Близо 43 000 българи са поискали доброволна забрана за достъп до хазарт
Близо 43 000 души са били вписани към началото на 2025 г. в Регистъра на уязвимите лица, поддържан от Националната агенция за приходите. Вписването в него става по искане на самите граждани с цел да бъде ограничен достъпът им до хазартни игри, съобщава БГНЕС в аналитичен материал за мащабите на хазарта и свързаните с него рискове в България.
От възстановяването на регистъра през декември 2022 г. до началото на 2025 г. през него са преминали повече от 53 000 българи, посочва агенцията.
Десетки милиарди левове оборот от онлайн хазарт
Особено впечатляващи са данните за онлайн залаганията. Според информацията, цитирана от БГНЕС, оборотът от онлайн хазарт в България е нараснал от 44 млрд. лева през 2023 г. до близо 67 млрд. лева през 2025 г.
Нетните приходи на хазартните оператори надхвърлят 1,6 млрд. лева годишно, а загубите на гражданите в казина и сайтове за залози се оценяват на близо 1 млрд. евро годишно, се посочва още в анализа.
Средният приход, генериран от един потребител в България, достига близо 500 евро годишно, което според БГНЕС е значително над средното равнище в световен мащаб.
Над 10 000 души са били заличени от регистъра за няколко месеца
Агенцията обръща внимание и на промяната в Закона за хазарта от 2024 г., след която срокът, свързан с възможността за отписване от Регистъра на уязвимите лица, е намален от две години на 30 дни.
Според цитираните данни само между май 2024 г. и началото на 2025 г. над 10 000 души са били заличени от регистъра, с което отново са получили възможност за достъп до хазартни игри.
Този аспект поставя въпроса доколко краткият срок осигурява достатъчна защита на хората, които сами са потърсили ограничение на достъпа си до хазарт.
Деца залагат чрез чужди профили и банкови карти
Друг тревожен акцент в анализа е достъпът на непълнолетни до хазарт. Въпреки законовата забрана за участие на лица под 18 години, БГНЕС съобщава за случаи, при които деца залагат чрез фалшиви или чужди профили и използват данни или банкови карти на родители и по-възрастни познати.
Като допълнителен риск се посочва популяризирането на залагания в социалните мрежи и чрез инфлуенсъри, което може да създава у младата аудитория усещане, че хазартът е нормална част от ежедневието.
Данните очертават сериозен обществен проблем – зад огромните обороти на хазартния сектор стоят десетки хиляди хора, които сами са потърсили механизъм да ограничат достъпа си до залагания.
