С единен процес на управление на проектите, концепция за „Вертикална свързаност“ и публично‑частни партньорства държавата полага основата за икономически растеж и по‑силна регионална позиция. Днес в Министерския съвет министър-председателят Румен Радев, министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев, министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова представиха новия Национален инвестиционен портфейл пред браншови организации, бизнеса и финансови институции у нас. С него официално се слага край на ерата на административната разпокъсаност.
Инициативата бележи преход от досегашните ведомствени списъци с идеи към координирано управление на стратегическите обекти. Държавата отваря вратите си за бизнеса като реален партньор още от първия ден. „Целта е да се гарантират предвидимост и реални резултати“, подчерта министър Георги Пеев.
Всеки проект вече ще се оценява на базата на строга икономическа логика и реална степен на готовност. „Нашата цел е пределно ясна: спрем ли работата на парче, ще превърнем списъците с желания в реални обекти. С този нов подход бизнесът влиза в процеса от самото начало, защото притежава експертизата за финансова и оперативна устойчивост. Това е нашият нов държавен стандарт“, коментира Георги Пеев.
Той допълни, че страната ни се позиционира в центъра на три трансевропейски коридора: Балтийско море – Черно море – Егейско море, Западни Балкани – Източно Средиземноморие и Рейн – Дунав. Тази мрежа се разглежда и през призмата на военната мобилност. Изграждането на инфраструктура с двойно предназначение повишава сигурността и отключва европейско финансиране.
По думите на транспортния министър анализът разкрива сериозно изоставане по река Дунав, което досега е забавяло икономиката. Броят на мостовете показва ясен дефицит: Германия разполага с 34 моста (средно на всеки 5 км), Австрия с 33, Унгария със 17, Сърбия с 15, а Румъния със 7. На този фон в българския участък от 300 км има едва 2 моста. Това следва да бъде абсолютен приоритет.
За първи път държавата показва прозрачно реалното състояние на мегапроектите си. Цифрите показват следното:
· При пътната мрежа от общо 1875 км по европейските коридори в момента се строят или ремонтират едва 340 км (18%). За над 1250 км липсват дори екологични оценки.
· При железопътната мрежа от общо 2056 км се модернизират едва 31%.
В портфейла влизат и 9 пристанищни, летищни и интермодални обекта, като за 5 от тях вече има концесионни анализи.
„Европейският ресурс не е достатъчен за реализацията на всички необходими инвестиции, поради което трябва да бъдат разгледани и други възможности, включително публично-частното партньорство и концесионните механизми“, заяви Георги Пеев. При разработването на новите проекти ще се търси баланс между държавния и частния интерес. Основната цел е ефективно управление и добра поддръжка на обектите. Публично-частните партньорства и концесиите ще се прилагат за инициативи с висок приходен потенциал, където бизнесът може да управлява риска и ресурсите по-ефективно.
За да бъде пресечен административният порочен кръг, правителството прави радикална промяна в законодателството. Премахва се бавното съгласуване стъпка по стъпка. Процедурите ще вървят паралелно през нова дигитална координационна платформа.
„С тази стратегия България преминава от думи към реални действия. Така ще утвърдим мястото си като предвидим, стабилен и свързан лидер в региона“, допълни министър Георги Пеев.