Сред асфалта, автомобилите и човешката забързаност, две котешки майки в Шумен тихо се борят за живота на своите бебета. Едната е с пет мъничета, другата – с четири. Всички са без дом.
Историята им стана известна чрез пост на състрадателната Доротея Георгиева от Шумен, която ги е забелязала пред своя блок, нахранилa ги е с гранули и консерва, и сега търси помощ, за да не останат на улицата. Самата тя се грижи за много котки и също търси дом за четири от тях.
„Не мога да ги взема при мен, но не мога и да ги оставя. Никой от квартала няма да ги прибере, а минават много коли“, споделя авторът на апела. Към публикацията са прикачени и снимки – малки топчици живот, сгушени около своите майки, чакащи не чудо, а просто човешка ръка.
Историята напомня за десетките подобни съдби, които ежедневно остават незабелязани из градските квартали. Но тя също така показва, че съпричастността не изисква много – понякога е достатъчно просто да спреш, да подадеш храна, и да потърсиш помощ.
Желаещите да помогнат – с временен дом, осиновяване или храна – могат да се свържат с човека, публикувал апела, чрез лично съобщение. Всеки жест има значение. Особено когато е животоспасяващ.
Случаят повдига и по-голям въпрос – за липсата на устойчива общинска политика за контрол на популацията на бездомните котки. Шумен, както и в много други български градове, има нужда от достъпна програма за кастрация и на котките. Така проблемът не просто остава, а се задълбочава с всяка изминала година. Решението изисква не само добри хора, а и отговорни институции.
