В малката, но горда община Смядово, където според старите хора и врабчетата знаят кой сее, кой жъне и кой какво коментира във „Фейсбук“, се разрази скандал с епични мащаби. Не, не става дума за незаконен строеж, нито за пропаднал мост. Става дума за… една нива и един пост.
Главната героиня на драмата – кметът Иванка Петрова – реши, че е дошло време да опази доброто си име от зловредните алгоритми на социалните мрежи.
На 14 октомври 2025 г. тя била „уведомена за заснет и разпространен клип във „Фейсбук““, в който местен жител дръзнал да твърди, че се продавала нива около града, а тя, кметицата, била въвлечена в сделката.
Няма нищо по-страшно от фалшива новина – особено ако тя идва с коментар, харесване и емотикон.
Така че Иванка Петрова отвърна с нещо още по-мощно: официално „Искане за публично извинение“, напечатано с вещина, подписано със замах и доставено с усещане за административен трилър.
„Каня Ви в 7-дневен срок да се извините…“
Писмото започва с впечатляващо спокойствие и почти литературен тон.
„В тази връзка, Ви каня в 7-дневен срок, считано от датата на получаване на настоящото, публично да се извините чрез използване на социалната мрежа „Фейсбук“…“
Така започва сцената на публичното покаяние.
Не е ясно дали се изисква специален хаштаг (#ИзвинявамСеНаКмета) или просто обикновен пост, но времето тече.
По-нататък в писмото кметицата с чиновническа строгост уточнява:
„Посочената от Вас нива не е била предмет на продажба от мен или от страна на Община Смядово или Общински съвет Смядово.“
А за всеки случай добавя:
„Аз лично или администрацията, която представлявам, нито имам законовите правомощия, нито съм предприемала действия за промяна начина на трайно ползване на земята.“
В превод от административен на народен език:
„Не съм продавала нива, нито съм я сяла, нито съм я жънала, но ако още веднъж ме тагнете в пост, ще ви обера като царевица през октомври.“
„Публично разгласеното от Вас позорно обстоятелство…“
В писмото се цитира и самото „престъпление на словото“ – изречението, че Иванка Петрова трябвало „да си подаде оставката, тъй като е продажница и не заслужава да управлява Община Смядово“.
Това, според нея, не било просто лош вкус, а нарушение на Наказателния кодекс, член 147, което поставяло под съмнение не само нейния морал, но и „конституционните ценности“.
С други думи – тук вече не говорим за обикновен спор между гражданин и кмет.
Говорим за епична битка между свободата на словото и обидата на администрацията.
Нещо като Давид срещу Голиат, ако Голиат носи печат „Община Смядово“.
„Свободата на словото не е абсолютна величина…“
Едно от най-запомнящите се изречения в писмото гласи:
„Конституционно гарантираната свобода на словото не може и не следва да се приема за абсолютна величина…“
Изречение, което спокойно може да се отпечата на стената на всеки кабинет с подпис „Министерство на деликатната истина“.
Свободата е хубаво нещо – стига да не засяга нечие добро име, титла или нива.
„Да посочите, че Кметът на Община Смядово не е продал въпросната нива.“
Да посочи, значи.
В свят, в който новините се движат с 5G, а слуховете – с шеста скорост, кметицата настоява за официално посочване.
Може би и с GPS координати.
„Ето я нивата, ето я кметицата, няма сделка, само жътва.“
Гражданите гледат, Фейсбук кипи
Докато Иванка Петрова брои дните до извинението, социалните мрежи в Смядово се превърнаха в истинско поле на идеи.
Едни казват, че така се защитава честта на институциите.
Други пък смятат, че следващата стъпка ще е да се поиска разрешение за коментар под пост.
Но всички са единодушни – това писмо е новият литературен шедьовър на общината.
То има всичко: драма, морал, административен плам и… ниви.
Финал с морал:
В едно време, когато свободата на словото се измерва с харесвания, а достойнството – с нотариален акт, Смядово ни показа, че няма нищо по-българско от това да се караш за нива, която никой не е продал.
А дали ще има извинение?
Ще разберем след седем дни – или след следващата реколта от статуси във „Фейсбук“.
