Да си спомним със стих за поета Красимир Чернев (15.01.1960 – 9.09.2022), който днес щеше да навърши 63 години.
Има редки моменти в самотния човешки живот, когато някоя душа докосва твоята така, както звездите доближават земята веднаж годишно. Краси притежаваше такава душа – уникално нежна, събрала в себе си топлината, искреността и почтеността на дълбокото човешко преживяване. В стиха си той събира всичко ценно, което е преживял, имал и е държал да има още – морето и любимото му място – брегът и фара, младостта, любовите и дори разочарованията и болките…
За неговата поезия Камелия Кондова ще напише в предговора на поетичната му книга „Фаропазачът има слънчеви мисли и сиви очи”, Издателство „Фабер”, Велико Търново, 2020:
”Това прави добрата поезия – разлиства ти сърцето и го кара да расте емоционално с всяка следваща метафора. Не можеш да затвориш и да оставиш за… после”.
Вера Калева
И едно интервю от 18 декември 2018 година между две духовни Вселени, които Варна загуби:
