Черно море е едно богатство, на което се радват всички жители по Черноморието, но хората, които живеят във вътрешността на България, се замислят за неговото състояние само през летните месеци, когато си планират отпуските си. Черно море обаче има нужда от ежедневна грижа, за да е в добро състояние. Това коментира пред TheSite24 Балин Балинов – координатор кампания “Енергийни решения“ на “Грийнпийс България”. Той посочи, че морето ни е много специфично защото е затворено и всичките отпадъци, които се излеят в него – остават във водата за дълго време, което се отразява изключително неблагоприятно на организмите.
От друга страна Балинов подчерта, че Черно море се използва и за прехрана на много хора, които ловят риба, а други има бизнес, който зависи пряко от морските дарове. Проблемът обаче идва от това, че страната ни не разполага с надеждни изследвания, които да покажат реалното състояние на Черно море.
“Именно затова нашата организация работи в насока съставяне на доклад, който ще разпространим в рамките на тази година със заключения на популярен език, по отношение на това, какво е реалното състояние на нашето Черно море и най-вече, с кои основни проблеми трябва да се преборим – било то микропласма или високите нива на замърсяване от различни химически субстанции, или с друг вид замърсявания, които до този момент не са ни били известни.
Успоредно с това подготвяме и филм, който е посветен на Черно море. В него зрителите ще могат да се запознаят със свидетелествата на хора, които имат пряко касателство с екологията на морето“, отбеляза специалистът.
Той обърна внимание и на една “болна” тема – презастрояването и влиянието на тези строежи спрямо околната среда и приордата.
“Несъмнено влияние има. Тук не говорим само за пластмасата, но и за отпадъците от човешката дейност. Само си помислете всичките тези хотели и комплекси дали са свързани с достатъчно добра инфраструктура от гледна точка на пречистване на водата? Много отпадъци попадат в морето, а оттам се стига и до катастрофални последици за природата. Именно затова се фокусираме точно върху тази тема и преди всичко, как можем да опазим Черно море”, каза още Балинов.
Повече вижте във видеото:
Преди по-малко от месец “Грийнпийс“ – България предипреди за опасен газов проект в Румъния, който застрашава Черно море.
Ето какво алармираха от Грийнпийс:
Вероятно не сте чували за „Нептун Дийп“ (Neptun Deep), нали? Просто защото никой в България не говори достатъчно за това. Тук сме свикнали да разбираме пропуснатите възможности постфактум, особено когато опазването на здравето и природата се противопоставя на големи корпоративни интереси.
„Нептун Дийп“ е грандоманска инициатива за офшорен добив на газ в Черно море в Румъния, разположена на километри от българските териториални води. Проектът, планиран от OMV и Romgaz, се състои от два кладенеца, „Домино“ и „Пеликан“, които трябва да бъдат пробити на морското дъно. Газът от тях след това ще бъде транспортиран до платформата Neptun Alpha. Тръбопровод с дължина около 160 километра ще свързва офшорната платформа с измервателната станция на сушата. Периметърът на „Нептун Дийп“ е с площ от 7 500 км2.
Както всеки проект за добив на изкопаеми горива от морското дъно и този е свързан с много опасности. Този път обаче те са доста повече дори от нормалното. Нека изброим само по-фрапиращите от тях:
Опасност от военни саботажи
Изграждането на такъв високорисков енергиен проект в близост до украинските териториални води, в пълното с морски мини вследствие на руската военна агресия Черно море е не просто непремерен риск. То дава лесна цел за саботаж с катастрофален размер на все по-вражеска към ЕС държава – при това цел, която е невъзможно да бъде охранявана заради огромната площ, която заема.
Смъртоносни за живота в Черно море инциденти
Инциденти в дълбоководни проекти като този в сондажа на блок „Пеликан“ имат смъртоносни последици, особено за дивата природа в Черно море. На дълбочина от почти 1000 метра до повърхността около 95% от добития газ би се разтворил във водата. Ако концентрацията на газа във водата е по-висока от 1 mg/l, до четвърт час той предизвиква тежки симптоми на отравяне при рибите като дезориентация и неподвижност. В рамките на един до два дни рибите могат да умрат. Така например авария в Азовско море през 1982 г. води до масово измиране на риби, включително и до смъртта на над 2000 делфина. Това е екзистенциална опасност не само за крехкото биоразнообразие в нашето море, а и за всички, които изкарват своето препитание с риболов.
Фатален удар по туризма
Българските предприемачи могат да станат жертва и на фатален удар по туризма. Тръбопроводът ще излиза на 100 метра от къщите в местен курорт, но българското Черноморие е с доста по-голям туристически капацитет от румънското. Не си мислете, че ще пострадат само сравнително девствените плажове около Дуранкулак и Шабла. Моделите на теченията в морето показват, че тежко замърсяване от инцидент от платформата в рамките на две седмици би засегнало дори бреговете край Странджа.
Фатални последици за климата
В плитки води, като например на сондажния участък „Домино“ и 160-километровия тръбопровод до брега, авариите могат да имат фатални последици за климата. В случай на изтичане газът бързо би се издигнал на повърхността и би изтекъл във въздуха, като част от него би се абсорбирал във водата. При подобно изтичане през септември 2022 г. от „Северен поток“ 1 и 2 около 115 000 тона газ са били изпуснати само в рамките на шест дни, което оказва въздействие върху климата и щети в размер на 15 милиона тона въглероден еквивалент. Подобен инцидент при проекта „Нептун Дийп“ бързо би причинил щети, еквивалентни на годишния климатичен натиск от платформата.
Нарушаване на защитени зони
Да не забравяме, че всичко това ще се случва и в относителна близост до биосферни ареали с изключителна важност не само за региона, но и за Европа – като например делтата на р. Дунав. Циничният проект всъщност преминава директно и през две зони от Натура 2000.
Опасни строителни дейности
Рискът не е само от експлоатацията, той идва още по време на строежа, който ще продължи години – разкопките, монтажните и строителните работи, сондирането на кладенци, използването на кораби ще окажат негативно въздействие върху морските местообитания. Заради това с отворено писмо 76 австрийски учени призоваха за отменянето на мегапроекта.
„Нептун Дийп“ всъщност е икономически и политически безсмислен проект с голям риск. ЕС се стреми да намали максимално зависимостта си от изкопаеми горива и да посрещне целите за климата, които е приела общността. Допълнителни гигантски газови проекти не са в този план.
Нов задълбочен анализ показва, че съществуващите петролни и газови проекти в ЕС и неговите основни доставчици, заедно с вече договорените обеми, са достатъчни, за да отговорят на намаляващото европейско търсене, в сценарии, съобразени с ограничението за затопляне от 1,5°C от Парижкото споразумение. Анализът включва пълно спиране на вноса на руски нефт и газ. Изчисленията демонстрират, че търсенето на изкопаем газ в Европа ще спадне с 32% до 2030 г. До 2035 г. предлагането от съществуващи проекти и договори ще надвишава търсенето в ЕС, дори без да има нужда от допълнителен внос на LNG (изкопаемото гориво втечнен газ) или тръбопроводи. В същото време според оценките на самите инвеститори добивът на газ чрез „Нептун Дийп“ няма да успее да стартира преди 2027 г.
Може би по тази причина инвеститорът напълно е захвърлил безопасната поддръжка на останалата газова инфраструктура в румънската част на Черно море. Критичното състояние на друга тежко корозирала и разпадаща се платформа наскоро беше разкрито от анонимен източник.
Максимум печалба, минимум инвестиция в сигурността
На подобна купчина старо желязо ще разчитаме да издържи на бури, производствени инциденти, попадения от бродещи непроследими мини от войната в Украйна, нарочен саботаж… или просто да не се разпадне и потъне сама.
Previous
Максимум печалба, с минимум инвестиция в сигурността – на подобна купчина старо желязо ще разчитаме да издържи на бури, производствени инциденти, попадения от бродещи непроследими мини от войната в Украйна, нарочен саботаж или просто да не се разпадне и потъне сама. © „Грийнпийс“ – РумънияNext
Още по-подозрително изглежда, че румънските институции, които са отговорни за управлението на водите, са взели решение да не изискват доклад за въздействието върху водните басейни за най-големия офшорен проект от десетилетия в страната им. Това повдига сериозни опасения, които България вече отбеляза с писмо относно трансграничната оценка за въздействието върху околната среда. Дори данни от анализите от по-улеснената процедура, на която е подложен проекта – като тези за екотоксичност и оценка на въздействието на заустването отпадъчните води – са скрити и граждани и организации в северната ни съседка не успяват да получат пълен достъп.
България, разбира се, дори на теория няма икономическа или каквато и да е друга изгода от този проект, защото не е участник в него. За нас ще останат само тежките последствия за околната среда и живота в Черно море.
