Доц. Виолин Райков към плажуващите: Моля Ви, пазете морето и плажовете чисти – други нямаме! (ВИДЕО)

Десислава Василева

2 години ago

Варненският общински съвет даде съгласие местната администрация да се включи като партньор в четири проекта по Програма Интеррег „Евро-Средиземноморски басейн“ 2021-2027 г., за които е получила покана. Първото проектно предложение – „WISE Circularity: Women`s Initiative for Sustainable Economy Circularity“, има за цел да стимулира активното участие на жените в дейности за кръгова икономика, като се фокусира върху рециклирането на отпадъци от храни, опаковки и текстил. Партньори по проекта са организации от Хърватия, Гърция, Испания, Босна и Италия. Второто проектно предложение – „Revive & Repair: Empowering Skills for Sustainable Consumption“ цели да насърчи устойчивостта и професионалното образование чрез създаване на центрове за ремонт на електронни уреди. Освен Община Варна, партньори по проекта са организации от Босна, Кипър, Италия и Гърция. BROCH: „Brownfield Regeneration into Outer Community Hubs“ е наименованието на третото проектно предложение, което се фокусира върху ролята на изоставените индустриални зони и потенциала им да се превърнат в устойчиви зони за икономика с по-ниски въглеродни емисии и по-добро качество на живот. Партньори са организации от Гърция, Италия, Словения, Кипър и Албания. Четвъртото проектно предложение – „METAEDUCATE – Empowering Learners through Immersive and Personalized Education“, има за цел да осъвремени образованието чрез използване на иновативни технологии, разработване на триизмерна среда за обучение, интегриране на интерактивни функции и инструменти и др. Партньори по проекта, освен Община Варна, са организации от Гърция, Италия, Испания и Северна Македония. Местният парламент прие и решение общината да участва като партньор в проекта „CSI-MARINE – Circular Solutions for Innovative Marine Litter Management“ по Програма Интеррег „Европа“. Неговата цел е да се подобри капацитетът за ефективно откриване, управление и намаляване на морските отпадъци чрез приемане и интегриране на иновативни технологични решения и доказани методологии. Партньори по проекта са организации от Литва, Албания, Италия, Швеция, Гърция, Унгария и Франция. Общият бюджет на всеки един от проектите е до 1 500 000 евро, а като партньор по тях Община Варна ще разполага индикативно с до 200 000 евро. Безвъзмездната финансова помощ е 80%. Съфинансирането е в размер на 20%. 15 на сто от тях ще осигури МРРБ, а 5% - местната администрация. Община Варна може да участва като партньор в най-много два проекта.

В навечерието на активния летен сезон по българското Черноморие отново на дневен ред е опазването на околната среда и най-вече отношението на плажуващите към природата. Пред TheSite24 доц. Виолин Райков от Института по Океанология във Варна заяви, че през летните месеци действително боклуците по плажовете се увеличават уточнявайки, че в последните години се наблюдава положителната тенденция, концесионерите да влагат голям ресурс, за да поддържат плажните ивици в добро състояние.

„Там ситуацията е значително по-добра. Концесионерите правят всичко възможно да поддържат плажовете чисти и това си личи. Проблемът е с дивите плажове, които са предпочитани от мнозина. Дори и да няма толкова много отпадъци от хора, морето изхвърля много боклук“, каза още доц. Райков.

Най-честите отпадъци по плажовете са – пластмасови капачки, фасове и мокри кърпи.

„В последно време се натъкваме на много фасове и от електронни цигари. Хората явно смятат, че те се разграждат по-бързо в природата, но това не е така – те са същите по състав като останалите фасове.

За мокрите кърпи е говорено много, но пак ще кажа – тези отпадъци се разграждат стотици години в природата и не са от хартия. Също, както и памперсите, те трябва да бъдат изхвърляни в кошчетата за боклук, а не в канализацията или където им падне“, категоричен бе специалистът.

Повече вижте във видеото:

По отношение на чистотата в Черно море доц. Виолин Райков посочи, че отново през летните месеци се увеличава битовото замърсяване на морето. Другият тип замърсяване, което специалистите следят е от всякаква друга човешка дейност – туристическа, селскостопанска, производствена и т.н.

„Това са индустрии, които бълват различни по състав отпадъци и които обикновено са много бавно разградими. Последните ни наблюдения са, че все пак има намаляване на замърсяването от химическите заводи и от селското стопанство, но през туристическия сезон се наблюдава повишаване на активността на замърсяването. Това обаче е логично заради струпването на много хора на едно място“, каза още доц. Райков.

Микропластмасите също са проблем за екологията, категорични са специалистите.

„Попадайки в морето, те влизат в организма на рибитие, а оттам и в нас. Има различни проучвания за вредите от пластмасите, но според последните изследвания попадайки в човешкия организъм тези микрочастици оказват неблагоприятно влияние върху половата, нервната, костна система и така проблемът става не само естетически, но и здравен“, посочи още специалистът.