Аспаруховият мост във Варна придоби печална слава, за място, на което хората отиват да се разделят с живота си. Сигналите зачестяват или просто вече придобиват по-голяма гласност с активното навлизане на социалните мрежи и бързто разпространяване на информацията. Оказва се обаче, че няма и точна статистика, какъв е броят на хората, които избират именно Аспаруховия мост, за място, откъдето да сложат край на живота си.
От полицията уточниха, че такава статистика не се изготвя, а причината е тази:
На първо място е това, че често органите на реда са сигнализирани, едва след като морето изхвърли тяло. Тогава е много трудно да се прецени дали човек се е хвърлил от моста по свое желание или е станал жертва на инцидент и водата да е отнесла тялото му по-далеч.
“Имаме и категорично потвърдени случаи на самоубийства, но в никакъв случай не можем да се ангажираме с точна бройка защото не е в нашата компетенция”, коментираха от пресцентъра на полицията в града.
Междувременно в социалните мрежи се разразява яростна дискусия – необходимо ли е съоръжението да бъде обесопасено по-сериозно и дали поставянето на мрежи и по-високи ограждения биха свалили драстично случаите. Дали обаче това ще реши проблема?
В световен мащаб полагането на мрежи на мостови съоръжения е често срещана практика. Разбира се, те не винаги помагат, но в голям процент от случаите, действително спасяват живота на хората.
Читатели на СайтЪТ споделиха, че в Япония, много от жилищните сгради разполагат с мрежи по терасите, с които да намалят броя на смъртните случаи при опити за самоубийство. Успоредно с това метрото в Токио разполага с висок праг пред релсите, с който да бъдат намалени трагичните инциденти. Масова практика е раздаването на листовки, в които хората, решили да пристъпят към тази крайна мярка – да потърсят помощ от специалист.
И въпреки всички мерки, които се предприемат, специалистите са категорични: ако човек реши да сложи край на живота си, ще го направи, независимо откъде, как и с какво. Не случайно в полицията във Варна от години се разказва един трагичен, но почти куриозе случай. Той описва мъж, който два пъти е скачал от Аспаруховия мост, но и двата пъти оцелява. Накрая просто се е обесил.
Дали е истина или не – никой не знае, но е факт: Реши ли някой да се сбогува с живота, няма кой да го спре.
Специалистите обаче са категорични и в още едно: липсва превенция, която да предотврати тези случаи.
С бавни и плахи стъпки българите започнаха да развечават мита, че посещението при психолог или психиатър е срамно и че всъщност тяхната работа е да помага в преодоляването на проблемите, а не да ни тикнат в лудницата и да изхвърлят ключа след нас.
Само допреди десетина години посещението при тези специалисти беше тема табу и се смяташе, че там отиват хора с доказани психически проблеми. Неясно защо мнозина от българите отричат ползите от посещение при психолог и решават душевните си проблеми, споделяйки ги със свои близки, ако въобще споделят.
От друга страна, държавата не отделя почти никакъв ресурс, както за подобряване на психологическото здраве на българите, така също в разяснителни и превантивни кампании.
Един от бичовете на 21 век – депресията, все още се смята за “несериозно и измислено заболяване”, а хората страдащи от нея не са приемани сериозно от обществото. Това ги демотивира и голяма част от тях не отиват при специалист, защото ги е срам да признаят, че не се чувстват добре. А обострянето на това състояние води до фатални последици.
Междувременно в училищата вече работят психолози, което наистина е похвално. Но дали те самите говорят с учениците по тази чувствителна тема? Защото превенцията трябва да започне в най-ранна детска възраст. Време е да възпитаме поколение, което не се срамува да потърси помощ, а поколение, което знае симптомите и да вземе мерки навреме. Защото превенцията в България е слабото звено в здравеопазването.
