Средновековната крепост Петрич кале е позната още като Петрича. Тя се намира близо до гара Разделна. Село Разделна, което пък от своя страна се намира на 30 км от морския град Варна. От 2014 година археолозите работят на този изключително интересен обект, а загадките около него се трупат една след друга. В края на археологическите разкопки от миналата година мистериите около този обект вместо да бъдат разкрити, напротив – те се задълбочават, сподели на пресконференция ръководителят на проучванията Мария Войкова, предаде TheSite24. И през изминалия сезон археолозите са имали възможността да проучват обекта с финансиране от Министерството на културата. Те са успели да разчистят входното пространство и да установят, че през вековете там са били направени доста преправки.
“Именно там попаднахме и на някои от многото любопитни находки като например: обков за рефлексен лък и други подобни. Тези находки маркират присъствието на авари в определен момент, може би в VI век. Открихме различни метални находки – части от кадилнци и още много различни и интересни артефакти”, разказа Мария Войкова. Измежду находките, археолозите са открили и сграда, която по всяка вероятност се е използвала за охрана на входа на крепостта. Средновековните жилища, които са били разположени до крепостната стена също са били във фокуса на археолозите през изминалия сезон. Находките, които са намерени са важни за учените, защото обогатяват картината за живота на хората през средновековието.
“Тези жилища ни дават възможността да надникнем в живота на хората в този период от историята и най-вече за занаятите, които са упражнявали в тези времена. Успяхме да намерим работилница за косторез, заедно с готова продукция и инструменти, които са ползвали по това време. Попаднахме на много красиви кръстове, накити и въобще всичко, което е било характерно за битта на средновековния човек през 12 и 13 век”, разказа ръководителят на разкопките.
Това обаче, което е било най-интересното за археолозите е откритата сграда, разположена в близост до крепосната порта, от вътрешната страна. Съоръжението което изследователите са открили е в изключително добро състояние, с много представителна архитектура. Там по всяка вероятност е бил погребан знатен човек, съдейки по луксозната архитектура.
Каквото и ценно да е имало вътре, е взето, обясни Войкова. По думите ѝ по-важното е, че архитектурата на сградата е добре запазена, освен това откритата керамика показва, че вероятно става дума за 5-6 век.
След разкопките през отминалото лято се заплита допълнително и мистерията около издълбаната в скалата щерна. Досега археолозите считаха, че този ров с ширина над 3 метра се е ползвал като водохранилище. С напредването на разкопките започнаха да се появяват съмнения в тази версия. Все още няма и категоричен отговор кой в древността е копал толкова упорито в скалата.
“Научен отговор няма как да дадем, но действително е много любопитно”, категорична бе Мария Войкова.
„Мислехме, че знаем къде е краят на щерната, само че се очерта едно по-тъмно петно, пуснахме сондажи на няколко места и се оказа, че тя продължава“, обясни Войкова. Нейното предположение е, че ровът обикаля едната страна на цялата крепост по скалния венец и то с общо взето един стандарт – ширина около 3.2 метра. Другото, което са разкрили сондажите е, че т.нар. щерна всъщност е била напълнена с къщи през Средновековието. Навсякъде, където направихме сондажи, се виждат подови нива, останки, обясни Войкова. Според нея ровът, изкопан в скалата, е твърде вероятно първоначално да е бил свързан със самата фортификация на крепостта. По-късно, през Средновековието, когато вече не е ползван по предназначение, в него са си направили жилища.
Ако приемем, че съоръжението е изкопано през римската епоха, е напълно възможно тогава местността да е изглеждала по съвсем различен начин, каза още Войкова. Днес това е отвесна скала, но тогава би могло склонът да е бил много по-полегат и да е имало възможност враговете да се изкачват спокойно. Това би обяснило наличието на ров с такива гигантски размери, изкопан в скалата. Позицията на Войкова е, че за да бъде доказана тази теория, е нужно да се потърси експертното мнение на геолози. Те могат да кажат дали е имало процеси, променили профила на скалния нос. Единственото сигурно нещо в момента е, че скалата е варовикова и сравнително лесна за обработка. Доказателство за това е и стълбата, прокопана в нея, която е функционирала в средата на 15 век.
От другата страна на крепостта всичко е ясно – има построена изключително добра укрепителна система, която включва вътрешна стена, външна стена, а сред нея е имало изкопан ров. Но от страната на това, което досега се приемаше за щерна, въпросите са повече от отговорите и биха могли да помогнат геолозите, каза Войкова.
