Често казваме, че пазим нещо скъпо “като очите си”. Умее ли българинът да се грижи за доброто си очно здраве и кои са най-големите врагове на очите ни? Това попитахме д-р Нели Николова, специалист офталмолог с над 11 години медицински опит в диагностика и лечение на очни болести, част от екипа на СБОБАЛ Варна и ДКЦ 5 Варна – Св. Екатерина.
Според лъчезарната д-р Николова, профилактиката е най-добрият начин да избегнем сериозни проблеми. Как родителите да забележат, че детето им има нужда от офталмолог и какви рискове крият разкрасителните процедури, коментира специалистът пред репортер на СайтЪТ.
“От дете мечтаех да помагам на хората и ориентирането ми към медицината беше възможност да реализирам тази мечта. Баба ми и дядо ми имаха очни проблеми и видях колко щастливи бяха след една операция за отстраняване на перде, при което възвърнаха зрението си и подобриха качеството си на живот”, разказва д-р Николова за избора си на професия.
Казваме, че пазим нещо ценно “като очите си”, умее ли българинът да пази очите си?
“В последните години информираността на пациентите стана все по-голяма, благодарение на много профилактични програми за опазване на очното здраве. През март във връзка с международния ден за борба с глаукомата ще има такива прегледи в Очна болница – Варна. От тези прегледи могат да се възползват хора, които попадат в рискова група, хора, които могат да бъдат засегнати от това коварно заболяване. Бих могла да твърдя, че българинът вече обръща внимание на своето очно здраве”, коментира Нели Николова.
Кога един родител трябва да вземе спешни мерки за консултация с офталмолог, кои са признаците, че детето има проблем?
В най-ранна възраст родителите трябва да следят за някои неща при децата, за да открият навреме евентуален проблем със зрението им. Важно е да се следи за това дали детенцето проследява движещи се предмети, дали в едномесечна възраст фиксира поставени около него играчки. Това са белези, които ни показват, че зрителната острота при детето се развива в нормални граници. Задължително препоръчваме първият профилактичен преглед да се осъществи на 1-годишна възраст. След това на три, на пет и на седем годинки. Впоследствие е добре да има ежегодни профилактични прегледи в училищна възраст с цел профилактика на аномалии, които могат да се появят в тези възрастови групи. Вече има такава програма със съдействието на община Варна. Всяка година ние от Очна болница Варна влизаме в контакт с различни учебни заведения и детски градини и осъществяваме прегледи при деца в рискови групи.
Тази година програмата беше насочена към борба с късогледството и обхвана деца между 7 и 12 – годишна възраст, в която е установено, че има риск за поява и прогресия на късогледство. Прегледите бяха много полезни, тъй като установихме доста деца с този проблем и съответно бяха предписани съответните очила за корекция и ограничаване на прогресията на този проблем. Специално при миопията очилата се носят цял живот, но те спомагат за овладяване на прогресивното развитие на късогледството”, споделя д-р Николова.
Кой е най-големият враг на доброто ни очно здраве?
“В днешно време най-големият враг на доброто очно здраве в детска възраст, а и не само в детска, това са мониторите на компютри, телефони и таблети и дългият престой пред екраните. Доказано е, че продължителната близка работа с монитори е стимул за развитие и прогресия на късогледството. Това е най-големият бич на нашето съвремие при подрастващите. Винаги препоръчваме почивка или хигиена на работа с мониторите. Знаете, че при ковид пандемията голяма част от децата бяха на дистанционно обучение и се наложи да стоят дълго време пред екраните. Винаги препоръчваме, ако се работи 30 минути на компютър, телефон или таблет, задължително след това да има 10 минути, в които да се гледа в далечина било то през прозореца или далечно разположени предмети.
Препоръчваме максималното време, което децата да прекарват пред екраните, да е не повече от един час дневно. Трябва да увеличат спортните занимания, разходките на открито, тези физически дейности, които благоприятстват не само очното здраве, но и цялостното физическо състояние на детския организъм”, категоричен е специалистът.
Кои са рисковете за очите ни при разкрасителните процедури, които са твърде популярни в последно време?
“Поставянето на мигли е доста актуален проблем сред нашите пациенти, които попадат в неотложния кабинет. Голяма част от тях развиват алергични реакции към лепилото, към което се прикрепват миглите. Винаги препоръчваме при първа възможност да отидат при козметика, който ги е поставил и да помолят да ги премахне. Самите мигли имат изключително неблагоприятно въздействие върху предна очна повърхност. Освен силно изразен оток на клепачите, страда слъзния филм, страда роговицата и може да има сериозни последици по отношение на зрителната острота и зрителната функция.
Във връзка с различните естетични операции, те трябва да бъдат извършени от специалист с достатъчно голям опит, за да се избегнат усложнения, които могат да бъдат много сериозни.
Може да се стигне до невъзможност за затваряне на окото, което впоследствие се лекува много трудно, защото настъпва нарушения в предна очна повърхност, появата на ерозии и един порочен кръг, който много трудно може да бъде овладян.
Много е актуално поставянето на ботокс. Имали сме доста пациенти с усложнения, когато не е поставен от опитни специалисти. Има пациенти, при които настъпва т.нар. спадане на клепача. Процедурата е необратима, докато не отмине действието на самия материал, който е поставен. От четири до шест месеца пациентът може да бъде с птоза. В зависимост от това как е поставен материала, може да имаме нарушение в слъзния филм, появява се сухота, която ограничава нормалната ежедневна дейност на пациентите.
Затова моята препоръка е, ако пациент реши да предприеме подобни разкрасителни процедури, задължително да се обърне към специалист с достатъчно добър опит в тази сфера”, допълни Нели Николова.
Що се отнася до това дали при поставянето на очила има риск очите ни да стават “мързеливи” и това да налага непрестанното увеличение на диоптъра, специалистът коментира:
“Това е мит! В зависимост от възрастта, в която пациентът сложи очила, диоптърът е различен. Обикновено първата необходимост от очила за четене се появява около 45- годишна възраст и ако пациентът няма корекция за далеч, диоптърът, който изписваме, е +0.50-+0.75 д. сф. Ако пациентът посети офталмолог на 50-55 г. вече диоптърът няма да е този, а по-висок 1.50-1.75 д. сф., това е нормален физиологичен процес наречен пресбиопия”.
В заключение д-р Николова препоръча да не пренебрегваме профилактиката и да следим за доброто си очно здраве, за да избегнем усложнения.
