„Българската академия на науките не просто празнува Деня на будителите. Тя е родена от будители.“ С тези думи министърът на културата Евтим Милошев се обърна към академичната общност на БАН в навечерието на 1 ноември. Тържественото събрание беше посветено на ролята на науката и просвещението за съхраняването на българската идентичност, а сред акцентите бяха 170-годишнината от рождението на Райна Княгиня и отличаването на историка д-р Георги Владимиров за изследването му „Българите на Волга“.
Министърът на културата Евтим Милошев присъства на тържественото събрание на Българската академия на науките, посветено на Деня на народните будители – 1 ноември. Събитието се състоя в навечерието на празника в зала „Проф. Марин Дринов“ на Академията, в присъствието на председателя на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, представители на академичната общност и гости. На него присъства и заместник-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов.
В своето празнично обръщение министър Евтим Милошев поздрави учените и подчерта историческата мисия на Българската академия на науките като институция, родена от стремежа към знание и просвещение.
„През 1869 година в Браила няколко българи основават Българско книжовно дружество. Имат само вяра. Вярата, че знанието ще направи българите свободни. Днес това дружество е Българската академия на науките! Затова Академията не просто празнува Деня на будителите. Тя е родена от будители“, заяви министърът.
В обръщението си той акцентира върху всеотдайността на българските учени и тяхната мисия да търсят отговори, да развиват знанието и да допринасят за бъдещето на страната. „Казват, че будителят е човек, който не спи, за да не заспят другите. Знам, че във вашите институти нощем има светнали прозорци. Там някой е буден. Още пита. Още търси отговор. Още не се е отказал. Това са днешните будители. Това сте вие. Благодаря ви!“, обърна се Евтим Милошев към представителите на академичната общност.
Министърът поздрави и председателя на БАН чл.-кор. Евелина Славчева по повод рождения ѝ ден, като подчерта значимостта на нейния професионален път и ролята ѝ начело на Академията. Той пожела на учените да продължават да отстояват националните идеали и да съхраняват българската идентичност чрез науката, просвещението и културата. „Нека през науката, просвещението и културата да запазим собствената си идентичност“, посочи министърът.
По традиция празничната програма включваше и академично слово, посветено на значими личности от българската история. Тази година се отбелязват 170 години от рождението на Райна Княгиня – знаменосец на Априлското въстание, будител, акушерка и просветител. Академичното слово за нея бе изнесено от академик Ячко Иванов.
В рамките на тържественото събрание бяха връчени и ежегодните награди за високи научни постижения на Съюза на учените в България. В категория „Хуманитаристика“ с Диплом за високи научни постижения бе отличен д-р Георги Владимиров – служител на Министерството на културата, за монографията му „Българите на Волга“, издадена от сдружение „Българска история“. Д-р Владимиров получи специални поздравления от министър Евтим Милошев.
Изследването „Българите на Волга“ обобщава дългогодишните научни усилия на автора да представи и анализира зараждането, развитието и краха на културния модел на българите по Средна Волга през Средновековието. Трудът поставя основа за обективно академично проучване на тази все още недостатъчно позната на българската историография проблематика. В края на изданието е включена подбрана и прецизирана от гледна точка на научната ѝ стойност допълнителна литература, предназначена да подпомогне бъдещите изследвания както на специалистите по средновековна история, така и на широката читателска аудитория.
Д-р Георги Владимиров е доктор по история и утвърден изследовател на историята и културата на българите по Средна Волга през Средновековието. Автор е на 11 монографии, една от които е публикувана в Казан, Република Татарстан, както и на над 100 научни статии, студии и изследвания в областта на средновековната история и култура. Той е съавтор заедно с проф. Пламен Павлов на изследването „Златната орда и българите“ и участник в редица международни научни конференции в България и зад граница. Носител е на една международна и няколко национални награди за принос в хуманитаристиката.