Две убийства през петнадесет години и едно зловещо изречение: „Лека нощ, хубавице.“
След като събуди „Всички страхове“ в читателските сърца с ужасяващия си психотрилър, американският писател Алекс Финли обещава нова доза безсънни нощи с още по-разтърсващия роман „Нощна смяна“, който вече може да бъде намерен и на български език (ИК „Сиела“).
„Нощна смяна“ е една от най-популярните и обичани книги на писателя, чиито творби са преведени на над 25 езика и вече имат продадени и филмови права. Романът му носи и номинация в читателските награди на Goodreads, а сред страниците му почитателите на заплетените мистерии и смразяващите убийства ще бъдат смразени от история в духа на книгите на Джилиан Флин, Лиза Джуъл, Алекс Норт и Луси Фоли.
31 декември 1999 година. В новогодишната еуфория всички очакват края на света. Ала той пристига само за служителите във видеотеката „Блокбастър“, където четири момичета са атакувани с нож от непознат похитител. Оцелява само една. А в последните моменти, преди да изпадне в безсъзнание, в ухото ѝ се процежда зловещият шепот на убиеца:
„Лека нощ, хубавице.“
Петнадесет години по-късно. Заподозреният за убийство отдавна е изчезнал безследно. Но Ѐла е успяла превърне травмата в свое призвание: да помага и на други хора, станали свидетели на немислимото.
Споменът за случилото се във видеотеката стои заключен в главата ѝ. Докато разказът на нова жертва на нападение с нож не отключва чекмеджето с най-страшните кошмари на Ѐла. А от него изплува едно така добре позната фраза:
„Лека нощ, хубавице.“
Захвърлена обратно в ужаса на новогодишната нощ, Ѐла е принудена отново да изживее трагедията. Дали нейният похитител е нападнал отново? Или става въпрос за имитатор?
В хватка на живот и смърт съдбата на Ѐла ще се преплете с тази на брата на заподозрения за убийството, който е убеден, че полицията греши. А една агентка на ФБР ще заложи всичко в опит да разреши двата случая.
Мракът отново разстила над Линдън, Ню Джърси, където злото винаги е „Нощна смяна“. А чудовище в човешки облик извършва немислими дела.
Изпълнен с носталгия към ерата от началото на хилядолетието, „Нощна смяна“ е шедьовър на мистерията и обратите, в който читателите ще открият напрегната история с дълбоки емоции и персонажи.
В този майсторски трилър Алекс Финли рисува многопластов и интелигентен портрет на травмата и последиците от нея върху психиката. И доказва, че именно счупените и залепени обратно парченца от човешкото сърце могат да се превърнат в най-силното му място.
Из „Нощна смяна“ от Алекс Финли
ДЕН ПЪРВИ
АПРИЛ 2015 ГОДИНА
Ѐла лапна един ксанакс, докато чакаше момчето на паркинга да вземе ключовете на колата ѝ. Шофирането до Манхатън винаги я напрягаше. Френетичен поток от разярени таксита, полицейски коли, които се врязват в движението с вой на сирени, пешеходци, които буквално те предизвикват да ги премажеш, като излизат внезапно на платното.
Какво търсеше тук, по дяволите?
Беше си обещала предишният път наистина да ѝ бъде последен.
До прозореца ѝ застана млад тип с униформата на пиколо. Тя смъкна стъклото.
– Настанявате ли се? – попита младежът. Беше на двайсетина години и хубаво я огледа.
– Не, имам среща с приятелка.
Той кимна, сякаш развеселен от думите ѝ. Да бе, с приятелка… облечена с тази рокля!
Ѐла се измъкна от колата и му даде петарка. Забеляза как той погледна банкнотата и изобщо не се впечатли.
Стига де. Тя беше психотерапевт и печелеше трийсет хиляди годишно, за бога, не беше бизнесмен с покрити служебни разходи.
В мраморното фоайе на хотел „Карлайл“ Ѐла се запъти право към бара. Против здравия медицински разум – беше изкарала и курс па фармакология в „Уелзли“ – тя лапна още едно синьо хапче.
Усещаше вперените в нея погледи, докато влизаше в махагоновия салон. Фалшивият декор, типичен за старите богаташи, и прошареният пианист, който свиреше Лист и блъскаше клавишите в опит да не изглежда съкрушен в залеза на музикалната си кариера.
Ѐла трябваше да поговори с някого. Едва смогваше да събере своята половина от наема и идваше в града, за да не срещне случайно някой приятел на годеника си. Или клиент от своята едва прохождаща практика. Замисли се за шестнайсетгодишната Лейла от сутрешната консултация. Момичето пак беше започнало да се самонаранява. Нямаше нужда Лейла да ѝ обяснява защо го прави. Ѐла разбираше.
Ѐла огледа бара и улови погледа на мъж със скъп костюм и чаша скоч в ръка. Винаги пиеха скоч. И обичаха да говорят за него. Еди-коя си специална партида, еди-кой си специален район. И освен че дрънкаха за скоч, повечето имаха по-светла ивица кожа на левия си безименен пръст. Тя самата не си правеше труда да сваля годежния си пръстен. На типовете със скоча въобще не им пукаше.
Мъжът ѝ се усмихна.
Щеше да свърши работа.
Ѐла всеки път се изненадваше колко лесно се получава. Не ѝ трябваше Тиндър, при положение че имаше тази черна рокля.
Отиде да се запознае с новия си приятел.
Няколко часа по-късно избръмча мобилният ѝ. Тя се намираше в хотелска стая и единствената светлина се процеждаше под вратата. Когато се отдаваше на подобни лудории, винаги настройваше будилника си за пет сутринта. Така избягваше неловките разговори на следващия ден.
Само че това не беше алармата ѝ, а обаждане. Ѐла се измъкна изпод косматата ръка на Рик. Дали това беше истинското му име? Отиваше му да се казва Рик. Той пък сигурно си мислеше, че на нея ѝ отива да се казва Канди. Сладко, но палаво. Като старата ѝ приятелка, чието име беше заела. Винаги използваше техните имена. Канди, Манди, Кейти. Нямаше представа защо.
– Ало? – прошепна тя по телефона. Тихо притича до банята, като вдигна черната си рокля от земята. Мраморният под беше студен под стъпалата ѝ.
– Ѐла, извинявай, че ти се обаждам толкова късно. Дейл е.
– Господин Стедман?
След толкова много години все още не можеше да се обръща към него на малко име. Човек винаги остава дете за своите учители. Не беше говорила с него цяла година, откакто някогашният учител и директор на нейната гимназия я помоли да се срещне с група ученици след стрелба в училището на съседен град.
– Наред ли е всичко?
Усещаше как сърцето заблъска в гърдите ѝ. Защо ѝ се обаждаше той по това време? Възможно ли беше? Наистина ли най-сетне го бяха заловили? Не, добрите новини рядко пристигат в малките часове на нощта.
– Случи се нещо ужасно. Знам, че искам твърде много, но би ли могла да дойдеш в болница „Робърт Уд Джонсън“?
Да отиде в болницата? Сега?
Преди да успее да отговори, господин Стедман каза:
– Случи се… Една от моите ученички се нуждае от твоята помощ.
Ѐла понечи да възрази. Да намери извинение. Но не можа. Не и след всичко, което господин Стедман беше направил за нея.
– Разбира се – отговори тя. – Гостувам на приятел в града. До един час съм там.
– Нямаше да те карам да идваш, ако мислех, че някой друг би могъл… – Гласът му заглъхна.
Главата на Ѐла се завъртя. Беше изтощена. И все още леко пияна. Объркана. Овладя се.
– Ще ми обясните ли за какво става дума?
Гласът на господин Стедман пресекна.
– Четири момичета са били нападнати в сладоледена сладкарница в Линдън. Само едно е оцеляло. Тя има нужда от някой, който разбира, който може да…
– Тръгвам – каза Ѐла и прекъсна връзката, защото знаеше, че никой освен нея не е способен да помогне на това момиче.
Знаеше какво е да си единственият оцелял.
