Случаят с близнаците, които от раждането си живеят в болница, поставя на дневен ред дългогодишни проблеми в системата за грижа за деца в риск. Това посочват от Сдружението на приемните родители в позиция по темата, която през последните дни предизвика обществен дебат.
По информация на лекарите децата вече са в добро здравословно състояние. В началото обаче ситуацията не е била такава. Майката първоначално е посещавала бебетата и се е интересувала от тях, но според социалните служби тя няма възможност да се грижи за тях. По данни на институциите това не е първият случай, в който нейни деца остават на държавна грижа.
В публичното пространство се появиха обвинения към приемните родители, че отказват да поемат грижата за близнаците. Според представители на сектора подобни твърдения не отразяват реалната ситуация. Те подчертават, че приемните семейства вземат решения въз основа на информацията, която получават от социалните си работници.
По думите им социалните служби често представят здравословното състояние на децата по изключително драматичен начин, като описват възможни диагнози и усложнения. Това естествено поражда притеснения у семействата, особено на фона на ограничената подкрепа за отглеждане на деца със здравословни проблеми. Поради тази причина, според тях, е несправедливо приемните родители да бъдат обвинявани, че не са поели грижата за конкретните деца.
Друг фактор е и фактът, че в България сравнително малко приемни семейства са одобрени да се грижат едновременно за две деца. Това допълнително усложнява възможностите за настаняване на братя и сестри заедно.
Проблемът се задълбочава и от общия недостиг на приемни семейства. По данни на специалисти само в София те са под 30, докато реалната нужда е поне десет пъти по-голяма. Това означава, че системата не разполага с достатъчно ресурси за бързо настаняване на деца, които имат нужда от семейна среда.
Важен фактор е и законовата процедура, която изисква първо да се даде възможност на биологичното семейство да се погрижи за детето. Макар принципът да е правилен, на практика тези процедури често се проточват с години. През това време децата остават в приемна грижа или в центрове за настаняване от семеен тип, без трайно решение за бъдещето си.
Експерти обръщат внимание и на несъответствието между профила на децата в системата и очакванията на осиновителите. Повечето кандидат-осиновители предпочитат малки и здрави деца, докато в системата често има по-големи деца, деца със здравословни проблеми или братя и сестри, които трябва да останат заедно. Така се създава парадокс – семейства чакат дълго за дете, а много деца чакат дълго за семейство.
Според специалисти ключов остава и въпросът за подкрепата към семействата. Биологичните родители получават ограничена помощ, което намалява шансовете за успешна реинтеграция на децата. Приемните родители често се сблъскват с тежки случаи, недостатъчна подкрепа и обществено неразбиране за ролята им. След осиновяването пък много семейства остават без достатъчно подкрепа в процеса на адаптация на детето.
Случаят с близнаците показва не толкова липса на човечност, колкото системни слабости – недостатъчна подкрепа за родните семейства, недостиг на приемни родители и бавни решения за бъдещето на децата. А за едно бебе времето е най-ценният ресурс – всеки месец извън семейна среда е част от детството, която не може да бъде върната.