„Добро с малки стъпки“: Радина Райкова от „ДоброЛЕК“ за спасените животни, разочарованието от институциите и силата на образованието (ВИДЕО)
Десислава Василева
„Когато нещата се нарекат с истинските им имена, тогава започват да се случват промени.“
Радина Райкова, основател на сдружение „ДоброЛЕК“, разказа пред наш екип за трудностите и вдъхновението в борбата за животните в беда. Тя присъства на изложение, посветено на каузата „Порода Любов“, с мисията не само да спасява животни от улицата, но и да променя съзнанието на бъдещите поколения.
„Не знам дали борба е точната дума… понякога се чувстваш като вода, блъскаща се в бряг. Но все пак не спираме.“
Райкова и нейният екип от доброволци отдавна са по улиците – не просто за да събират изоставени животни, а за да създадат трайна промяна чрез образование.
„Работим с деца – в детски градини, училища, занимални. Играем, разговаряме, учим ги какво значи да се грижиш, да бъдеш отговорен. Защото, ако променим тях, ще променим и родителите.“
Това е подход, който рядко се прилага в България, но според Райкова именно той е ключът към устойчивото намаляване на страданието по улиците.
Най-голямото ѝ разочарование остава липсата на активност и синхрон между институциите.
„Подадох сигнал за умираща котка. Писах човешки, ясно, с болка. Отговорът от общината нямаше нищо общо с написаното. Две напълно различни теми. Ще си го разпечатам на плакат – хората трябва да го видят.“
Според нея проблемът не е само в структурата, а и в хората, които я изграждат:
„Ако аз съм съвестна, ако и ти си съвестен, институцията ще работи. Но докато хората вътре не осъзнаят защо са там, няма да има промяна.“
Спасените животи – безценна статистика
Макар организацията да е регистрирана едва от година, животните, които Радина и екипът ѝ са спасили, са много – и всяко едно има история.
„Не броим животните, не е това важното. Всяко едно е отделен свят. Няма „голяма“ или „малка“ гордост – всеки спасен живот е гордост.“
Въпреки ентусиазма си, Райкова е скептична към масовите кампании за кастрация, провеждани без кръвни изследвания или следене на състоянието на животните.
„Не можеш да хвърлиш животното на ветеринаря и да не те интересува какво ще стане после. От десет животни – пет са имали проблеми и не е трябвало да се оперират. Това е живот, не бива да се подхожда механично.“
Личната кауза
Зад всичко стои лична история. Бащата на Радина е ветеринарен лекар, а за нея грижата за животните не е хоби, а начин на живот. През годините „ДоброЛЕК“ се утвърждава като организация, чиято мисия не е само да спасява, а и да изгражда съзнание.
„Моето дете е част от това. Започваме от децата. Малките стъпки правят голямата промяна.“
Финални думи? „Институциите сме ние. Ако сме съвестни като хора – ще работят. Ако не сме – никоя система няма да ни спаси.“
