За фрапиращ случай на домашно насилие, по който се е произнесъл със свое решение Варненският районен съд, научи TheSite24.
Делото е образувано по молба на баща срещу бабата на детето по майчина линия, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо непълнолетно момиче, както и да се забрани да го приближава на по-малко от 50 м. за срок от една година.
Майката на детето, бабата и 13-годишната девойка живеели заедно до 26 април 2023 година, когато родителите сключили споразумение родителските права по отношение на детето да се предоставят на бащата, при когото детето отишло да живее.
В жалбата си до съда бащата посочва, че малко преди да получи родителските права, на 09.04.2023 г. той разговарял чрез видео връзка по вайбър с детето, което било все още в дома на майка си. Тогава бабата ударила детето по главата с точилка, за да го принуди да не говори с баща си, като точилката се счупила.
От удара момичето получило травматичен оток на главата, за което било издадено медицинско удостоверение. Мъжът заявил пред съда, че и друг път бабата е упражнявала домашно насилие спрямо девойката, която твърдяла, че се чувства спокойна само, когато баба й не е наблизо.
След нападението на бабата с точилката, съдебен медик от МБАЛ „Св. Анна“ установява сериозни травми и доказателства за причинени болка и страдание.
През юни тази година бащата заявява, че се отказва от претенциите си да бъде образувано досъдебно производство по случая за престъпление от общ характер и така преписката е прекратена.
Пред съда майката на детето споделя, че живее от дванадесет години на семейни начала с мъжа, с който имат две общи деца. Тя потвърдила, че на 9 април, дъщеря й звъннала с видеовръзка, около 16:30 ч.. По време на разговора, че между детето и бабата възникнала разправия.
По едно време майката видяла как бабата се засилила с една пръчка към детето и го ударила, при което се чуло, че детето пада. Минали около три, четири минути, след което момичето станало и затворило телефона, като през това време майката питала: „Мери , там ли си, Мери, добре ли си, Мери, как си..“. /Името на детето е променено по морални съображения/.
Минали около петнадесет-двадесет минути и майката писала на детето с въпрос дали е добре, на което то впоследствие отговорило “Човек, чупиха ми една пръчка на главата и имам една голяма цицина“. След това звъннало на майка си, която питала какво стана, а то отговорило „ами тука с баба пак…удари ме с пръчката, много ме боли и имам една цицина“.
Майката споделя още пред съда, че до първи клас дъщеря й живее заедно с нея и бащата, след това само с нея и баба си. Често детето излизало и не се прибирало до късно, като споделяло, че ходи в ромската махала, където има приятели.
В качеството си на свидетел майката на Мери споделя, че в последните няколко месеца от шести клас момичето започнало да се събира с лоша компания и да прави неща, които не е правила като да спи в махалата и да не се прибира. Девойката си позволявала да не ходи на училище, но лъжело близките си, че посещава часовете.
Заради това започнали да я затварят принудително у дома, при баба й, за да пише домашни и учи, като родителите дали нареждане да не се допуска детето да излиза без контрол.
Часове преди да се стигне до боя с точилката, момичето поискало да излезе, но бабата отказала, при което девойката избухнала и се опитала да разбие вратата на детската стая. След това момичето се заканило, че ще посегне на малкото бебе.
От показанията става ясно, че момичето посегнало на баба си, а тя се предпазила. Въпреки това майката заявява, че внучка и баба се разбирали, тъй като възрастната жена помагала в грижите за детето от бебе, затова тя й се доверявала и оставяла и по-малкото дете при бабата.
Майката споделя още, че бащата предявява претенции да поеме грижите за дъщеря си от десет години и затова водят дела и воюват.
Става ясно още, че на въпросния 9 април, Мери е говорила с жената с която бащата живее на семейни начала, докато той отсъства. Майката заварила дъщеря си да стои сърдита в стаята си и нямало нищо по-различно от положението през последните месеци, през които се карали всеки ден.
Майката признава още, че момичето искало да бутне баба си по стълбите, скачало на бой, като в един от случите тя самата станала свидетел на агресивното поведение на дъщеря си и успяла да я задържи.
От показанията става ясно още, че са водили детето в детска педагогическа стая, като жената там „се хванала за главата“ и казала, че поведението на детето е недопустимо. Там Мери напсувала майка си пред хората.
Проблемите с буйната девойка не свършват дотук. От показанията на майката става ясно още, че момичето откраднало телефона й с намерение да го продаде в ромската махала, като имало и ред други изпълнения, на които не можели да останат безучастни.
Очевидно с чувството на безсилие да се справи с поведението на дъщеря си, през април 2023 година майката взема решение да си уредят доброволно отношенията с бащата.
Майката виждала разговори между момичето и бащата, в които я питал „май ги побъркваш, правиш ги на маймуни“, а тя се смеела.
За да опази по-малкото си дете от ежедневните драми, майката решила да опита да предостави момичето на грижите на бащата, разчитайки той да затегне дисциплината.
Оказало се обаче, че и таткото не успял да се справи без проблеми с опърничавия характер на детето.
Майката разказала пред съда, че двамата се скарали още първата седмица от престоя й, като „той насила отрязал косата й с нож, хванал я и я хвърлил на земята, изкъпал я гола с ледена вода и изхвърлил всичките дрехи, купени от майка й, като ги нарязал с ножица. Конфискувал и телефона на детето, купен от нея.
Всичко това разказало момичето, което отишло в полицията, за да каже, че иска да се прибере четири дни след отиването при баща си.
Така момичето се виждало с майка си и баба си според реда, постановен в споразумението, но през септември поискало да се завърне при тях и да живее за постоянно в стария си дом. Имали много спорове, защото те не го приемали, предвид разпорежданията на съда и страха, че отново ще се стигне до драматични обрати.
Мери споделя пред съда, че изпълнява това, което й нареждат, като в момента с баба си са в добри отношения, но преди се карали. Ето какво става ясно още от съдебната документация:
Проблемите започнали когато възпитанието се влошило, като до тогава имала добро поведение.
Детето излага, че не отдава това на тийнейджърството, а просто харесвало да е арогантна, както и гадна с хората. Това се променило откакто имала контакт с баща си от миналата година.
Когато я взели, с баба си си казали една на друга, че съжаляват. Често докато била при нея се карали с нея и майка си, като имали много лоши конфликти, заради това, че ходила по махалите с цигани и че избягала с двадесетгодишен мъж, който не знаела, че е наркоман.
Мери сочи, че това било през пролетта на тази година, когато баща й я взел за да я върне при майка , като отишли в районното, където я разпитали. Първо минали да проверят дали не са направили нещо, като и направили и тест за наркотици. Предали я с полиция на майката, която казала, че не я иска и че Мери има право да стои при нея само събота и неделя“.
Детето сочи още в показанията си, че малко преди лятото тази година баба му го ударила. Преди това момичето искало да излезе с приятелки от „Владиславово“, а не можела да излиза без майка си заради провиненията си и социалните, като преди това бягала четири-пет пъти от дома си. Накрая се изнервила и ядосала, като започнала да псува баба си, а тя я обиждала, че ще стане проститутка, курва.
Вървяла към коридора за да отвори външната врата и да излезе. През това време говорила с настоящата жена на баща си в случай, че стане нещо, защото баба й започнала да я псува. Тогава възрастната жена взела някакъв предмет, подобен на точилка, който обаче Мери не видяла точно и я ударила с него, като предметът се счупил в главата, след което усетила ужасно силна болка.
Детето споделя, че му причерняло и паднало на земята. След това си спомня, че станало, взело телефона и звъннало, а баба му отишла да се оплаква на майката, без да помогне на момичето. Заключила се в банята, като майка й звъннала и я питала как е и казала да отиде при нея и приятелките на бизнес среща.
Там една от жените я прегледала, дали лед. Мери поседяла и говорила с тях, но накрая решила, че не иска да се прибира вкъщи и отишла при една приятелка циганка. На следващия ден отишла при „ужасни“ социални, където имало едно специално отделение за проблемни деца. Там започнали да я натискат с полиция, защото майка твърди, че била откраднала телефона, което не било вярно. Момичето сочи, че взело телефона на майка си за да се обади и да се прибере вкъщи. Баща ѝ решил да заведат дело, като отишли с вуйчото ѝ и братовчедка ѝ на съдебен лекар. Той проверил главата четири – пет дни след случката. Видяла баща си около месец след тази случката. Сочи, че откакто подобрили отношенията с баба си си пишат, като Мери я пита как е, какво прави, как е сестра й.
Детето сочи, че баба му не му липсва. Съжалява я, защото я чакали дела, а е стара жена. Излага, че баща й се вбесил, че баба ѝ я е ударила.
Според изтъкнатото от съда, верността на визираните твърдения за поведението на момичето в последната година по-скоро може единствено да повдигне въпросът за нивото на родителския капацитет не само на двамата родители към онзи момент, но и на самата баба спрямо собствената внучка, след като същите са допуснали с действие или бездействие изобщо да се стигне до подобни тежки девиантни прояви на момичето, което отново следва да се подчертае, че е малолетно, включително понастоящем. Не на последно място съдът съобразява и че в хода на процеса бабата не е изразила никакво съжаление за постъпката си.
В обобщение, съдът намира, че с настоящото решение се налага спрямо бабата наред с мярката по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо детето, да бъде и забранено на основание чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН да го приближава на по-малко от 50 м. за срок от три месеца. Налагането на по-дълъг срок на последната мярка съдът намира за неоправдано предвид запазената емоционална връзка между детето и прародителя и продължаващата комуникация помежду им.
Съобразно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН бабата следва да бъде осъдена да заплати глоба в размер от 200,00 лв., като следва да бъде предупредена, че на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при всяка нова, дори и незначителна проява на домашно насилие, полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да се образува наказателно производство за престъпление от общ характер.
На основание чл. 15, ал.2 от ЗЗДН на детето следва да бъде издадена заповед за защита.
На основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН бабата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 25,00 лв. Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има молителя, като съобразно предсатвения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за сторени разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 800,00 лв., с решението по делото следва да му бъде присъдена сумата от 800,00 лв., на основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН.
Снимките са илюстративни
