ТикТок – платформата, която до скоро беше символ на забавление и креативност, днес все по-често се превръща в инструмент за бизнес. Но не за всякакъв бизнес, а за такъв, който в голямата си част остава в сивата икономика.
През последните месеци в България се наложи практика, копирана от западни модели – продажби на върнати или дефектни стоки чрез на живо стрийминг. Предприемчиви търговци купуват палети с върнати продукти, най-често от Amazon, съдържащи стоки с дефекти, нежелани от клиенти артикули или дори напълно неизползваеми продукти. Кашоните се отварят в ефир, а зрителите наддават в реално време – първият, който напише „за мен“, получава стоката на обявената цена, често два или три пъти по-ниска от пазарната.
Механизмът изглежда прост: клиентът прави screenshot на покупката, изпраща данни за доставка и получава продукта чрез куриер – обикновено „Еконт“. Подобни схеми вече се използват не само за техника и аксесоари, но и за дрехи, бижута, дори злато.
Проблемите: липса на гаранции и данъци
На пръв поглед моделът изглежда изгоден за купувачите. Реалността обаче е съвсем различна:
- 99,9% от продавачите не издават касови бележки, не плащат данъци и не внасят осигуровки.
- Липсва писмена гаранция за закупените продукти, както и законово предвидения 14-дневен срок за връщане.
- Потърпевшите клиенти често остават без компенсация, тъй като реален контрол върху тези практики практически няма.
Сивият сектор в действие
Така се оформя цял паралелен пазар, който подбива цените на коректните търговци, работещи със законови задължения и плащащи данъци. Според експерти дневните обороти на тези търговци достигат стотици хиляди левове, без държавата да отчита нито лев в хазната.
Институциите – пасивен наблюдател
Въпреки множеството сигнали за ощетени клиенти, реакцията на НАП и Икономическа полиция остава минимална. Липсата на контрол не само позволява на подобни практики да процъфтяват, но и ги превръща в масово явление, което застрашава конкурентната среда.
Топката е в полето на купувачите
И макар институциите да носят своя дял от отговорността, в крайна сметка топката е в полето на самите купувачи. Желанието за „изгодна сделка“ често излиза скъпо – дефектни или неизползваеми стоки, липса на гаранция и пари, похарчени напразно. Поуката е проста: евтиното почти винаги излиза скъпо, а алчността да получиш повече за по-малко може да се окаже скъпа.
Феноменът „Далаверата ТикТок“ показва как новите технологии могат да бъдат използвани не само за иновации и бизнес развитие, но и за разширяване на сивата икономика. Ако държавните институции не предприемат реални мерки за регулация и контрол, а потребителите продължат да се изкушават от „твърде добри оферти“, този бизнес модел ще продължи да расте – за сметка на бюджета, коректните търговци и доверието на клиентите.
