Интервю с доц. д-р Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация
Доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация
Магистър по право, доктор и доцент по научна специалност „Международно частно право“. Преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ и в Югозападен университет „Неофит Рилски“. Член на Съюза на учените – клон Варна. Член на Научния съвет при Института по морско право и логистика към Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Придобити умения по медиация. Сертификат от обучение по „Модул комуникативна култура”. Участие при изготвянето и подписването на „Академични стандарти за организацията на дейността на правните клиники в българските юридически факултети”. Има завършен специализиран обучителен курс по права на човека на Женевската академия за международно хуманитарно право и права на човека. Издала е монографиите „Договор за наем на кораб” и „Морска ипотека и привилегии върху кораба“. Има над 85 научни публикации в областта на международното морско право, правата на човека и антидискриминацията. От 2012 г. е председател на Комисията за защита от дискриминация. През 2017 г. е преизбрана на поста за втори мандат.
– Удовлетворени сме от възможността да говорим с Вас за неравенството между жените и мъжете при упражняване право на труд. Нека започнем със синтезирана информация за ръководената от Вас институция – Комисията за защита от дискриминация.
– Комисията за защита от дискриминация е създадена през 2005 г. като специализиран държавен орган за равенство по смисъла на антидискриминационното право на Европейския съюз.
Нашата институция заема основна роля в изграждането и прилагането на национални и международни политики в областта на борбата и превенцията срещу дискриминацията. Статутът на Комисията като независим държавен орган представлява своеобразна гаранция за безпристрастно вземане на решенията в качеството ѝ на орган по равнопоставеност. Като се отчита натрупаният опит, се налага изводът, че институцията ще продължава да играе водеща роля за налагане в обществените отношения на толерантност и уважение към различните.
Правомощията на Комисията са уредени в Закона за защита от дискриминация. В изпълнение на дадените ѝ правомощия КЗД постановява решения, с които установява наличие на дискриминация, налага санкции и прилага мерки за административна принуда; постановява предотвратяване и преустановяване на нарушения; дава задължителни предписания с оглед спазване законовите разпоредби, уреждащи равенството в третирането; прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики; изготвя становища; провежда независими проучвания.
Чрез дейността си КЗД продължава да затвърждава националната позиция на Република България за подкрепа на антидискриминационната политика в Европейския съюз в съответствие с установените европейски и международни стандарти, което спомага за развиване националната обществена култура, свързана със зачитане на човешките права.
Българският законодател справедливо е предприел формулата на социална насоченост на производството пред Комисията за защита от дискриминация. Тя се изразява в освобождаването на подателите на жалби или сигнали от държавни такси при завеждането им. Не на последно място е законодателно регламентираното задължение на КЗД да оказва независима помощ на жертвите на дискриминация.
– В Комисията за защита от дискриминация постъпват ли оплаквания от жени от морския сектор или по принцип оплаквания от жени под пагон, в които има твърдения за неравнопоставеност между жени и мъже при упражняване право на труд?
– Искам да започна отговора си с думите на Виктор Юго, а именно: „Уважението към жената е мерило за прогреса на нацията и социалния живот”.
От хилядолетия насам въпросът за равнопоставеността на половете пробужда най-различни гледни точки и всяка цивилизация има своите виждания по въпроса.
Равнопоставеността е свързана с пълноценното упражняване на правата на жените. Във времето са погазвани правото им на обучение, правото на глас, правото да упражняват определени професии, да заемат ръководни длъжности и т.н.
Дискриминацията на основата на пола е характерна за много сфери на живота по целия свят, независимо от наблюдавания значителен напредък в областта на равнопоставеността на половете през последните десетилетия. Естеството и размерът на дискриминацията са най-различни в отделните страни и региони.
С приемането в България на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) се отговори на потребностите от законово уреждане на забраната и защитата от дискриминация в различни сфери на обществения живот. Неговите разпоредби осигуряват правни гаранции за защита на жените от дискриминация, респективно за равно третиране на жените и мъжете.
Специализираното административно производство пред българския орган за равнопоставеност – Комисията за защита от дискриминация, е съществен инструмент за налагане и осъществяване на реално равенство на жените и мъжете в българското общество.
Комисията за защита от дискриминация в своята дейност е ангажирана в опазването на равенството по пол, който е защитен антидискриминационен признак наред с още 18 признака, посочени в ЗЗДискр.
Образуваните преписки по този признак досега са общо 355, като над 75 на сто са по оплаквания от жени.
В производството пред Комисията постъпват жалби на бъдещи майки или на жени, върнали се от майчинство, от неправомерно и в повечето случаи некоректно отношение на работодателите към тях. Негативно се променят условията за труд за призналите своята бременност, налице са тормоз, дискомфорт, незачитане като пълноценни служители, дори има обвинения, че забременяването е предателство към ръководството. Върналите се на работа млади майки често също са обект на неравнопоставеност – в индексации на заплати, във възможностите за повишаване на квалификацията, в стремеж да бъдат игнорирани, да им се създаде такава работна среда, която да бъде тормоз за тях и да ги принуди да напуснат.
Практиката на игнориране на младите майки не е чужда и в други страни на ЕС. Там жените, които опитват да се върнат отново на работа след раждане, както и при нас, са нежелани от работодателите заради ангажиментите си по отглеждането на децата.
Често срещани оплаквания в КЗД за дискриминация по признак пол са за неравно заплащане между мъже и жени. Въпреки позитивните действия в тази сфера, все още не е постигнато ефективно прилагане на принципа „равно заплащане за равностоен труд“. По отношение на този казус е важно да се определи дискриминационният фактор, тъй като размерът на трудовото възнаграждение се формира под влиянието и на други фактори предимно от икономически характер, се сочи в едно наше изследване в тази област. Според статистиката в България разликата в заплащането по пол устойчиво намалява и в последните години тя е около 11,8 на сто в полза на мъжете.
Други оплаквания в КЗД по признак пол са свързани с тенденциозно спиране на кариерно развитие на жалбоподателки, само защото са жени. В колектив с преобладаващ състав от мъже се установява пренебрежително и язвително отношение към единствената жена колега, като нещата прерастват дори в тормоз, включително и от страна на началника мъж. Образувани преписки в КЗД има и по оплаквания от сексуален тормоз – в повечето случаи работната среда е мястото, където става неправомерното деяние.
През годините оплаквания конкретно от жени, работещи в морския сектор, не сме имали. Постъпвали са оплаквания за полово неравенство при упражняване право на труд от жени под пагон, за които мога да дам примери.
- Преписка в КЗД беше образувана по жалба на служителка в регионална военна служба в София. Оплакването е заради твърдяна дискриминация по признаците пол и образование. Жалбоподателката успешното завършва Академията на МВР и Военна академия „Г. С. Раковски”, но ръководството на регионалната служба не предприема тенденциозно никакви стъпки за кариерното ѝ развитие и за добиване на офицерско звание. Съставът по преписката установява, че възпрепятстването за присвояване на офицерско званието представлява дискриминация спрямо жалбоподателката. Налага на ответната страна парична глоба, като предписва преустановяване на неравното третиране. Ефектът от решението на КЗД е налице – два месеца след неговото постановяване жалбоподателката вече е офицер със звание лейтенант.
- Преписка в КЗД беше образувана по жалба на жена срещу командира на военно поделение в страната, в което служи. Твърди, че след като е установено, че не може да забременее по друг начин освен ин-витро, тя тръгва по процедури. Това я ангажира с пътуване до София, ползване на болнични и др. Твърди още, че командирът на поделението не проявявал разбиране и със своите действия и чрез действията на своите подчинени я дискриминира като жена, която иска да стане майка, пречи ѝ на правото да бъде лекувана. Комисията установи дискриминация в този случай и наложи принудителни административни мерки спрямо командира на поделението, като направи и препоръки към министъра на отбраната.
- Преписка в КЗД е образувана по жалба на жена от град в страната. Жалбоподателката твърди, че след като е завършила първа по успех в своята специалност Военна академия „Г.С. Раковски”, и то като цивилно лице, извън системата на Министерство на отбраната и срещу заплащане, години наред тенденциозно ѝ се пречи да стане офицер. Десетки нейни оплаквания стигат през годините до различни министри на отбраната, но следват само обещания и нещата не търпят развитие. Чувства се дискриминирана по пол, образование, вид обучение (както бе казано – завършила е платено академията) и др. Установена е дискриминация, дадена е препоръка на министъра на отбраната в качеството на работодател да се въздържа и да не допуска в бъдеще нарушения на разпоредбите на ЗЗДискр. при упражняване на субективното си право да повишава служители във военно звание и чин.
- Друга преписка е образувана по жалба на жена срещу началника на военно окръжие в град в страната. Жалбоподателката се оплаква от дискриминация под формата на тормоз от страна на началника на военното окръжие – преместване в неремонтирана стая, обжалване на нейни болнични, спиране на служебен телефон, като се е стигнало до заповед за дисциплинарно уволнение, която изрично трябвало да се прочете пред целия колектив. Ответната страна оспорва жалбата и сочи, че жалбоподателката е санкционирана по законов ред за нарушения на трудовата дисциплина. Не са представени достатъчно доказателства и не е установена дискриминация.
- В оплакване до КЗД жена твърди за дискриминация по признак „пол“ и за „сексуален тормоз“ на работното място. Като полицай работила в униформено облекло и след приключване на смяна влязла да се преоблече, а на излизане била посрещната от ответника по преписката – пряк ръководител на звеното, в което тя работи. Той взел торбата ѝ и започнал да гледа бельото ѝ, като задавал въпроси, придружени с нецензурни коментари. След този случай жалбоподателката прави оплаквания до ръководството на институцията за продължаващо унизително отношение на ответника към нея, но това отношение, и то единствено към нея, тенденциозно продължавало във времето. Съставът по преписката е установил, че с действията си ответникът е осъществил „сексуален тормоз“ и дискриминация по признак „пол“ по отношение на жалбоподателката, като му е наложил глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за извършеното нарушение. Предписано е на ответника да се въздържа занапред от подобни дискриминационни действия и да не допуска наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение за такава.
- В друг случай през годините бе установен сексуален тормоз в полицейско управление в град в страната. Шефът на управлението имал нескрити аспирации към своя подчинена. Оплакванията на жалбоподателката се доказаха, комисията установи извършването на сексуален тормоз. Тя издаде предписание на началника да преустанови това свое деяние и де се въздържа в бъдеще от подобни, като имаше и препоръка към вътрешния министър да вземе мерки и направи нужното срещу такива действия.
- Освен чрез своето специализирано производство КЗД осъществява ли и превантивна дейност за равнопоставеност на жените и мъжете?
– Разбира се, Комисията за защита от дискриминация реализира и своя превантивна дейност с цел недискриминация, борба с предразсъдъци и стереотипи, равнопоставеност на жените и мъжете. Подчертавам, че КЗД през годините е правила свои изследвания в тази посока, като последното е „Дискриминационни прояви и защита на жените в сферата на труда“. В процеса на това изследване се констатира, че ситуацията на пазара на труда изисква високо качество на женския труд, съвременно образование и квалификация. Този факт поражда условия за дискриминационен натиск върху жените с ниска образователна и квалификационна степен, които са принудени или по взаимно съгласие с работодателите да приемат тежки и непривлекателни условия на труд с минимално заплащане.
Равенството между жените и мъжете е основна ценност на Европейския съюз. Представители на Комисията участват редовно в дискусии, инициативи, форуми на местно и европейско ниво, имат участия в семинари на Европейската мрежа на органите за равнопоставеност /EQUINET/ и други институции. Нашата институция редовно е домакин на срещи с магистрати и представители на органи от сферата на социалните отношения от Европа, за да се обобщи работата за равенство на половете на национално и международно ниво, да се покажат добрите практики, както и тенденциите при събирането на данни в тази област, включително на основата на установяване на дискриминация.
Активно е сътрудничеството на КЗД с Министерството на труда и социалната политика по ключови теми, свързани с националната и международната политика за превенция и борба с дискриминацията, равенството на половете, интеграцията на хората с увреждания и защита на правата. Целта на сътрудничеството е постигане на равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост, намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите, преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот относно ползите за обществото и икономиката от равнопоставеността на жените и мъжете и за борба със стереотипите по пол, като се представят европейският опит и добрите практики.
Искам накрая да подчертая следното – експертите и регионалните представители на Комисията за защита от дискриминация съветват при безвъзмездните правни консултации потърпевшите от всякакъв вид неравно третиране в сферата на заетостта, да потърсят помощта на Комисията за защита от дискриминация, като надскочат страха и притесненията и започнат да отстояват осъзнато правата си. По този начин те ще помогнат не само на себе си, а и на други жени, които са срещнали проблеми с работодателите си. Когато обвиненията са обосновани и обективно доказани, КЗД има механизми, с които да ограничава подобни нарушения на закона.