Първото издание на международното проучване “Ferratum Insights” с акцент върху ефектите от инфлацията над потребителите обхваща над 7800 души от 13 европейски държави.
Над половината или цели 54% от анкетираните хора в България, участвали в международно проучване на финландската компания за гъвкави финансови решения и потребителско кредитиране Ferratum, твърдят, че в резултат от рекордните нива на инфлацията, изпитват затрудения да плащат битовите си сметки навреме и в частност задълженията за електроенергия и отопление, предава СайтЪТ. Отчита се нарастване на търсенето на малки заеми, с които клиентите заплащат все по-високите битови сметки.
Нивото на инфлация в Европейския съюз, което е средно 2,22% от 2000 г. до 2022 г., достига най-високата си стойност за всички времена от 11,5% през октомври 2022 г. Тогава финландската компания инициира проучването Ferratum Insights, за да изследва как рекордно нарасналата инфлация влияе на потребителите в тринадесет европейски пазара, включително България. Анкетираните са на възраст от 18 до 60 години и са в групи с ниски, средни и по-високи доходи. Те споделят информация относно поведението си при харчене, както и очаквани икономически проблеми за 2023 година като финансови притеснения, спестовни планове и възможен интерес към инвестиране в имоти.
СВИВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ХРАНА, ПЪТУВАНИЯ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ
Нарастващата инфлация изпреварва индексирането на доходите на потребителите в България – едва 35% от участвалите в проучването българи споделят, че заплатите им са се увеличили достатъчно, за да съответстват на инфлацията. Затова се отчита тенденция много домакинства да свиват разходите си. Когато българите трябва да намалят разходите си, развлеченията и пътуванията са първите неща, от които спестяват. Вече към тях обаче се причисляват и разходите за храна. Един от трима или 35% от запитаните потвърждават, че вече съзнателно харчат по-малко за храна, а двама от трима (или 65% от участниците) споделят, че са свили разходите си за забавления и почивки. За сравнение, румънците и хърватите също намаляват разходите си за пътувания, но много по-малко от разходите си за развлечения в сравнение с българите.
„Ferratum Insights помага да разберем нуждите на нашите клиенти от финансови услуги и подкрепа в контекста на актуалната икономическа ситуация. Живеем в бурни времена с милиони уязвими домакинства в цяла Европа, които са силно засегнати от инфлацията и търсят начин да се справят с ефектите от нея. С проучването искаме да подчертаем, че това наистина е паневропейски и глобален феномен“, казва Кристиян Каякас, главен изпълнителен директор на Ferratum.
ПОВЕЧЕ ОПТИМИЗЪМ ЗА 2023 Г.
Според проучването, българите с оптимистично очакване за финансовото си състояние през 2023 г. са повече (44%) спрямо средно 30% оптимисти в останалите европейски държави. В същото време тези, които смятат, че през настоящата година ще имат по-малко
пари за харчене, са 34% на фона на средно 33% песимистично настроени потребители от другите европейски пазари. Българските потребители очакват, че вероятно ще разчитат на заеми, за да покрият сметките си за електричество и отопление, както и да се справят със значително повишените цени на храните, които пораждат сериозно безпокойство.
ЗНАЧИТЕЛНО ПО-МАЛКО СПЕСТЯВАНИЯ
По отношение на спестяванията, през 2021 г. само 22% от българите споделят, че спестяват по-малко от 1% от доходите си. Към 2022 г. техният дял вече е тройно по-голям – цели 66%. Наред с това, делът на тези, успели да спестят над 1/5 от доходите си за 2021 г., спада от 27% на едва 8% през миналата година.
„Една от нашите основни ценности като компания е прозрачността по отношение на ценообразуването – това, което виждате, е това, което получавате. Продължаваме да бъдем още по-отдадени от всякога към актуалните нужди на хората и да се стремим клиентите ни да разбират всички аспекти, свързани с вземането на заем и как това може да повлияе допълнително върху нечие финансово състояние. Нашето послание е да бъдете разумни и ако е необходимо, да опитате да намалите несъществените разходи – нещо, което както виждаме от проучването, обществеността вече прави“, добавя Кристиян Каякас.
