Атанасовден съчетава християнска памет и народна мъдрост. Денят, в който според вярванията зимата отстъпва място на лятото.
Един от най-тачените зимни празници в народния и църковния календар – Атанасовден, се отбелязва на 18 януари. На тази дата Българската православна църква почита паметта на Свети Атанасий Велики, както и на Свети Кирил Александрийски – две от най-значимите имена в историята на християнското богословие.
Празник с дълбок духовен и народен смисъл
Свети Атанасий остава в историята като един от най-ревностните защитници на православната вяра. Роден в края на III век в Александрия, той участва още като млад дякон в Първия вселенски събор през 325 г., където се утвърждава с изключителна богословска ерудиция. По-късно е избран за архиепископ на Александрия, но заради острата си позиция срещу арианството многократно е гонен от поста си. Сред значимите му дела е и участието му в Сердикийския събор през 343 г. в днешна София. Оставя богато книжовно наследство, което и днес се изучава.
На същия ден църквата почита и Свети Кирил Александрийски – виден богослов от V век, известен с тълкуванията си на Свещеното писание и с борбата си срещу ересите. Неговото име по-късно приема и нашият просветител Константин Философ, когато става монах в Рим.
18 януари – значима дата и за българската история
На тази дата се почита и паметта на Свети Йоаким Търновски – първия патриарх на възстановената Българска църква. След години монашески живот на Света гора и отшелничество край Червен, той е избран за Търновски архиепископ по времето на цар Иван Асен II, а през 1235 г. – за патриарх. Умира именно на 18 януари през 1246 г.
„Среди зима“ – денят, в който зимата си тръгва
В народните представи Свети Атанас е повелител на студа, снеговете и ледовете. Според поверието, на бял кон и с копринена риза, той се изкачва в планината и извиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова Атанасовден е известен и като „Среди зима“ – символичният прелом на зимата.
Празникът, заедно с Антоновден, се смята и за професионален ден на ковачи, ножари, железари и налбанти. В народното съзнание двамата светци са братя-близнаци и закрилници на занаятите, свързани с желязото и огъня.
Обичаи и трапеза
Както повелява традицията, на Атанасовден се месят и раздават обредни питки за здраве. Жените спазват забрани – не се преде, не се плете и не се вари боб или леща, за да се предпази домът от болести. По стар обичай се коли черно пиле или кокошка, приготвени с ориз и раздавани за здраве на съседи и близки. Перата се запазват, защото се вярва, че имат лечебна сила. На трапезата присъства и мед – символ на сладък и здрав живот през годината.
Имен ден празнуват
На 18 януари празнуват всички с имената Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Начо, Таню, Таньо, Тинка – носещи значението „безсмъртен“.
Атанасовден остава празник, в който се преплитат църковната памет, народната мъдрост и надеждата за идващата пролет.
