След огромната трагедия със загинало 12-годишно дете от Провадия, за която СайтЪТ информира, коментар по случая публикува във фейсбук Стамен Стаменов.
Трагедия край Провадия: 12-годишно дете загина при тежка катастрофа с мотор
Медията ни споделя написаното без редакторска намеса:
“Едно дете не се прибра у дома.
В съботния следобед на 16 май 2026 г. животът на едно семейство от Провадия се пречупи внезапно и необратимо. 12-годишно момче загина при тежко пътнотранспортно произшествие в района на провадийските села Староселец, Габърница и Петров дол. По първоначални данни детето е управлявало кросов мотор без регистрационни табели, когато се е стигнало до челен сблъсък с лек автомобил.
Това е новина, която трудно се пише спокойно. Не защото фактите са много, а защото зад тях стои най-тежката възможна загуба — смъртта на дете. В такива случаи журналистическият дълг не е да търси сензация, а да подреди внимателно известното, да не прибързва с обвинения и да остави място за човешката болка.
Какво е известно до момента
Инцидентът е станал около 14:30–14:35 ч. в събота. Публикации, позоваващи се на Областната дирекция на МВР във Варна, съобщават, че момчето е управлявало кросов мотор без регистрационна табела. Според информация на Радио Варна моторът е излязъл от път без настилка, отдясно по посока на движение на автомобила, след което е последвал удар с лек автомобил.
Водачът на автомобила, също от Провадия, е бил проверен за алкохол и наркотици. Пробите са отрицателни. В предоставения първоначален материал се посочва още, че според уточнение от ОДМВР–Варна не става дума за скоростно шофиране от страна на водача на лекия автомобил, а за внезапно излизане на детето с мотора пред колата.
На място са пристигнали спешни медици, но те само са констатирали смъртта на момчето. Това е онзи кратък ред в новините, зад който за близките започва цял живот без отговор на най-болезнения въпрос: „Защо?“
Болката на бащата
След трагедията бащата на детето е написал думи, които не се нуждаят от украса. В тях има благодарност, шок и невъзможност човек да побере случилото се: „Само за няколко дни съдбата на живота ни накара да преминем през два различни свята. От най-щастливия и чакан дълго момент до най-голямата ни болка и трагедия.“
Тези думи не са просто личен пост. Те са гласът на родител, който се сбогува с детето си. Затова към случая трябва да се подхожда с мярка — без жестоки квалификации, без публичен съд, без използване на чуждата скръб като повод за шум.
Но уважението към болката не отменя другата отговорност: да се каже ясно, че достъпът на деца до мощни моторни машини извън контролирана и безопасна среда може да доведе до необратими последици.
Когато детето не е готово за машината
Кросовият мотор не е играчка. Дори когато изглежда познат, дори когато детето има интерес, дори когато е карало и преди, това остава моторно превозно средство, което изисква сила, опит, преценка и правоспособност.
Законът за движението по пътищата е ясен: превозно средство, което участва в движението по пътища, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Минималната възраст за управление на моторни превозни средства от категории АМ и А1 е 16 години.
Това не е суха административна подробност. Това е граница, поставена заради реален риск. Дванадесетгодишното дете може да има смелост, любопитство и желание, но все още няма зрелостта, която пътят изисква. На пътя една секунда грешна преценка може да се превърне в съдба.
Отговорността на възрастните
Най-трудните въпроси след подобни трагедии почти винаги остават при възрастните. Кой е имал достъп до машината? Къде е било позволено да се кара? Имало ли е надзор? Била ли е разбрана опасността? Това са въпроси, на които компетентните органи трябва да търсят отговор, но обществото също трябва да ги чуе.
Пътна полиция от години напомня, че децата са уязвими на пътя не само защото са по-малки физически, а защото мислят и реагират като деца. Те могат да знаят правилата, но това не означава, че могат да предвидят опасността като възрастен водач.
Още по-важно е друго: децата учат не само от думите на възрастните, а от това, което възрастните допускат. Ако една опасна ситуация бъде нормализирана, детето рядко я възприема като риск. То я възприема като позволена.
Трагедия, която трябва да остане предупреждение
Този случай не бива да се превръща в повод за евтина вина, но не бива и да бъде забравен след един новинарски ден. В него има лична трагедия, но и обществен урок: моторните превозни средства не трябва да попадат в ръцете на деца на обществен път.
Не всяко дете, което обича моторите, трябва да бъде спирано от мечтата си. Но всяко дете трябва да бъде пазено от риска да срещне тази мечта на грешното място, в грешния момент и без нужната защита.
Паметта към едно загинало дете не се изразява само в съболезнования. Тя се изразява и в промяна — в повече внимание, повече контрол, повече родителска твърдост там, където „не“ може да спаси живот.
Защото понякога най-голямата любов не е да позволиш. Понякога най-голямата любов е да спреш навреме.”
СайтЪТ изразяве искрени съболезнования на близките!
Снимка: Стамен Стаменов, фейсбук