Добри новини за малкия Гоги от Варна сподели неговият баща, видя СайтЪТ. Публикуваме коментарът му без редакторска намеса:
“Здравейте мили хор ! След изключителни премеждия, нашето слънчице, Гоги е вече в сигурни ръце! В момента се намира в интензивното отделение на болницата АджиБадем сити клиник в Истанбул.
Правят му се изследвания, на базата на които ще се избере най – доброто лечение! Искам да благодаря, на всички вас, които отворихте душите и сърцата си за него! Благодарение на ВАС, се завърна вярата ни в хората!
Гоги усеща подкрепата ви и продължава да се бори!
Не знаем, колко време ще продължи тази битка и колко средства ще са нужни, но смятам,че засега набраните средства са достатъчни. Ще държа всички ви в течение как върви лечението на нашето ангелче. Нека Бог да ви благослови!”, сподели Владимир Диамандиев преди три дни.
Преди минути информация за малкия герой даде и Владислав Николов от “Аз вярвам и помагам”, който коментира следното:
“Приятелиии! Прекрасни новини!
Гоги (5-месечното бебе от Варна с гърчовете и тежката епилепсия), който замина по спешност за лечение в Турция преди няколко дни е по-добре!
Преди минути ми писа неговата майка с прекрасните нови, че днес той й е стискал пръста и е бил много активен след толкова дни в които беше упоен!
Продължават изследванията с които да се намери неговото последващо и категорично лечение!
Поклон и благодарност към всички Вас и Вашата ОГРОМНА човечност и помощ!
Ще продължаваме да Ви държим в течение”.
СайтЪТ припомня и емоционалния призив на бащата на малкото ангелче в кампанията “Надежда за Гоги” преди средствата да бъдат събрани:
“Здравейте, мили хора ! Казвам се Георги и съм на 5 месеца, но всички ми викат Гоги! Знаете ли, че наскоро се научих да казвам МАМА ! Животът ми до сега обаче протича по много труден начин… Още, когато бях на 2 месеца, се разболях от една болест, наречена епилепсия. От тогава започнах да ходя на много екскурзии по страната, Пловдив, София, Варна…. Да, до Варна не е точно екскурзия, защото аз съм роден тук. С течение на времето обаче тази болест започна да ми създава проблеми. Докато в първия месец правех по един гърч на 20 дни… сега правя по 40 гърча за 12 часа. Казват,че имам синдром на Уест и че някакви кръвоносни съдове в главата ми били уголемени, но аз не им вярвам, или поне ми се ще да не им вярвам. Сега се намирам в отделение, на което всички му викат интензивното. Навсякъде около мен има хора с бели престилки. Вливат ми някакви системи, но от тях не мога да се събудя и да видя мама и тати. Понякога чувам гласовете им, струва ми се,че са разтревожени. Аз съм им обещал да се боря до край и нямам намерение да се предавам. Дочух, татко да казва,че ще трябва да заминем за Турция, защото състоянието ми се е било влошило. Мама обаче, звучеше тъжна, защото каза,че сме нямали толкова парички. Мили хора, отново ви наричам така. Моля ви, да ми помогнете, отново да казвам Мама, тези гърчове вече не са ми интересни, а и не искам постоянно да спя. По 40 пристъпа на ден ми идват в повечко, нищо,че съм много силен. Искам отново да се събудя и да видя мама и тате. Усещам, че ги карам да бъдат тъжни, а аз искам да са щастливи. Знаете ли, че преди време, тати ми показа нещо, на което му викат топка и аз мнооого я харесах. Много ми се ще, като порастна по-голям, да започна да играя с тази топка, Искам да мога да бягам като другите деца, искам да се науча да чета, да пиша и да смятам. Искам един нормален живот и за мен. Съжалявам, че много пъти използвах думичката ‘искам”, но съм много любознателен и желая да опитам от всичките чудеса на света.“