Само на десетина километра от Шумен, сред обработваемите земи край село Царев брод, се намират следи от далечно минало, за които днес знаят сравнително малко хора. Огромни каменни блокове, някога изправени над земята, са оцелели през вековете като свидетелство за древни култови практики и продължават да поставят въпроси за хората, които са ги издигнали, и предназначението им.
За малко познатото място разказва Веселин Вешев – автор на книга, посветена на културно-историческото наследство на региона.
Царев брод се намира в община Шумен, на около 10 километра североизточно от града, в географската област Овче поле, в източната част на Дунавската хълмиста равнина. Селото е разположено на приблизително 200 метра надморска височина.
През 1934 година то получава името Царев брод, свързано с близостта до първата българска столица Плиска и множеството древни пътища в района. Историята на тези земи обаче започва много преди създаването на българската държава.
Около селото са известни девет могили, които свидетелстват за древното минало на района. Една от най-интересните истории е свързана с т.нар. Дядо Стоянова могила.
През 1926 година тя е разкопана от иманяри, които търсят съкровище. Вместо злато обаче от земята се появяват две огромни каменни статуи – на мъж и жена.
Неочакваното откритие привлича вниманието на учените и малко по-късно в района започват археологически проучвания. Разкопана е и съседна могила, в която са открити пет гроба. Находките от тях, както и двете каменни статуи, днес се съхраняват в Регионалния исторически музей в Шумен.
Според учените могилите представляват тракийски семейни гробници.
Още по-загадъчни са каменните менхири край Царев брод.
Менхирите представляват големи изправени каменни блокове, които обикновено са разполагани на групи. Тези край шуменското село са с вретеновидна или цилиндрична форма.
Те не трябва да се бъркат с т.нар. девташлари, групи от които са известни около старата българска столица Плиска. Девташларите са с правоъгълна форма и се отнасят към по-късна епоха.
Една от теориите за предназначението на подобни каменни паметници е свързана с унгарския археолог и историк Геза Фехер. Той ги определя като надгробни паметници и свързва появата им с древен тюркски обичай край гроба на починал воин да бъдат нареждани камъни, символизиращи победените от него неприятели.
Според вярванията убитите врагове трябвало да служат на воина в задгробния живот.
Съществуват и други хипотези за предназначението на менхирите. Това, което ги прави особено интересни, е принадлежността им към древната мегалитна култура и връзката им с култови и погребални практики.
Групата край Царев брод е документирана още от един от основоположниците на българската археология – Карел Шкорпил. Той описва и фотографира камъните през 1905 година.
До наши дни обаче те не са достигнали в първоначалния си вид.
Голяма част от каменните блокове са били премествани или унищожавани, а теренът около тях е освобождаван за земеделска обработка. Нито един от известните менхири не е останал изправен на оригиналното си място.
Някои от камъните са запазени цели, докато върху други ясно се виждат следи от опити да бъдат разрязани по дължина на три или четири части. Вероятната цел е била огромните блокове да могат да бъдат пренесени и използвани за други нужди.
Любопитното е, че тези посегателства не са съвременни. Следите от тях вече са съществували, когато Шкорпил фотографира менхирите през 1905 година.
Каменните блокове са сравнително еднотипни – вретеновидни, грубо, но внимателно оформени и заоблени. В горната си половина обикновено леко се стесняват, докато в основата диаметърът им достига между 50 и 70 сантиметра.
Предполага се, че когато са били изправени, над земята са се издигали на около 1,7-2 метра. Ако към това се добави приблизително половин метър от камъка, забит в почвата, общата им височина вероятно е достигала около 2,5 метра.
Днес менхирите край Царев брод лежат сред земеделските земи – далеч от известните туристически маршрути и без мащабната популярност на Плиска и Мадара. Но именно те напомнят, че земите около Шумен пазят пластове история, започнали хилядолетия преди появата на средновековните български столици.