Бъдни вечер, отбелязвана на 24 декември, е един от най-съкровените и смислени християнски празници. В различните краища на България тя е позната с много имена – Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка, но навсякъде носи едно и също послание – очакването на Рождеството и надеждата за ново начало.
Според християнската традиция в полунощ в пещера край Витлеем се ражда Иисус Христос, а небето се озарява от необикновена светлина. Ангел възвестява добрата новина на пастирите, а светът се подготвя да посрещне Спасителя.
Народни вярвания и християнска символика
В българската народна традиция съществуват и други вярвания – че Божията майка се е замъчила на Игнажден, а на Малка Коледа е родила Млада Бога. Макар точната дата на Рождеството да не е исторически установена, през VI век църквата определя 25 декември като празник, за да измести езическите култове, свързани със зимното слънцестоене.
На този ден се почита и св. Евгения, а имен ден празнуват Евгени, Евгения, Жени, Женя, Джени, Джейн, Благородна.
Бъдникът – огънят на живота
Един от най-важните символи на Бъдни вечер е Бъдникът. Според обичая млад момък отива в гората и отсича младо дъбово дърво, което се внася тържествено в дома. В него се издълбава дупка, пълни се с масло, тамян и восък, и се поставя в огнището.
Огънят не трябва да изгасва през цялата нощ – той е символ на живота, дома и раждането на Христос. Вярва се, че по бъдника могат да се гадаят идните дни – ако хвърля искри, годината ще е плодородна. Пепелта му се пази и се използва за здраве и берекет.
Постната трапеза – сърцето на празника
Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и строго постна, защото това е последният ден от коледните пости. Ястията са нечетен брой – 7, 9 или 11, всяко със своя символика.
На масата присъстват:
- обредна пита с късмети
- варено жито
- варен боб
- сарми с ориз или булгур
- ошав
- баница с тиква
Добавят се още чесън, орехи, мед, кромид лук, сушени и пресни плодове, вино и ракия. Под масата се поставя слама, напомняща за яслите във Витлеем.
Кадене, мълчание и почит към предците
Вечерята започва рано. Най-възрастният в семейството прекадява с тамян масата, дома, двора и стопанските постройки – за да се прогонят злите сили.
След сядането никой не бива да става от масата, докато вечерята не приключи. Оставя се и празно място – за починалите предци, които според вярванията идват да споделят трапезата.
Питата с късмети и знаците за годината
Питата е централен елемент на Бъдни вечер. В нея се слагат пара, дрянови клонки, семки или варива, символи на здраве и плодородие. Формата ѝ е кръгла – знак за безкрайността на живота.
След вечерята всеки разчупва орех – ако е бял и здрав, годината ще бъде добра. Вярва се още, че в полунощ небето се отваря и всяко искрено желание може да се сбъдне.
Коледарите и радостната вест
През нощта тръгват коледарите, които с песни и благословии носят радостната вест за Христовото Рождество. Те са символ на светлината, доброто и новото начало.
Смисълът на Бъдни вечер
Бъдни вечер съчетава християнска вяра и древни езически вярвания, свързани с плодородието, светлината и победата на деня над нощта. Това е празник на тишината, семейството и надеждата.
Както мине Бъдни вечер – такава, вярват хората, ще бъде и цялата следваща година.
