От 2006 г. насам, всеки втори четвъртък на месец март, под егидата на Световната здравна организация, отбелязваме Световния ден на бъбрека.
Глобалната кампания е посветена на повишаването на осведомеността за значението на бъбреците за човешкото здраве, за намаляване честотата и въздействието на бъбречните заболявания и свързаните с тях здравословни промени.
Според световните статистики заболеваемостта от хронично бъбречно заболяване е между 11-13%, а в България е около 14%. Страната ни е на едно от водещите места по смъртност вследствие на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ).
Как да разпознаем бъбречните проблеми? Как да живеем, без да вредим на бъбреците си? Кога да се обърнем към специалист? Отговорите на тези въпроси можете да намерите в интервюто на д-р Александрина Нейчева, която консултира в кабинета по нефрология в “ДКЦ 5 Варна – Света Екатерина” ЕООД.
Д-р Нейчева е специалист-нефролог с повече от 10-годишен медицински опит. Извършва профилактика и лечение на бъбречни заболявания, ехография на коремни органи, диспансеризация на пациенти с бъбречни заболявания. Не преглежда деца.
– Д-р Нейчева, вярно ли е, че 1 от всеки 10 българи е с бъбречно заболяване и как Вие-медиците, обяснявате тази честота?
– Не мисля,че това е напълно вярно.Смятам,че честотата е по-малка.Може би вече всеки 8-ми пациент, който по една или друга причина попада при нефролог, има ако не клинични, то поне лабораторни данни за ХБЗ (хронично бъбречно заболяване). Като причина на зачестяването на случаите на болни с ХБЗ би могло да се обясни с това, че в началните етапи от развитието на заболяването,болшинството от пациентите нямат никакви субективни оплаквания.
– От позицията на активно практикуващ нефролог каква тенденция в заболеваемостта и причинителите регистрирате Вие?
– Заболеваемостта се покачва и това е безспорно. Като причина за това в челната тройка се нареждат Метаболитният синдром, Хипертоничната болест и Хроничният пиелонефрит.
– Като причина на ХБЗ често се изтъкват и лошите хранителни навици, затлъстяването, неконтролираното АН и застаряването на нацията. Кои са забранените храни и комбинации, ако искаме да “пазим бъбреците си”?
– Човек трудно живее със “забрани” и това е нещо, което се опитвам да избягвам при моите пациенти. За мен е изключително важно те да са наясно със състоянието си, да осъзнават рисковете, които заболяването крие, и до това, че може да се стигне до тяхната инвалидизация (включване на хемодиализно лечение). Желателно е да се ограничава приемът на сол, консервираните храни и колбаси, белтъчният прием също. Трябва и да се внимава с въглехидратите (при болните със ЗД).
– А кои са забранените модели на живот – хранителни, двигателни и пр., които вече имат диагностицирано бъбречно заболяване?
– Не смятам, че има нещо, което да е абсолютно забранено при тези пациенти. Поддържане на добри стойности на кръвната захар, регулиране на АН, избягване на затлъстяването и застоялия начин на живот биха могли да осигурят на тези хора едно нетолкова променено качество на живот. На практика даже да не се чувстват болни!
– Известно е, че за много малка част от бъбречните заболявания има симптоми, които могат да заострят вниманието на човека и да го доведат в кабинета на нефролога. Този факт сам по себе си е доста коварен особено в Бългаиря, където не се славим с висока култура на здравна профилактика. Какъв е Вашият съвет, за да не се изпусне процес, който след това е труден за лекуване?
– Така си е! “Мен не ме боли нищо! Как така уреята и креатининът ми са толкова високи?” Това са едни от редовните въпроси, които ми задават пациентите. И тук изиграват много важна роля семейните лекари и това, че от известно време се проследяват и азотните тела (урея и креатинин) към профилактичните изследвания. Смятам, че хората все повече и повече следят за здравето си! Позитивна съм и смятам, че скоро ще се отчете положителна тенденция в това България да се махне от последните места в Европа по ниска здравна култура.
– Има ли нещо специфично в подхода към откриване на бъбречен проблем при децата, което родителите е добре да знаят?
– Голяма част от вродените бъбречни аномалии се откриват вътреутробно – разбира се с помощта на добър гинеколог и добра, съвременна апаратура. Такива са вродената бъбречна агенезия (лишсващ бъбрек), вродената поликистоза (състояние,застрашаващо живота в нейната рецесивна форма), вродената хидронефроза, “двойният бъбрек”, бъбречната дистопия (ектопия) и др. Положителното е, че голяма част от тях се диагностицират още в първите 6-8 месеца след раждането при задължителния ехографски преглед. Всяка промяна в цвета и мириса на урината на детето,неясна температура следва да бъде аларма за майката и да я отведе при детски нефролог!
– Кои са симптомите, които категорично трябва да заострят сетивата ни и да ни отведат на консулт с нефролог?
– Това са намаленото количество на отделената урина, “пенестата урина”, промяната в цвета и мириса й, поява на отоци по долни крайнци, неконтролируемата артериална хипертония, изразената обща отпадналост и лесна умораемост – това са част от сигналите, които биха могли да ни насочат към бъбречен проблем.
