Варненският апелативен съд потвърди отказ на Окръжния съд в града да екстрадира чужда гражданка, издирвана по молба на Министерството на правосъдието на Република Корея. Целта на искането е наказателно преследване за престъпление, свързано с трафик на психотропни вещества.
От получените по делото материали е видно, че на 06.07.2025г. Ана Ш., заедно с друга жена, опитала да внесе незаконно в Република Корея 20 пакета метамфетамин с тегло над 39,8 кг. На летище в южнокорейски град двете оставили на лентата за получаване на багаж чекираните на тяхно име
куфари и напуснали страната. Прокуратурата започнала разследване, а Районният съд в гр. Сувон издал заповед за арест. 23-годишната жена била обявена първо за национално, а впоследствие и за международно издирване. Гражданката на Германия и Хърватия била установена на Летище Варна.
Предвид гражданството на исканото лице на страни от ЕС, Варненският окръжен съд е отправил запитване до властите в Германия и Хърватия дали биха издали Европейска заповед за арест. Хърватската прокуратура е поискала допълнителна документация от корейските власти с оглед евентуално издаване на ЕЗА.
Делото пред Апелативен съд – Варна бе образувано след депозиран протест от Окръжната прокуратура. В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура заяви, че не поддържа протеста, тъй като има основания за отказ на екстрадицията. Сред доводите е инициираното разследване в страна от ЕС, чийто гражданин е исканото лице. Адвокатът на Ана Ш. също помоли решението на първата инстанция да бъде потвърдено.
Въззивният съдебен състав в решението си отбелязва липсата на получени законови разпоредби за правната квалификация на деянието. Дали е имало „сговор“ между двете лица, дали престъплението е довършено или е в стадий на опит, или пък се касае за доброволен отказ от довършване. Поради тези неясноти не може да се прецени дали е изпълнено изискването престъплението да е наказуемо и по българския закон.
От друга страна, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, когато държава-членка получи искане за екстрадиция към трета държава по отношение на гражданин на друга страна-член, тя следва да гарантира защита, еквивалентна на тази, която предоставя на собствените си граждани. Различното третиране би довело до ограничаване на правото на свободно движение на гражданите на ЕС и би противоречало на
принципа на недискриминация по гражданство.
Предприетите от Хърватия действия по образуване на наказателно производство показват реална възможност за осъществяване на наказателно преследване в държава-член на ЕС. Има достатъчни гаранции, че отказът на екстрадицията няма да остави ненаказано исканото лице за стореното от него.
Това са част от мотивите, с които въззивната инстанция потвърди извода, че екстрадицията не следва да бъде допусната.
Тъй като решението на Апелативен съд – Варна е окончателно, бяха отменени мярката за неотклонение „задържане под стража“ и наложената забрана за напускане пределите на Република България.
