Не е тайна, че без да изградите добри отношения с тъщата си още от самото начало, не можете да очаквате мир в семейството. Всяка четвърта неделя на октомври светът отбелязва един необичаен, но несъмнено обичан от всеки зет празник: Международния ден на тъщата.
Тя не само защитава интересите на дъщеря си и се грижи за нейното благополучие, но и често помага с внуците и домакинската работа.
Въпреки че празникът няма официален статут, той е доста популярен в много страни. Възникнал през 30-те години на миналия век в САЩ като шега (според една версия – като алтернатива на Деня на майката), той постепенно печели все повече последователи всяка година, включително в други англоезични страни.
Според редица източници този ден започва да се чества през 1934 г. благодарение на „леката ръка“ на редактора на тексаския вестник Amarillo Globe-News Джийн Хау, който разказва в изданието си за тази „шега“, правейки паралел с такива уважавани празници като Деня на майката и Деня на бащата.
След като заяви, че тъщата е като втора майка, той отбеляза, че би било честно всички тъщи да имат свой собствен „професионален“ празник. Шегата се разпространи и скоро празникът започна да се отбелязва с радост не само в САЩ, но и в някои латиноамерикански страни, а след това и в Европа.
Денят на тъщата първоначално се е празнувал през пролетта, но по-късно датата му е изместена на четвъртата неделя на октомври. Традиционно, разбира се, той се празнува в семеен кръг.
В края на краищата това е много полезен празник: на първо място, той е предназначен да подобри отношенията между двама важни членове на семейството – тъщата и зетя, чиято взаимна враждебност и неприязън отдавна са обект на шеги (в най-добрия случай), а в най-лошия – водят до разпад на семейства.
Според психолозите конфликтите между зет и тъща са нормални, тъй като тези двама души са напълно непознати един за друг и между тях има значителни разлики във възрастта, възпитанието и интересите. И все пак те споделят нещо общо: жената – за единия съпруга, за другия дъщеря – която, независимо дали неохотно или доброволно, действа като медиатор между тези две страни в диалога или конфликта. Следователно, ако и двете страни обичат този „медиатор“, те трябва да намерят компромис.
Въпреки че редица мъже са на мнение, че най-щастливият човек на земята е библейският Адам – той никога не е имал тъща…
Междувременно почитта към тъщите има древна традиция в много страни. Например племената, населявали днешна Америка, са почитали специално тъщите си и зетят не е имал право да говори с нея, да се приближава до нея или да докосва нещата ѝ без нейно разрешение.
Но тъщата, от своя страна, също не е имала право да се намесва в делата на зет си или да му дава съвети.
Автор: Димитър Щерев
