Посрещам юбилея на „Комодор” с много емоция. В момента съм на 35 г., а съм в клуба от 24 години. На практика по-голямата част от съзнателния ми живот е минала в „Комодор” и няма как да не съм силно емоционално обвъзран с него. Вълнуващите слова са на Добромир Вълев, един от доайените в мъжкия отбор и в клуба, дългогодишен национален състезател.
Как ме откри водната топка
Като дете прекарвах ваканциите при баба и дядо в Панагюрище. След едно такова лято бях понапълнял и тогава започнах да плувам при треньора Бранимир Несторов. Бях на 9 години. Изкарах две години при него и лека полека започна да ме насочва към водната топка. Неговите часове съвпадаха с тези на тренировките по водна топка. Треньорът ми казваше: „Виж тези момчета как играят. Искаш ли и ти да започнеш при тях?” Мисля, че е било планирано именно той да насочва състезатели към клуба.
Спомените от 2007 г., когато Майката поема треньорското кормило
Николай Николов – Майката, е много колоритна личност. Когато състезателите от клуба ни запознаха с новия треньор, ние попитахме защо го наричат Майката. Казаха ни: „Това е Малката майка, а баща му е Голямата майка”. Милото му, искрено и неподправено отношение към децата и спортистите е уникално! Веднага ме запали!
Как се пише история на успешен клуб като „Комодор”
Нашето поколение избута доста голяма част от историята на клуба. 2003 г. детският отбор на клуба, в който участвах и аз, стана шампион. Същата година взехме титла и при старшата. Следващата година отново имахме успехи при децата, юношите, старшата.
С два златни медала и един сребърен нещата вървяха супер! През 2004/2005 единият от треньорите в клуба имаше спорове с ръководството, разделиха се. Реално всички състезатели, родени 1988 г. и по-големи, отпаднаха от отбора. Една част се прехвърлиха да играят в „Черно море”. Тогава клубното ръководство реши, че е по-добре те да останат в спорта, отколкото да ги спира.
В нашия клуб станахме най-големите – набор 1989 г. Аз, Иван Дараданов и още няколко момчета. Реално ние трябваше да избутваме отбора напред. Под нас растеше доста добро поколение състезатели – 1990 – 1991 г. По-голямата и по-малката възраст постоянно вървяхме на първо и второ място. С каквото можехме, помагахме на по-малките, за да могат и те да се включат в отбора по-адекватно.
Достойната смяна в редиците на клуба
През последните 5 – 6 години клубът има много по-добра структура. Назад във времето имаше трудности. Имаше години, през които нямаше басейн, където да тренираме. Трябваше да провеждаме тренировки на Дом „Младост”, а там басейнът е крайно неподходящ за водна топка. Но тези трудности ни мотивираха да имаме още по-голямо желание да тренираме и да търсим варианти за развитие. Тренирали сме и на „Приморски” без да има съблекални, душове… Борехме сме.
Номално е, когато си родител, ако няма условия на басейна, да не желаеш детето ти да тренира. През този период това пречеше на клубовете да привличат таланти. Именно поради тази причина до 2010 г. трудно набирахме деца, които да се задържат във водната топка.
Изкушенията на дигиталния век
И аз като баща вече виждам, че търпението на децата, които растат сега, е много по-малко. Иска им се резултатите да идват мигновено. Но спорт като водната топка не предполага нещо такова – трябва солидна плувна подготовка, упражнения и ред други фактори, за да се стигне до един момент, в който децата да могат да играят нормални мачове.
Минават две – три години, по време на които децата трябва да проявят търпение и да изчакат този период, през който да започнат да играят и да ходят на състезания. Трудно е. Затова се стремим да сме активни в социалните мрежи, в интернет. Те самите по този начин споделят своите успехи. Смятам, че успяваме да ги ангажираме с водната топка и да ги запалим.
Желязна сплав между треньори, родители и състезатели – ключът към успехите
Може би това е ключът към дълголетието на клуба. Все пак отборът е частен, ние не сме част от големите отбори като „Черно море”, „Спартак” или както са в София – ЦСКА, „Славия” и т.н. Моралните ценности, заложени в клуба, са водещият фактор, за да продължаваме да вървим уверено по пътя към успеха. Именно заради това продължавам да искам да съм в клуба и да помагам. През годините винаги са ме водили напред моралните ценности на хората, които са учредили „Комодор” и са му вдъхнали живот – Деян Радев, Константин Дараданов и Явор Несторов и, разбира се, моите треньори.
„Комодор” – създател на детски личности с богата душевност, шампиони в живота и спорта
Това винаги е било целта на основателите на клуба. През годините успехите не са били на всяка цена. Нашето желание е клубът да задържа децата и да се развиват в спорта. През последните години гоним възможността да имаме голяма масовост, за да може повече деца да са в спорта и да обикнат водната топка.
Олимпиадата през погледа на шампиона
Гледах много от мачовете по водна топка по време на игрите в Париж. След втория кръг започнах да си мисля, че Сърбия и Хърватия имат план за цялото първенство – а именно да тръгнат малко по-бавно, да не влагат всичките си усилия в груповата фаза. И да достигнат до финала.
На ¼-финалите по време на предходните две олимпиади изключително много държах за отбора на Сърбия – имаха уникален състав. Сега правят смяна на поколенията, но въпреки това те бяха моят фаворит за олимпийска титла. Испания и Хърватскта също смятах, че са сред фаворитите, защото на изминалите европейско и световно двата финала бяха с тяхно участие.
За мен изненадата на тази олимпиада беше Америка, като една от основните причини беше може би техният вратар, който взе и индивидуална награда по време на олимпиадата. Особено в двубоя за бронза вратарят на американцитете беше ключовата фигура, която им помогна да спечелят. Адриан Уайнберг направи 16 спасявания в редовното време и спаси удара на Винс Вигвари при дузпите, помагайки на американците да вземат бронза.
В един момент пролича, че унгарците не виждаха как да ги пробият. Уайнберг направи няколко фантастични спасявания, а това много разконцентрира съперника и изведе американците до крайния успех.
В спора за третото място САЩ победи Унгария с 11:8 след изпълнение на дузпи. Накрая съвсем заслужено много бурно американците изразиха радостта си в басейна под звуците на хита на Брус Спрингстийн – Born in the U.S.A. в парижката Дефанс Арена.
Мисията на нашия клуб
Мисията на „Комодор” е да популяризира и модернизира спорта водна топка в България. Основната ни цел е да предоставим на всички наши състезатели условия и мотивация да спортуват под напътствията на професионални и отдадени на спорта треньори.
Вярваме, че трябва да развиваме не само спортните качества на децата, а и да насърчаваме тяхното личностно изграждане. Знаем, че всички деца са различни и уникални, но чрез индивидуален подход към всяко едно от тях бихме могли да разгърнем потенциала им максимално. Нашият спорт помага за развитие на редица качества – упоритост, организираност и дисциплина.
Снимки: Личен архив, sportsgallery.eu
