„Сега научавам за случая от журналистите. Видях едно от удостоверенията, публикувано в медиите. То е с номер 114. Това означава, че до този момент в район „Приморски“ са били издадени поне 114 удостоверения за търпимост. Не само за този обект. Това е част от рутинната административна работа“, обясни той.
По думите му заявленията не се подават лично при главния архитект, а преминават през установен административен ред.
„Документите постъпват в деловодството, обработват се от техническите служители и след това ми се представят за подпис. Не съм имал срещи с тези хора, не ги познавам и до днес не знам кои са“, заяви Койчев.
Бившият главен архитект е категоричен, че удостоверението за търпимост не превръща един незаконен строеж в законен.
„Този документ не узаконява сградата. Тя остава незаконна. Дирекцията за национален строителен контрол и общинските звена за контрол на незаконното строителство могат да проверяват всеки обект независимо дали има удостоверение за търпимост или не. При наличие на нарушения сградата може да бъде премахната“, подчерта той.
Според него именно около този документ се създават най-много погрешни внушения.
„Оправданието с удостоверение за търпимост не е устойчиво. Тези сгради могат и впоследствие да бъдат обявени за незаконни. Те не получават имунитет от закона“, коментира Койчев.
Той обясни още, че удостоверението служи основно за сделки с имоти, дарения, ипотеки и деклариране пред данъчните власти, но не представлява разрешение за строеж и не дава право за ново строителство.
По думите му администрацията работи въз основа на представени официални документи – нотариални актове, декларации за времето на изграждане на сградите и геодезически заснемания.
„Хората представят нотариални актове, декларации и геодезическа снимка на съществуващите сгради. Това са документите, върху които се основава процедурата“, обясни той.
Арх. Койчев заяви още, че според него е възможно администрацията да е била въведена в заблуждение чрез представените документи.
„Аз така го разбирам – че администрацията може да е била подведена от информацията, която е била предоставена от заявителите. Ние работим по документи“, каза той.
На въпрос защо не са били извършвани допълнителни проверки на място, той обясни, че подобно задължение не е предвидено в закона.
„Нямам нито законово задължение, нито физическа възможност да ходя на място за всяко удостоверение за търпимост. Ако трябваше да проверявам всеки случай по този начин, нямаше да мога да изпълнявам останалите си служебни задължения“, заяви бившият главен архитект.
Той подчерта, че не разполага с правомощия на разследващ орган.
„Какво означава да проверя? Да издирвам стари снимки, да разпитвам съседи, да правя разследване на място? Това не е работа на главния архитект и не е предвидено в закона“, коментира Койчев.
Любопитно сравнение направи и по отношение на самите удостоверения за търпимост.
„Тези документи според мен са като пясъчна кула. Във всеки един момент могат да рухнат, защото не узаконяват сградите и не ги предпазват от последващ контрол и премахване“, заяви той.
В края на разговора арх. Койчев изрази притеснение, че общественото внимание се концентрира единствено върху подписаните удостоверения за търпимост.
„Страхувам се да не се търси изкупителна жертва, защото в момента се говори основно за тези документи. А по-важният въпрос е какво се е случвало след това и кой е упражнявал контрол върху строителството през следващите години“, каза той.
Според него удостоверенията за търпимост сами по себе си не могат да обяснят появата на десетки нови сгради в района и не дават отговор на въпроса как строителството е продължило в подобен мащаб през следващите години.