Доно Цветков, популярен автор на детски хитове сред които и “Ало, ало Слънчице”, създател на шлагерно студио “Да” и един от най-добрите фестивали за млади таланти “Откритие”, изпрати позиция относно работата на фонд “Култура”, която СайтЪТ публикува без редакторска намеса:
“Отворени въпроси и затворени врати
“Фонд „Култура“ -Варна: Липса на прозрачност, некомпетентни решения и упадък на арт сцената
Варна, морската столица на България, дълги години е била символ на културно разнообразие и развитие. През последните години обаче дейността на местния фонд “Култура” на Община Варна, който е основен донор за местната културна събитийност, доведе до спад в арт-визията на града, превръщайки го в една истинска културна провинция.
Възниква въпросът какви точно критерии се използват при разпределянето на средствата от местния фонд “Култура”. Често изглежда, че проектите, които получават финансиране, са тези, които не предлагат нищо значимо или ново, а по-скоро обслужват лични интереси и връзки (справка „ Одобрени проекти” в сайта на фонд „Култура”-Варна 2024). Липсата на ясни критерии за оценка на проектите води до субективност и произволност в решенията на експертния съвет.
Друг важен проблем е липсата на прозрачност и отчетност в работата на този съвет. Решенията се вземат при закрити врати, без ясни обяснения и често с абсурдна аргументация и затова не е случайно, че оценките за проектите не са публични. Тази година дори не беше публикуван списък на отхвърлените проекти, да не говорим за мотивацията за това. Няма опция и за преразглеждане на решенията на съвета. Ситуацията става още по-трагична, когато стойностни и перспективни проекти биват отхвърляни или пренебрегвани. Това потиска таланта и креативността на местните артисти и културни дейци, които са принудени да търсят подкрепа извън границите на града или дори страната. Много от тях споделят, че в община Варна не се чувства подкрепа и разбиране за истински стойностните културни инициативи. Това води до недоверие и усещане за корупция и нечестност сред обществеността.
Странно как т. н. експерти оразмериха начина на подкрепа за проектите по фонда за 2024 година , след като поставяха на една везна вече отминали проекти заедно с такива, на които предстои да се проведат? (В Правилника на Фонда – член. 18, т. 2, е забранено да се разходват и одобряват средства ПРЕДИ подписването на договор със заявителя, преди изобщо да се знае ДАЛИ ще му гласуват финансиране).
И както се случвало през годините, бяха финансирани ред проекти, осъществени месеци преди заседаването на експертния съвет и обявяването на решение. И вероятно знаещи по неведоми пътища, че ще са финансирани, някои поставиха предварително и надписи за подкрепа от фонда.
Общинският (варненски) фонд „Култура“, вместо да подкрепя местни творци, проекти, продуценти и свободни артисти, продължи и тази година стремглаво да раздава средства с широки пръсти на НЕ-варненски продуценти и свободни артисти. Естествено е да се запитаме:
Защо се ощетяват оригиналните варненски проекти? Защо се облагодетелстват с почти пълно финансиране фестивали, които имат и друго солидно външно финансиране от други институции, организирани от фирми и сдружения (с адреси най-често в столицата?). В правилници, регламенти и решения на съответните фондове в други български градове – дори фонд „Култура“ на София, не включват подпомагане на проекти на организации, регистрирани и работещи на друга територия, освен в общината, от която получават финансиране. Защо местният Фонд”Култура”- Варна да бъде национален донор, след като съществува Националният Фонд „Култура”, където могат да кандидатстват и се финасират свободно проекти? По този начин се ощетяват варненските продукции – за които се отделят най-често мижави средства, което рефлектира върху създаваното във Варна.
Театралният фестивал, който ползва патентованата от община Варна запазена марка „Варненско лято” и се организира от сдружението „Българската асоциация за театър” – София, от години получава максималната финансова подкрепа от местния фонд”Култура”- Варна, а тази година 132 000лв. Сумата е многократно по-голяма от дадената за прояви, реализирани от организации във Варна, въпреки, че сдружението има подобна подкрепа от министерството на културата и от други фондове, освен продажбата на билети.
На дневен ред е и въпросът какво, или по скоро кого, подкрепа Община Варна, след като цената на билетите за драгия зрител на ХХ Европейски музикален фестивал на „Елит мюзик”(който се проведе преди обявяване решението за финансиране от фонда) достигаше 100 лева, а „Елит мюзик” получи 50 000 лв. от фонда? Би било интересно да се разбере къде отиват приходите от билети от подобни напомпано ДОТИРАНИ прояви и до каква степен фондът и следи за това. И още повече, когато проекта е само сглобка от концертни прояви и напомя просто на предприемачество.
Подобен казус има и при „София филм фест“ във Варна, който е като COPY/PASTE с предлаганата филмова продукция в столицата, за което се продават билети (като за всяко кино) …. и получава от Варна 30 000 лв. A и COPY/PASTE проекти във фонда -бол!
Част от културните оператори често са в ролята единствено на посредници на други импресарии, които успяват да продадат на Общината продукция, опакована като „иновативен“ проект. Но марката „MADE IN VARNA” на емблематични прояви, където се промотира ново творчество, създадено или премиерно представено в града, което да ни предствя и в страната, и пред света като цяло отсъства .
И никаква, никаква логика при определянето на средствата за прояви, независимо дали са се доказали от 20 години или от 1 ден… Просто сумите са раздавани „на око”. Например XX Световен фестивал на анимационния филм – Варна 2024 получава 16 000лв, колкото т.н. експерти са дали за стрийт-фууд пазара и за коледен базар.
Цял миш-маш, благодарение на своите мастер-шеф умения, е забъркал експертният съвет на фонда, одобрил като по-стойностни и културни изяви, освен стрийт фууд прояви, конкурси, пърформанси, дискуси, издаване на грамофонна плоча, както и набързо скълъпени проекти: визуални, печатни, концертни прояви… само и само да се вземат едни пари.
Падението на Варна е още по-осезаемо в тазгодишните решения на съвета, чиято съмнителна компетентност и липса на критерии разрушават стойностни инициативи.
Един от най-осезаемите проблеми е бай-ганьовщината и провинциализмът, които са се настанили в съвета. Вместо да се подкрепят новаторски и доказани качествени проекти, които биха могли да издигнат културното ниво на Варна, се дава предимство на няколко дългогодишно обгрижвани прояви и цяла палитра от посредствени инициативи. Така културният живот на града се превръща в отражение на ниските амбиции и ограниченото виждане на членовете на експертния съвет на фонда.
Липса на прозрачност и отчетност
Безценното ръководство на фонда е в ръцете на Десислива Георгиева -бивша общинска секретарка с 10 годишен стаж като такава, приземила се „на топло” в дирекция „Култура”, а днес и Директор на дирекцията, където нейната липса на образование в културната сфера дава сериозен отпечатък върху арт визията на града. Учудващо е, че въпреки кметската промяна в морската столица отпреди 10 месеца, такива кадрови недоразумения са все още в администрацията, недосегаеми и дори овластени.
В състава на експертния съвет няма мандатност. Опитът да бъде избран „експертен съвет” чрез публични номинации не се оказа успешен, защото най-много гласове получиха тези, които имаха добра агитка и допълнителна подкрепа в последвалата „цедка” в общинската комисия по култура.
Основният процент от дотираните от фонда проекти нямат уникалност, а и с нищо не обозначават Варна! Те няма да се видят и по националните телевизии. Единствено се появяват в случайни репортажи, при благоволение на местния РТВЦ и неговите софийски началници. Центърът също е сред абонатите на фонд ”Култура”- Варна и ежегодно получава средства, за да заснема и излъчва концерти от общинския МФ „Варненско лято” и „Опера на открито”, вместо тези средства да бъдат планирани от общинския бюджет, след като са част от програмата на МФ „Варненско лято”. Вместо това се ощетява фонда, още повече, че има и програма, която подкрепя медийни проекти.
В състава на експертния съвет освен председателят на постоянната комисия по култура при Общинския съвет във Варна са и двама нейни членове – сред които директорката на ТПМЦ –Варна. Тя пък има в експертния съвет трима свои подчинени на щат – двама от които са за секторите „Музика” и „Изпълнителски изкуства”. Свои оценки по фонда раздават и т.нар. „външни” експерти в секторите „Архитектура и дизайн“, „Визуални изкуства, „Литература”и „Филмово изкуство”. За последното отговаря щатна ръководителка на кинокръжок от центъра за работа с деца във Варна, избрана вместо директорът на Националния филмов център. В ролята на представител на обществения съвет по култура от 10-тина години там седи и 80-годишният Борислав Дряновски (без да има протоколи от избора му от обществения съвет през съответните години, защото съветът въобще не се е събирал от 2014г.). От страна на администрацията – счетоводител и техически сътрудник, а безценното ръководство на фонда е в ръцете на вече споменатата бивша секретарка Десислива Георгиева. И всички те хоноровани гласуват… Отделно е неясно и как става разпределението на оценяващите съответните проектите…
А и какви ли не чудеса се случват в експерния съвет, който напомня цяла мрежа:. Бившият депутат от ГЕРБ –диригентът Страцимир Павлов, член на експертния съвет, облажва с 15 000лв. проект ”Създаване на албум на Varna Swing Orchestra Project” , в който участва самият той, заедно със жена си Антонела и нейният брат – Реджи. Други двама членове на оркестъра също откриваме в списъка на премираните от фонда –барабаниста Валери Ценков -10 000лв. (за телевизионна продукция) и най-вече тромпетиста Нейко Бодуров – истински рекордьор , който през двете си фирми получава финнсиране общо от 51 000 лв. за 4 от проектите си:
ТЮН ЪП ЕООД-VARNA JAZZ DAYS FESTIVAL AUTUMN 2024 – 20 000лв., ТЮН ЪП ЕООД – POCKET EXPERIENCE MUSIC ALBUM -13 000лв, НИКОБО ЕООД- JazzLabs – 10 000 лв. и НИКОБО ЕООД- ПЕЯ, СВИРЯ, ТАНЦУВАМ – 8000лв. Отделно Фондация СИДЕЯ получава 40 000 лв. за единадесето издание на РАДАР – Фестивал за мултидисциплинарни музикални проекти, където братът на Нейко Бодуров е артистичен директор.”Радар фест” получава подкрепа за същия проект по финансиращи програми и от други донори.
И друг от членовете на т.нар. експертен съвет участва в проекти, които сами оценяват. Общинската съветничка и директор на ТПМЦ-то Даниела Димова журира конкурс на Art Stars – Звезди на изкуството 2024. Някакъв конфликт на интереси?
Интересен е и казусът с проекта „XV издание „Опера в летния театър”, за който на фирмата „МЮЗИК АРТ – НЮ ИМАДЖИН” – еднолично търговско дружество с ограничена(основано преди 3 години НА сесията на фонд „Култура’- Варна 2024 се гласуват 34 000лева, а в афиша на проявата като организатор присъства единствено Държавна опера – Варна. За същия проект фирмата „МЮЗИК АРТ – НЮ ИМАДЖИН” кандидатства и в Министерството на културата, където е подкрепена. А „Опера в летния театър” е част и от фестивала „Варненско лято”, за което има общинска субсидия. Нормално е да се запитаме дали „МЮЗИК АРТ – НЮ ИМАДЖИН” не е просто „пощенска кутия”, ама не за приказки?
Заключение
Фонд “Култура” на Община Варна, ръководен от експертен съвет със съмнителна компетентност и липса на ясни критерии, допринася значително за културния упадък на града. Бай ганьовщината и провинциализмът в решенията потискат стойностни проекти и таланти, което превръща морската столица в културен прованс. Нови творчески продукти „MADE IN VARNA”, като цяло отсъстват във фонда, давайки приоритет на поканени за поредния гастрол солисти, състави, и т.н. Част от културните оператори често са в ролята единствено на посредници на импресарии, които успяват да продадат на Общината продукция, опакована като „иновативен“ проект. За да се възстанови културното богатство на Варна е необходимо спешно преосмисляне и реформиране на дейността на местния фонд “Култура”, с акцент върху прозрачността, отчетността и подкрепата за истински стойностните културни инициативи.
Наличието на повече информация ще позволи повече варненци, които не са свързани професионално с културата, но имат интерес и искат да получават качествен културен продукт, да разберат защо не го получават. Отговори обаче от варненския фонд „Култура“ се получават трудно и бавно. Аз, например, повторно осъдих окончателно община Варна за отказано право на достъп на информация и по дело 765/2024 и отново свързано с фонд “Култура”- Варна.
Надявам се да няма още ! Но на хоризонта – облаци!
Доно Цветков, продуцент”
ВИЗИТКА:
Роден е на 14.06.1959г. Още през 1978 година, когато завършва средното си образование в гр. Варна той е популярен сред младежката публика в града като попизпълнител и автор на песни .
Като извънреден ученик завършва „солово пеене“ в музикалното у-ще „Добри Христов“, а по късно и висшето си образование „Културология“ с магистратура по артмениджмънт.
През 80-те години е концертен попизпълнител, автор на песни, ръководител на различни музикални формации. Тогава записва в БНР свои авторски песни, а също така и песни на композиторите: Кристиян Бояджиев, Атанас Косев, Нелко Коларов, Хр.Обрешков. Работи с аранжорите Владимир Наумов, Сашо Младенов и др.. Имал е самостоятелни концертни гостувания в Чехия, Германия, бившия СССР.
Участвал е и като автор на песни в конкурсите :
„Рок под звездите“ / с песента „Слънчогледи“ / изпълнена от Петко Манчев-екс.“Ъп Даун / , международния телевизионен конкурс на TRT 1 „Памукале 97“ ,Турция /с песен в изпълнение на Миро /Мирослав Костадинов/, международния конкурс на полската телевизия «TV Polska” „Конин“/2001/ и др.
Реализирал е няколко уникални за България културни проекта:
През 1991 година създава „Студио“ДА“– школа за подготовка на попизпълнители/сред възпитаниците на школата са Десислава Добрева –ексвокалистка от шоуто на „Слави Трифонов“, Мариела Петрова от «Стар Акаадеми», формация»ДА» и др..
На 2 януари 1992 година е началото на фестивала „Откритие“-Първият български независим попфестивал. До 1997 година фестивалът включва промоции на музикални проекти , театрални спектакли , книги и национален конкурс за попизпълнители /сред лауреатите му са : Гепи от „Стейн“, Миро и Галя от „Каризма“ , Станислава Стойчева , Юлиана Илиева/бивша вокалистка на група „Спринт“ и др./.
През 1998 година той включва в програмата на „Откритие“ и международен конкурс за изпълнители/ с участието на певци от 15 страни на света/, а през 1999 година организира в рамките на „Откритие“ -Първият български международен конкурс за поппесен.
От 1992 до 1996 той реализира и проекта Рок-хит“-пръвият български частен конкурс за рок-песен.
Менажирал е участията в авторитетни международни конкурси и фестивали на:
Георги Христов, Б.Т.Р. «Каффе», дует»Мания», «Мастило», Петя Буюклиева, Ивелина Балчева, Роберта, Мирослав Димов, Десислава Добрева, Стефан Митров, Орлин Павлов и мн.др.
Член е на международните журита на фестивалите:
„A Step to Parnas“- TV company“Ostankino“-1994 Moscow, Russia;
„Pamukkale“1996&1997 Turkey, Voice of Asia“ Kazakhstan 1998,1999;
„Vilnius“-1996, 1997, 1999, 2000, Lithuania, Malta Song Festival & TV Malta Song Festival 1999, „Calatis 2000“, Romania, „Konin’2000“, Poland, „Universtalent“, Prague 2000,2001,2004, Czech .Republic, “Tenerife2004”, Espana, “Zrenjanin” 2005 Сърбия , ”Canzoni dal mondo 2005”, Italy , , “Komrat2005”(Moldova),« Canzoni dal mondo” ( Italy , 2005) etc. Tinereti 2007 /Romania/, Kemer International Festival 2009, Turkey , Asia New Singer Festival 2010, China, Golden Talent 2011,Georgia, Zvezdichki, Prilep, Macedonia, Budapest 2012, Eurofest-Skopie, Macedonia 2012, Novi Sad, Serbia 2012etc.
В началото на 90-те години има свое ТВ-предаване и клипкласация в програма „Море” на регионалния ТВ канал на БНТ във Варна, където представя и „първите стъпки” на популярни днес изпълнители като: Миро, Мишо Шамара, Силвия Горанова/Есил Дюран/ и мн.др. Автор е на музикален филм за Вили Кавалджиев и др.музикални ТВ продукции. Продуцент е на първите песни и на много начинаеши певци и групи. Повече от 20 години е автор и водещ на „Може би ДА!” специализирано предаване за българска поп-рок музика в ефира на БНР-Радио Варна.
В началото на 2009 година излезе и първият албум с песни за деца, композирани от Доно Цветков ”Ало, слънчице”/на компактдиск и като филм- DVD/, в изпълнение на детско шлагерно студио ДА при ВМК-Варна.Едноименната песен стана истински хит , а част от песните влезнаха и в помагалата за детските градини и началните училища. Някои от песните на Доно Цветков се изпълняват от певци в Малта, Латвия, Киргистан, Русия и др. Негови детски песни имат награди от ТВ конкурси в Румъния, Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия и др.
Наскоро излезе и втори авторски албум с детски песни на Доно Цветков „Слънчева дъга” по стихове на Райна Пенева и с участието на: Богдан Томов, Десислава Добрева, Орлин Павлов, Цецо Елвиса и детско шлагерно студио ДА.
От 1994 до 2001 г е член на ФИДОФ и официален представител на организацията на различни международни форуми по света.
Доно Цветков е сред учредителите и член на Изпълнителния борд на WAFA /WORLD ASSOCIATION OF FESTIVAL&ARTS/ Световната асоциация на фестивалите и артистите.
Името му е вписано в английското издание „The International Directory of Distinguished Leadership“ на Американския биографичен институт.
