Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя) (църк.), Куклинден (нар.), а в западните църкви Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост. Символ на празника са върбовите клонки.
През деня вярващите берат върбови клонки, символизиращи палмовите, с които е бил посрещнат Божият син, откъдето идва и едно от другите имена на празника – Връбница. Те се освещават заедно с пролетните цветя с помощта на специални молитви. Празникът на цветята се свързва с библейската история за влизането на Христос в Йерусалим в дните преди Пасха, когато хората го посрещат, като хвърлят в краката му палмови клони и цветя. Традицията обаче се е изменила и вместо палмовото листо се използват върбови клонки, които се откъсват на Лазаровден и се носят в църквата, за да бъдат благословени.
Когато богослужението приключи, всеки взима от осветените върбови клонки и цветя, за да ги отнесе вкъщи за здраве. По традиция клонка от върбата се поставя пред иконата, за да пази дома от всякакви злини. От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от уроки чак до разпукването на следващата пролет. Символиката на празника, който се чества от IV век, се е запазила до днес, а молитвите са отправени към Божия син с надеждата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи. Привечер на Цветница момите и ергените за последен път играят лазарското хоро.
Според християнския обичай вярващите оставят върбовите клони и цветята, които носят, по иконите, особено върху празничната икона, а след края на литургията получават от свещеника върба, която е осветена сутринта на празника. Тези върбови клончета се занасят у дома и се поставят върху кандилото или домашната икона. Много често тези клончета се сплитат на колелце – т.е. венче.
В българската традиция съществуват различни обреди с върбовите клони, но всички те са свързани с вярването в целебната им сила. При трудно раждане бабите преливат през върбовото венче три пъти вода и я дават на родилката да пие или запалват върбовите клони и с тях я прекадяват. Със свежите върбови венчета окичват и рогата на добитъка, а ако някое животно се разболее го прикадяват с дима от изсушените венчета. Смятало се, че ако дете е урочасано, трябва да измият лицето му с вода, в която е натопена църковна върба от Цветница – „за да се пръснат уроките“. Когато се зададе градоносен облак изнасят върбовото венче навън или го запалват за да прогони опасността.
В много райони с осветена в църквата върба се опасват около кръста, за да не ги боли или когато имат такива болки слагат на кръста си венчето от върбови клони. От тези венчета слагат и в нощвите, за да няма в брашното червеи. Защо точно върбови клонки? Защото върбата се пробужда първа от зимния си сън, а нейните клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат Исус Христос в Йерусалим, според преданията, яздейки магаре.
В някои части на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им донесат нещо, поради което се извършват и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носейки върбови клонки, кадилница вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си хора, след което забучват върбовите клонки до надгробните плочи, а с царевичните стъбла запалват огън.
Кой празнува днес?
Б: Беляна, Божура, Биляна
В: Венета, Върбинка, Виолета, Венцислав, Върба, Ванеса, Върбан
Г: Гроздан, Гергина, Гергин, Грозданка
Д: Диляна, Динка, Дафина, Далия, Делян, Детелина, Дафинка, Дилян, Детелин, Делия, Деляна
Е: Евелина, Елица, Ела
Ж: Жасмин, Жасмина
З: Зюмбюлка, Здравко, Здравка, Зюмбюл
И: Иглика, Ива
К: Калин, Кала, Китка, Калинка, Карамфилка, Камелия, Кестен, Карамфил, Калина, Карамфила
Л: Латин, Лили, Лила, Люляна, Лимонка, Лора, Латинка, Лиляна, Лилия
М: Маргарита, Малин, Малина, Магнолия, Маргаритка, Маргарит
Н: Невен, Незабравка, Нана, Невена, Нева
П: Паулина, Петуния
Р: Росица, Роза, Ралица, Розалина, Росен, Роксана
С: Смиляна, Смилян, Сияна
Т: Трендафилка, Теменуга, Трендафил, Теменужка, Трендафила
Ф: Фиданка, Фидан
Ц: Цветослава, Цветина, Цветомира, Цветелина, Цветка, Цветомир, Цветин, Цвета, Цветанка, Цвятка, Цветослав, Цвятко, Цветана, Цветелин, Цветан
Х: Хризантема, Череша
Я: Явор, Ясен, Ягода, Ясена, Ясенка, Явора, Ясмин, Ясмина
Снимка: Исторически музей Велико Търново
