Културата не е приоритет на държавата от 30 години и за съжаление нито едно правителство през това време не е припознавало този сектор като свой приоритет. Това коментира за СайтЪТ Димо Димов, кандидат за народен представител от листата на “Консервативно обединение на десницата” във Варна. Той посочи, че през 1989 година е била “наследена” култура, изцяло подчинена на пропагандата, но след това не са били преформулирани новите цели и задачи и най-вече да се вземе предвид това, че културата е стратегически приоритет на нацията.
“Общо взетето, за тези 30 години, човекът на културата винаги е бил избутван леко в страни, давани са му едни средства, които са на ръба на оцеляването. При най-малката криза, която се задава пред държавата – първите разходи, които се орязват са именно парите за култура. Това реално показва и отношението на властта.
Ние от КОД – категорично припознаваме културата като стратегически приоритет, наред с образованието. Защото двата сектора, ръка за ръка, би трябвало да възпитават свободни личности, които да бъдат достойни членове на обществото и да допринасят по всеки един начин за неговото развитие”, коментира Димо Димов.
Сред по-сериозните проблеми в областта на културата Димов посочи, че трябва да се проведе безкомпромисна лустрация.
“Това не важи само за културата, а за всеки един сектор и отрасъл. От КОД сме на категоричното мнение, че връзките с миналото и тези пропагандни задачи не са скъсани, особено когато става въпрос за хора, които все още имат зависимости. Точно тези хора продължават да държат в застой културния сектор.
На второ място – нужни са реформи и то много сериозни. Както се видя имаше, какви ли не опити за реформи в културата за тези 30 години, до една неуспешни. В момента живеем в условията на делегирания бюджет за сценичните изкуства, който показва много сериозни недостатъци. И давам пример с финансирането на лев, което се отразява негативно върху качеството на продукцията”, обясни Димо Димов и допълни, че в големите градове, като София, Варна, Пловдив ситуацията не е толкова тревожна, колкото в по-малките градове.
Димов коментира, че в малките населени места театрите са на ръба на оцеляването и са принудени да поддържат репертоар, който да привлича публика на всяка цена, за да могат да си заработят заплатите. Това според него, променя изцяло основната задача на културата, която е да обогатява и развива обществото.
Повече вижте във видеото!
Основни приоритети на ПП “Консервативно обединение на десницата” в сектор Култура:
ЮНЕСКО дефинира понятието култура по следния начин: „Kултура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията“
ПП КОД тълкува българската култура като базова ценност и едновременно с това среда за развитие на българската нация. Българската култура трябва да отразява нашата национална самобитност, да допринася за интегрирането ни в голямата и многолика европейска култура, да създава образци на високата култура и изкуства.
До 1989 г. на културата в България, както във всички страни, доминирани от тоталитарни ревжими, бяха приписвани изключително и само пропагандни функции. Бяха „отгледани“ поколения творци, които да създадат митологемите, оправдаващи престъпленията на режима преди и след 9.09.1944 г. и да изградят красива, но куха фасада на „социалистическия начин на живот“. Дори културното ни наследство беше преиначавано и унищожавано за да се напасне към нямащи нищо общо с историческите реалности пропагандни цели. В тази скована от цензура и политически контрол среда истинските творци бяха потискани, а художествените събития от значим мащаб малко и създадени въпреки, а не заради режима.
След 1989 г. истинска реформа в сектора на културата не се състоя. Всъщност той се намира в състояние на перманентна реформа от тогава до днес. Липсата на ясна и последователна държавна политика в областта на културата в последните три десетилетия доведе до маргинализиране на българските творци, превземане на сектора от комерсиални, задоволяващи масовия вкус за сметка художествените показатели художествени образци, с публични средства се създаде малък, но отлично организиран и финансиран трети сектор, пропагандиращ неолиберални и джендър идеологии.
Под лозунга „всичко е пазар“ реалният пазар беше унищожен. А и за какъв пазар може да става дума, когато се касае за разпределение на публични средства от бюджета. Самото разпределение от „независими комисии“, както и провеждането на конкурси и назначаването на директори на ДКИ от подобни комисии повдига много въпроси, най-вече доколко независими са те, тъй като участниците в тях са бенефициенти в предходни сесии за разпределяне на средства, ще кандидатстват в последващи или са директори на ДКИ.
Задължението на Република България като член на ЕС е да отделя ежегодно 1% от БВП за култура – нещо непостижимо за нито едно правителство в последдните три десетилетия. Процентът е значително по-нисък, а ефективността и прозрачността при разпределяне на средствата не отговаря на никакви стандарти.
ПП КОД тълкува разпределението на публичен, бюджетен ресурс в сектора на културата като ИНВЕСТИЦИЯ в утвържаване на постиженията и развитие на цялостния потенциал на българската нация. В съответствие с това разбиране за националната култура ПП КОД предлага безкомпромисна реформа в сектора, която да осигури благоприятна среда за развитие:
• Скъсване с миналото чрез провеждане на лустрация в МК и ДКИ;
• Създаване на прозрачни методики за разпределение на средствата;
• Създаване на прозрачна процедура за избор и назначаване на директори на ДКИ;
• Възлагане на реформираните структури на МК и ДКИ на изработването на стратегия и дейности за реализирането й с оглед на адекватно позициониране в публичния сектор по няколко направления:
– Активно включване на културата като инструмент за образование и повишаване на интелектуалния капацитет на нацията (съвместно с МО);
– Съхраняване и модернизиране на експонирането на движимото и недвижимо материално и културно наследство и нематериалното такова;
– Създаването на цялостна атмосфера и п одкрепа за създаването на съвременен културен продукт, при условията на прозрачна и еднакво отворена към всички професионално заети в сектора конкурентна среда;
– Повишаване на статуса на всички заети в сектора, както чрез матриал но стимулиране, така и чрез мерки за възп итание на подрастващите и промяна на цялостната обществена нагласа към работата на българския творец.
