България планира сериозни инвестиции в изкуствен интелект, дигитални услуги и технологична инфраструктура през 2027 г. За изграждането на българската фабрика за изкуствен интелект са предвидени 49 млн. евро от държавния бюджет, а целта на правителството е гражданите и бизнесът да могат да използват все повече административни услуги лесно и удобно през мобилните си телефони.
Това съобщи министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев при представянето на финансовите приоритети на ведомството в проекта за държавен бюджет за 2027 г.
По време на брифинга беше представена и новата платформа „СИГМА – Бюджет на светло“, която позволява на гражданите да проследяват по достъпен начин приходите и разходите на държавата.
Бюджетът на министерството нараства до 45,8 млн. евро
Предвиденият бюджет на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (МИДТ) за 2027 г. е 45,8 млн. евро, или с 3,6 млн. евро повече спрямо 2026 г.
Средствата ще бъдат насочени към три основни приоритета:
- Иновации и подкрепа за бизнеса;
- Изкуствен интелект и стратегически технологии;
- Дигитална държава и сигурна инфраструктура.
Министър Василев подчерта, че разходите за персонал се предвижда да намалеят с близо 2 млн. евро.
„По-малко пари за администрация, повече пари за системи и технологии“, обобщи той.
49 млн. евро за българската фабрика за изкуствен интелект
Един от най-значимите акценти в проектобюджета е предвиденото държавно финансиране от 49 млн. евро за българската фабрика за изкуствен интелект.
Целта е български учени, изследователи, предприемачи и технологични компании да получат по-широк достъп до изчислителна мощ и възможности за разработване и обучение на собствени модели с изкуствен интелект.
По думите на министъра това ще позволи на повече компании да развиват своите технологични идеи и проекти в България.
Важно е да се уточни, че посочените 49 млн. евро са представени като средства от държавния бюджет за фабриката за изкуствен интелект, а не като част от обявения бюджет на МИДТ от 45,8 млн. евро.
Повече средства за бизнеса и международните технологични програми
За направлението „Иновации и подкрепа за бизнеса“ се предвижда увеличение на средствата с 21% до 17,3 млн. евро.
С 2,4 млн. евро ще бъде увеличено участието на България в международни технологични организации и инициативи.
Сред тях са ускорителят на НАТО DIANA и Европейската космическа агенция.
Очакванията са чрез тези партньорства българските компании да получат повече възможности за участие в международни проекти и достъп до програми за финансиране.
Министър Василев постави акцент и върху предвидените в проектобюджета допълнителни 62 млн. евро за наука и приложни изследвания, както и 10 млн. евро повече за средно професионално техническо образование по програми на Министерството на образованието и науката.
Според него инвестициите в човешкия капитал са решаващи за развитието на технологичния сектор.
Държавните услуги ще стават достъпни през мобилния телефон
Сред приоритетите за 2027 г. е и развитието на цифровите административни услуги.
Предвидени са допълнителни средства за разработването на европейския цифров портфейл, който трябва да улесни използването на държавни услуги през мобилни устройства.
Идеята е гражданите и бизнесът да могат да общуват с администрацията по-бързо и удобно, с по-малко документи и административни затруднения.
В проекта за следващия програмен период на европейските програми се предвижда акцент върху внедряването на изкуствен интелект в предприятията, дигитализацията на производството и достъпа до лаборатории и технологична инфраструктура.
„СИГМА – Бюджет на светло“: Всеки може да провери къде отиват държавните пари
По време на брифинга беше представен и новият онлайн инструмент „СИГМА – Бюджет на светло“.
Платформата е достъпна на адрес: https://sigma-budget.midt.bg
Тя е разработена по идея на граждански организации в сътрудничество с Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.
Сред партньорите са BESCO, Институтът за пазарна икономика и сдружение „Активни политики“.
Целта е сложната информация за държавните финанси да бъде представена на разбираем език.
Платформата дава отговор на четири основни въпроса:
- Откъде идват парите в държавния бюджет?
- За какво се планира да бъдат похарчени?
- Каква част от предвиденото вече е изпълнена?
- Какво се предлага в проекта за бюджет за 2027 г.?
До всяка стойност са посочени източникът на информацията и датата, към която се отнасят данните.
Как да проверим колко пари получава Варна?
Една от най-полезните възможности на платформата е достъпът до информация за финансовите трансфери към отделните общини.
Потребителите могат да разглеждат данни за средства, предоставяни за образование, капиталови разходи, зимно поддържане и други дейности.
Това означава, че гражданите могат да потърсят информация и за финансирането на община Варна, както и да сравняват данни за други общини.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика демонстрира как чрез платформата могат да се правят справки и да се откриват финансови отчети и разбивки по общини.
Прозрачността трябва да стане стандарт, а не изключение
Представителите на организациите, участвали в създаването на платформата, подчертаха значението на партньорството между държавата, бизнеса и гражданския сектор.
Александър Нуцов от BESCO заяви, че подобно сътрудничество трябва да се превърне в нормален начин на работа между институциите и обществото.
Ивайло Маджаров от „Активни политики“ обърна внимание на възможността младите хора да се превърнат от пасивни наблюдатели в информирани и активни граждани.
Според Петър Ганев от Института за пазарна икономика прозрачността на публичните финанси е особено важна в условията на бюджетни дефицити и необходимост от по-голяма отговорност при разходването на обществени средства.
Създателят на платформата Тодор Колев посочи, че тя спестява на потребителите необходимостта да търсят информация в стотици страници бюджетни документи.
Предвидена е и възможност за обратна връзка и предложения за нови функционалности.
Представянето на „СИГМА – Бюджет на светло“ е стъпка към по-достъпна информация за публичните финанси. Доколко платформата ще се превърне в реален инструмент за граждански контрол ще зависи от качеството, актуалността и пълнотата на публикуваните данни.

