Арогантното поведение на младежи провокира размисли, изказани емоционално на глас във варненски автобус, сподели читател за СайтЪТ. Публикуваме коментарът му без редакторска намеса.
“Днес станах свидетел на ситуация, която за голямо съжаление пътуващите във варненски автобус сякаш приемаха за напълно нормална и с желязно хладнокръвие, граничещо с мазохизъм. Стоически и напълно дебилски в продължение на повече от 20 минути. Толкова долу горе трая времето, в което група самозабравили се младежи пътуваха в автобуса. Достатъчно, за да хванат ушите ми пришки от глупостите, които избълваха в желанието си да привлекат внимание с нагло, арогантно и абсурдно поведение.
“Тук е тихо, много тихо”, заяви едно от момчетата, преди да усили някаква чалготия на телефона си. “Пенис, пенис, има ли тук пенис”, повтаряше друго, каквото и да значеше това. “На тая ша и и…майката”, десет пъти повтори трето, което водеше разговор по телефона, вероятно с момиче. След десетия път, в който най-после успя да привлече вниманието на останалите кроманьонци от групата, последва въпрос дали е мачкал някои части, които не мога да цитирам. Младежът, който не виждах, тъй като бях с гръб, гръмко и пълнометражно отговори “Естествено ве, за какво ми е иначе, ние какви работи сме правили…”. Последва мъдър съвет, че ако не пуска, за нищо не става.
Описвам всички вулгарни реплики, за да добиете поне малко представа за атмосферата, в която хлапетата потопиха пътуващите, сред които и много възрастни хора. Всички мълчат, навели глава. Тъкмо реших, че са минали всякакви граници и ще вляза в ролята на лошия, за да ги сваля от автобуса, когато една жена не издържа и направи забележка на самозабравилите се младежи. То пък за късмет точно в този момент те решиха, че е време да слязат.
Обърнах се да ги огледам – хилави, жалки същества на по 13-14 години, които искат да бъдат приемани като силни и дръзки мъже. Смешни милите, неосъзнати…Кой да им каже, че един мъж не може да бъде лидер с такова поведение. Животът може пък да ги научи. Та, слязоха те, продължиха да се газират на спирката. Автобусът хлопна вратите и потегли.
В този момент, сякаш като от дълбок сън, се събуди симпатична дама, която до тогава пътуваше кротко и мирно. И като нададе един глас, “събуди” и останалите.
“Ето такова поколение ще расте, докато учителите пречат на родителите да си възпитават децата! /Тук не успях да схвана защо…/ Аз лично съм педагожка и ме е срам, срам ме е, че възпитаваме такова поколение”.
Не помня всичко, което изприказва дръзко и напористо, с патос, достоен за партиен лидер. Никой не я слушаше, но жената се палеше все повече и повече и почти крещейки държа реч около пет минути. Аз лично не схванах смисъла, но очевидно имаше някаква “гражданска” позиция, която незнайно защо изрази чак след като глутницата от разпасани деца слезе от автобуса.
Молбата ми е, хора, говорете с децата си, че никой не е длъжен да слуша простотиите им в автобуса, че има и други начини да блеснат и ако имате нещо да кажете, кажете го в точния момент и на подходящото място. Ако не ви се отдава, има подходящи хапчета, с които да рестартирате хармонията в мислите и емоциите си. А възпитанието на подрастващите тръгва от дома и от личния ни пример, поне за това спор няма”, гласи коментарът, изпратен до СайтЪТ.
