Днес празнуват всички, носещи имената Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос“, което означава „безсмъртен“.
На 18 януари православната църква почита паметта на Свети Атанасий Велики, един от великите богослови и архиепископ на Александрия. В българската народна традиция този ден е известен като Атанасовден и е свързан с множество обичаи и вярвания.
Според народните вярвания, на Атанасовден зимата започва да отстъпва.
Смята се, че свети Атанас се качва на бял кон, облечен в копринена риза, и отива в планината, където се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова празникът е известен и като „Среди зима“.
На този ден се изпълняват различни ритуали за здраве и предпазване от болести. Жените месят питки, намазани с мед, които раздават на близки и съседи, за да омилостивят болестите, особено чумата и шарката . В някои райони се коли черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава за здраве. Перата на птицата се запазват, тъй като се вярва, че имат лечебна сила.
Атанасовден е и празник на ковачите, железарите и ножарите, тъй като свети Атанас и свети Антон се считат за покровители на тези занаяти. Според легендата, двамата братя са първите ковачи, изобретили ковашките клещи, вдъхновени от формата на кучешките лапи.
На празничната трапеза традиционно присъстват питка с мед, пълнена кокошка или пиле с ориз, както и свинско с бамя. Тези ястия се приготвят и споделят с близки и съседи в духа на празника.
Атанасовден символизира прехода от зима към пролет и е свързан с надеждата за здраве и плодородие през настъпващата година. Празникът обединява християнски и народни вярвания, като подчертава значението на традициите и обичаите в българската култура.
