Site icon СайтЪТ

CISAC: Българските автори губят до 7 млн. евро годишно от проблеми с авторските права

Домакинството на „Евровизия“ е възможност за държавата да покаже, че е на страната на творците

Българските творци продължават да получават значително по-ниски авторски възнаграждения от колегите си в други европейски държави, а липсата на ефективни механизми за защита на правата им води до сериозни финансови загуби. За това предупреди генералният директор на Международната конфедерация на организациите на авторите и творците (CISAC) Гади Орон по време на среща в парламентарната Комисия по културата и медиите.

Според представените от него оценки само проблемите с компенсационните възнаграждения за частно копиране водят до загуби за авторите в България между 5 и 7 милиона евро годишно.

На срещата, за която съобщи МУЗИКАУТОР на 13 ноември 2026 г., бяха обсъдени четири основни проблема пред защитата на авторските права у нас.

Четири проблема, които спират развитието на творческата индустрия

Гади Орон посочи, че България прилага общи европейски регулации с държави като Франция и Германия, но българските творци не получават възнаграждения в редица случаи, в които техните европейски колеги имат такава възможност.

Според него предстоящите законодателни промени са възможност тази ситуация да бъде подобрена.

Основните проблеми, очертани от CISAC, са:

Тарифи отпреди 25 години

Един от най-сериозните проблеми според CISAC е продължителното определяне и актуализиране на тарифите за използване на музикални произведения.

Гади Орон посочи, че тарифата за кабелно препредаване на музикален репертоар в България не е осъвременявана от 25 години.

Според него това води до ситуация, в която произведения продължават да се използват, без авторите да получават справедливо възнаграждение.

Изпълнителният директор на МУЗИКАУТОР Иван Димитров допълни, че телевизиите почти без изключение уреждат авторските си права, но работят по тарифа от 2001 г.

Той настоя за механизъм, който да позволява своевременно актуализиране на възнагражденията.

CISAC: Едва 10% от хотелите и ресторантите имат актуален лиценз

Според данните, представени от Гади Орон, едва 10% от ползвателите на музика в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ разполагат с актуален лиценз.

Иван Димитров от МУЗИКАУТОР посочи отделно, че над 45% от хотелите в България нямат договори за авторски права.

Двете оценки са с различен обхват и не бива да се разглеждат като взаимозаменяеми.

Представителите на организациите за колективно управление на права настояват за по-ефективен контрол и изпълнение на законовите задължения.

Критики и към общините

Особено внимание беше отделено на публичните събития, организирани от местните власти.

Според Гади Орон някои общини не изпълняват задълженията си за уреждане на авторските права при използване на музика.

Той подчерта, че публичните институции трябва да дават пример за спазване на законодателството.

Въпросът има пряко значение за организирането на концерти, фестивали и други културни прояви, при които се използват защитени музикални произведения.

„Евровизия“ 2027 като възможност за промяна

Генералният директор на CISAC свърза необходимостта от реформи и с предстоящото домакинство на България на песенния конкурс „Евровизия“ през 2027 г.

Според него това е възможност страната да демонстрира по-сериозна ангажираност към защитата на творците.

Конкурсът ще се проведе в Бургас през май 2027 г., като Българската национална телевизия ще бъде домакин на събитието.

Министерството на културата ще търси експертни решения

След срещата в Народното събрание Гади Орон разговаря и с министъра на културата Евтим Милошев.

В срещата участваха представители на CISAC, МУЗИКАУТОР и ФИЛМАУТОР.

По информация на МУЗИКАУТОР министърът е поел ангажимент да назначи външен експерт или работна група, която да изготви препоръки за разрешаване на проблемите с авторските права.

Предвижда се експертна подкрепа от CISAC и МУЗИКАУТОР.

Авторските права като икономически въпрос

Представителите на CISAC и българските организации подчертаха, че авторските възнаграждения не са само въпрос на защита на творческия труд.

Те са част от икономическия механизъм, който позволява на авторите да инвестират в нови произведения, а на културните индустрии да се развиват.

В парламентарното обсъждане бяха представени и приоритетите на МУЗИКАУТОР, ПРОФОН, АРТИСТАУТОР, ТЕАТЪРАУТОР и ФИЛМАУТОР.

Предстоящите законодателни промени ще покажат дали България ще успее да създаде по-ефективна система за защита и възнаграждение на творческия труд.

Exit mobile version