Офисът на Грийнпийс в България навърши 13 години в началото на месец май – 10 от тях, ние сме посветили на кампанията за енергия и климат. Това означава, че за тези 10 години сме натрупали много информация и знания, свързали сме се много експерти, които са ни разказали как работи енергийната система и кои са нейните недостатъци в България. С тях сме коментирали как могат нещата да се подобрят, така че да имаме по-добри енергийни решения, които да ни осигуряват по-добра среда на живот и разбира се по-ниски разходи. Това заяви за TheSite24 Балин Балинов – координатор кампания “Енергийни решения“ на “Грийнпийс България”. Той отбеляза, че основният проблем в България е свързан с това, че страната разполага с много на брой и най-вече стари въглищни централи, които са сред най-замърсяващите производства.
“Много от тези централи не са ремонтирани в продължение на дълги години, съответно условията на труд и на производството на самата енергия са много лоши. Във всеки един момент, в който се включат тези производства започва и замърсяването на въздуха в околността. Давам за пример градовете: Гълъбово и Димитровград, които са в близост до ТЕЦ-ве. Разбира се, има и други замърсяващи производства, в които не се правят инвестиции и реално те са заплаха за здравето на хората”, каза Балинов и отбеляза, че замърсяването не е само локално. Данни за замърсяване от България са получени и от други балкански държави.
Специалистът посочи, че енергийният преход е всъщност замяната на едно производство с друго такова.
“Тук вече можем да говорим за възобновяемите източници на енергия. Най-разпространеният мит е, че въвеждането на ВЕИ е много скъпо, но масово хората не знаят едно – изкопаемите горива получават колосални субсидии. Говорим за трилиони, които всички държави в световен мащаб осигуряват на тази индустрия. Истината е, че ВЕИ-тата са най-евтиния и чист начин за производство на енергия“, каза Балинов.
Той посочи, че общините имат огромен потенциал за въвеждане на ВЕИ.
Балин Балинов подчерта, че общинските сгради в България са хиляди и покривите на повечето от тези сгради стоят неизползваеми, а върху тях биха могли да се монтират панели. Излишъкът от тази енергия би могла да се продава, а дори и дарява на енергийно бедни хора.
Повече вижте във видеото:
Балинов добави, че президентът Румен Радев често говори за въглищната и ядрената енергия и значително по-рядко за тази, произведена от Слънцето. Но всъщност от началото на 2023 г. Президентството има на покрива си фотоволтаична централа с мощност 90 киловата и чрез нея то ползва всички преимущества на зелената енергия.
По данни от администрацията, получени след официално запитване на „Грийнпийс“ – България, соларните панели задоволяват средно около 30 на сто от енергийните нужди на сградата. Предвид, че това е една от най-масивните сгради в столицата, става дума за около 1500 лева без ДДС, спестени от сметки за ток всеки месец.
Вижте във видеото самата фотоволтаична инсталация, както и повече подробности, разказани от Балин Балинов, координатор кампания „Енергийни решения“:
Балин Балинов продължи разказът си за ползите от ВЕИ с една история от Украйна.
В село Хоренка експлозиите започват в утрото на 24 февруари. Така хората посрещат първите дни на войната. Предупредителната система за въздушно нападение не функционира, затова хората прекарват първо часове, а после и дни в мазетата на своите домове. В съседния Хостомел се извършва нападение по военното летище и десант на руски войници. Руснаците не завземат Хоренка, но над сто местни жители са убити от техните атаки, а хиляди са принудени да бягат от домовете си.
Местният лекар Олена Опанасенко си спомня, че болницата в Хоренка продължава да функционира въпреки пълномащабната война.
„В болницата бяхме аз и един друг лекар. Опитвахме да помогнем на хората, да слагаме ваксини. Бе 25-и февруари, когато електричеството на болницата угасна и не се появи отново до май“, припомня си жената.
По онова време снаряд попада в двора на болницата, като от взрива са изкъртени прозорци, а фасадата е повредена. Липсата на електроснабдяване през онези студени дни поврежда отоплителната инсталация, която още повече затруднява функционирането на болницата с наближаването на зимата.
Управителят на болницата Иван Руди ни показва къде снарядът е ударил сградата и обяснява, че служители на болницата са отстранили сами част от отоплителната инсталация, за да може да бъдат отоплявани поне част от помещенията.
И тук започва добрата история. „Грийнпийс“ и украинските организации „Екодействие“, „Екоклуб Ривне“ и благотворителната фондация „Победа на Украйна“ организират монтиране на термопомпа и инсталация за соларна енергия в болницата. Вследствие на това, от януари 2023 г. болницата разполага със съвременна отоплителна система, която позволява цялата сграда да бъде използвана за работата на лекарите.
Според „Грийнпийс“ възстановяването на болницата в Хоренка е пример за това как трябва да се случи възстановяването на Украйна.
„Задължително трябва да помислим за съвременни енергийно ефективни технологии, които не само пестят пари, но и намаляват емисиите на въглероден диоксид и нашето негативно въздействие върху околната среда. Не желаем парите, заделени от международните партньори за възстановяването на Украйна, да бъдат похарчени за неефективни стари технологии, които ще продължат да загробват страната в енергийна зависимост и ще увеличат допълнително емисиите на въглероден диоксид“, казва Денис Цуцаев, активист по проекта.
Проектът също така показва колко много средства могат да бъдат спестени, ако повредените инсталации бъдат възстановени в съответствие с екологичните стандарти. Според предварителни оценки болницата в Хоренка може да намали разходите си за отопление с поне 80%, като соларните панели могат да покрият до 60% от ежегодно потребяваната електроенергия. Инициативата дава реален поглед за това как на практика може да се извърши зеленото възстановяване на страната.
В случая с Хоренка е установено, че най-ефективното енергийно решение е монтирането на термопомпи и хибридна инсталация за соларна енергия. Термопомпите са един от най-модерните и екологично благоприятни начини за отопляване на пространства в наши дни. В Хоренка бе монтирана външна верига в задния двор на болницата – вертикални сонди бяха спуснати в предварително подготвени кладенци с 65 м. дълбочина. По този начин помпата ще добива енергия от самата земя, за да отоплява болницата.
За да се гарантира функционирането на помпата дори при спиране на електроснабдяването, в клиниката за амбулаторни пациенти бе монтирана хибридна соларна инсталация. С течение на времето системата може да бъде разширена, за да осигури на болницата пълна енергийна независимост, покривайки на 100% енергийните потребности на сградата. Понастоящем соларната инсталация покрива 40% до 60% от енергийното потребление.
Клиниката ще запази старата газова система като резервен вариант. Екологичните организации обаче се убедени, че бъдещето е в модерните, зелени технологии, позволяващи на общностите да покриват собствените си енергийни потребности, да намаляват емисиите на въглероден диоксид и да пестят от разходите си.
Според местната фондация „Победа на Украйна“ още подобни съоръжения се нуждаят от възстановяване. Серхий Регеда, директор на организацията, ни показа повредената инфраструктура на селото и добави, че в бюджета няма достатъчно пари за ремонт. Ето защо голямата цел е да се привлекат европейски градове, които да сключат партньорства с украински партньори в рамките на зеленото възстановяване.
Инсталиране на термопомпа и соларни панели на болницата в село Хоренка, Украйна © Oleksandr Popenko / GreenpeaceNext
„Грийнпийс“ има готовността да консултира местните общности при планирането на проектите за екологично и зелено възстановяване на повредени съоръжения в подкрепа на такива партньорства. Разходът за възстановяване на отоплителната система на болницата в Хоренка е около 56 000 евро, която сума ще се изплати след 6-7 години благодарение на икономията на електроенергия.
„Целта ни е да открием градове партньори в Европа, които имат готовност да помогнат на местните украински общности в зеленото възстановяване. Затова сме изготвили подробни изчисления, които да помогнат за по-бързото реализиране на подобни проекти, като имаме готовност да помогнем на общините за изготвянето на устойчиви проекти. Длъжни сме да покажем, че ползването на зелено възстановяване е най-добрият вариант за Украйна, тъй като това доближава страната до ЕС“, добавя Денис Цуцаев.
Малката болница в Хоренка е една от хилядите, повредени по време на войната. Веднага след освобождаването на някои градове много украинци се върнаха по домовете си и започнаха наново да изграждат унищоженото. Хората възстановяват своите домове, училища, болници и строят нова инфраструктура. Най-важният принцип на това възстановяване е „преизграждане по по-добър начин“ с най-модерни зелени технологии, а не с остарели замърсяващи системи от съветски тип. Как може да се случи това? Болницата в Хоренка е отличен пример, че действия могат да се предприемат веднага, вместо да се чака края на войната.
