Денят, в който розовото говори по-силно от мълчанието
Денят против тормоза в училище обедини днес възпитаници на ПГСАГ „Васил Левски“ – Варна, за да напомни, че всеки в даден момент е слаб и уязвим, но ако всички обединим усилия, можем да дадем надежда и силен отпор срещу насилето.
Днес не беше просто още един тематичен ден в гимназията, а ден, в който се учим да различаваме погледите, които търсят подкрепа, да се учим да бъдем добри и съпричастни, да влизаме в обувките на другия и градим приятелства, вместо да нараняваме.
Възпитаниците на училището използваха голямото междучасие, за да потанцуват заедно, а вълнуващи моменти улови Диана Георгиева от 11-ти клас, която успешно направи своите първи репортерски стъпки като част от екипа на Клуб “Млад репортер”.
По повод Деня на розовата фланелка учениците от Клуб “Млад репортер” към ПГСАГ “Васил Левски”, създаден в партньорство със СНЦ “Пресклуб Варна”, разговаряха с педагогическия съветник Деляна Събчева – но това не е просто интервю. Това е разговор за смелостта да бъдеш човек сред хора.
Г-жо Събчева, защо е важно нашето училище да отбелязва Деня на розовата фланелка всяка година?
Деляна Събчева: Защото това не е просто символична дата, а възможност да заявим позиция. В свят, в който агресията често се нормализира, училището трябва ясно да показва, че уважението и достойнството са основни ценности. За нас този ден е част от по-широката ни стратегия за изграждане на сигурна среда, в която учениците се чувстват приети, защитени и подкрепени.
Розовият цвят е символ на съпричастност, но и на смелостта да застанеш срещу несправедливостта.
– Как подготвихте учениците за инициативите тази година?
Деляна Събчева: Подготовката започна още почти в началото на месеца. Учениците сами предложиха идеи – табло с послания, „Кутия за за добри думи“, тематични постери, кратки афиши със силни послания. Когато младите хора участват в създаването на инициативата, тя става тяхна кауза, а не просто задължение.
– Какви форми на агресивно поведение се срещат най-често в училищна среда днес?
Деляна Събчева: Освен физическите прояви, които вече са по-редки, по-често наблюдаваме вербални и социални форми – подигравки, обидни коментари, изолиране от групата. Все по-актуален е и проблемът с онлайн комуникацията – обиди в социалните мрежи, споделяне на лична информация без съгласие, манипулиране на снимки. Онлайн пространството често създава илюзия за безнаказаност, но последствията са съвсем реални.
– Какви са последствията за учениците, които преживяват подобни ситуации?
Деляна Събчева: Последствията могат да засегнат както емоционалното състояние, така и академичното представяне. Наблюдаваме спад в мотивацията, затруднена концентрация, повишена тревожност, неувереност. Понякога учениците започват да избягват училище или се изолират от приятелите си. Това показва колко важно е навременното разпознаване и реакция.
– Каква е ролята на съучениците – на тези, които са свидетели?
Деляна Събчева: Те имат ключова роля. Мълчанието често се възприема като подкрепа за агресора. Когато обаче един ученик застане до своя съученик и покаже подкрепа, това променя динамиката. Затова насърчаваме активната позиция – да не бъдем безразлични, да реагираме, да търсим помощ от възрастен.
– Как работи училището през останалото време на годината?
Деляна Събчева: Работим системно – чрез индивидуални консултации, групови занимания, обучения по социални и емоционални умения. В ПГСАГ „Васил Левски“ , изследването на всички ученици чрез анкетен метод в началото на учебната година са част от превантивната политика за безопасна среда. Основните цели са:
Ранно установяване на рискове
Откриване на проблеми в отношенията, случаи на агресия или ученици в риск.
Оценка на училищния климат
Измерване на усещането за сигурност, доверие и взаимоотношения в класовете.
Планиране на превенция
На база резултатите се организират обучения, дискусии и индивидуална подкрепа.
Проследяване на тенденции
Сравняване на данни през годините и оценка на ефективността на предприетите мерки.
Анкетите са анонимни и имат за цел подкрепа, а не санкция. Те помагат училището да реагира навременно и професионално.
Сътрудничим си с родители, защото семейството и училището трябва да бъдат партньори. Важно е да изградим култура на доверие, в която учениците знаят, че гласът им ще бъде чут.
– Какво бихте казали на ученик, който се колебае дали да потърси помощ?
Деляна Събчева: Бих му казала, че споделянето е първата крачка към решението. Никой не трябва да преминава през трудностите сам. В нашето училище има подкрепящи възрастни – педагогическият съветник, училищният психолог, класният ръководител, ръководството. Търсенето на помощ не е слабост, а проява на зрялост.-
– Какво послание отправяте към цялата училищна общност?
Деляна Събчева: Посланието ни е: „Доброто започва от мен. Подкрепата започва от теб. Промяната започва от нас.“
Промяната започва от малките жестове – усмивка, подкрепа, дума на разбиране.
Когато изграждаме култура на взаимно уважение, създаваме училище, в което всеки може да се чувства сигурен и ценен.
– Ако трябва с едно изречение да се обърнете към всеки ученик, който днес се чувства неразбран или наранен, какво бихте му казали?
Деляна Събчева: Бих казала: „Ти си ценен. Твоят глас има значение. И винаги има някой, който ще застане до теб.“.
Нито една трудност не е по-голяма от човешката подкрепа. Вярвам, че когато подадем ръка навреме, можем да променим нечий свят.
Нека бъдем поколението, което избира съпричастността пред безразличието, смелостта пред мълчанието и добротата пред агресията.
Защото дори малък жест на подкрепа може да бъде нечия най-голяма надежда!
СайтЪТ изказва благодарност към Клуб “Млад репортер” – ПГСАГ “Васил Левски” за предоставените прекрасни кадри и интервю!